Фундаменталната връзка между Турция и ЕС

Турция и ЕС са изправени пред положителен обрат в иначе неравните си дипломатически отношения. Неотдавнашно заключение на Съвета на ЕС призовава за по-положителна перспектива към Турция, докато срещата на върха на НАТО във Вилнюс доведе до топло посрещане от всички на изненадващото решение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да даде зелена светлина на членството на Швеция в НАТО.

В медиите ходът на президента Ердоган се свързва както с продажбите на американски изтребители F-16, така и с ангажимента на Швеция да подобри сътрудничеството в разузнаването, а именно заобикалянето на терористичната организация ПКК и деблокирането на кандидатурата на Турция за присъединяване към ЕС. Технологията на F-16 е решаваща и отдавна търсена от страна на Турция, но истината остава, че независимите шведски съдилища не се съобразяват с външния министър на Швеция. Една по-малко коментирана отстъпка, която Турция получи, е обещанието на Стокхолм да съживи модернизацията на турския митнически съюз.

Това обещание вероятно ще бъде от голяма полза за Анкара, тъй като все повече страни от ЕС разглеждат модернизацията на Митническия съюз като двигател на съживените геополитически отношения между Турция и ЕС. Оценката на въздействието от 2016 г. показва, че подобна модернизация на най-важния митнически съюз на ЕС в света (с Турция) би повишила благосъстоянието и от двете страни на споразумението съответно с 5 милиарда евро и 12 милиарда евро.

Турция в момента търси доверието на инвеститорите и солидна ликвидна инжекция, която подновеният митнически съюз би донесъл на турските граждани, нейния бизнес сектор и правителството. Всъщност поради икономическата политика на Анкара става все по-неотложно Турция и ЕС да задълбочат своите регулаторни рамки, процеса на вземане на решения в търговията с услуги и селско стопанство, за да може турската икономика да остане устойчива.

Взаимозависимостта води до развитие на отношенията

Подобряването на отношенията между Анкара и Брюксел се дължи на различни причини. Първо, президентът Ердоган направи поредица от стратегически избори (по отношение например на Украйна, Азов, Швеция) през последните седмици, които като цяло бяха възприети много положително от други европейски страни и държави от НАТО. Второ, нов и много опитен турски посланик в ЕС, Фарук Каймакчи, беше назначен в Брюксел и неговите усилия през последните месеци и натоварените срещи с високопоставени служители на ЕС се отплащат по отношение на развитието на разбирателство и доверие. Трето, ЕС и неговите страни членки бързо осъзнават, че Турция е незаменим съюзник на ЕС, както по отношение на веригите за доставки, така и поради геостратегическите изчисления, свързани със сигурността, енергията и критичните суровини във връзка с Азия.

Всичко по-горе трябва да се разбира в контекста на взаимозависимостта. Когато погледнем откровено икономическите, преките чуждестранни инвестиции, веригите за доставки и финансите, има консенсус сред икономистите и политиците, че "пъпната връв" Турция и ЕС е свързана и те са фундаментално неразделни. С над 7500 германски компании, установени в Турция, и хиляди други от страни-членки на ЕС, е ясно, че Анкара не само представлява отлично място за ЕС по отношение на производството и веригите за доставки, но същевременно предоставя ключа на Европа към възобновяема енергия и зелен преход.

Продължаващата война в Украйна изостри тази взаимозависимост между Турция и ЕС, което е особено ясно по отношение на транспорта, критичните суровини, енергията и коридорите на изток.

Турция зависи от ЕС за финансовата стабилност, преките чуждестранни инвестиции, заетост и – след опустошителното земетресение – спешна помощ и подкрепа за възстановяване.

Сътрудничеството трябва да се разшири

Нов импулс и предстоящ доклад, който се подготвя от Министерството на външните работи на ЕС (EEAS) и Европейската политика за съседство и преговори за разширяване (DG NEAR), ще подкрепят държавите-членки в Съвета и ще спомогнат за предоставянето на нови възможности за подобряване на отношенията . Въпреки това е важно да се напомни на Брюксел, че подкрепата за реформата на митническия съюз е само началото и трябва бързо да бъде последвана от по-широк, по-структуриран и ориентиран към сигурността подход в отношенията.

За да се подкрепи по-стабилна, предвидима и сближаваща външна политика между Турция и ЕС, от ключово значение е да се подкрепи развитието на „обща европейска архитектура за сигурност“, която взема предвид Анкара. Целта би била да се избегне спирала от влошаване на отношенията и изнудване за споделени политики и интереси, което вероятно би довело до евентуален и нежелан сценарий на отслабена геополитическа среда.

Първата стъпка в този положителен процес остава реформата на Митническия съюз, но е от ключово значение засилените дискусии за възможно сътрудничество между Турция и ЕС в областите на сигурността като мисиите на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) да бъдат поставени на дневен ред. Две идеални отправни точки биха могли да бъдат съществуващите мисии в Косово и Украйна, които могат да спечелят много от турското участие. /БГНЕС

------------------------

Самуел Довери Вестербай, експерт по отношенията Турция-ЕС и ЕС-Централна Азия. Автор за Анадолската агенция.