Сивите вълци са едни от малкото големи месоядни животни, които са оцелели в края на последната ледникова ера преди около 11 700 години. Днес те живеят в горите и тундрата в Северна Канада и Аляска, където елените и лосовете са основната им храна.
Изследователи от Канада и САЩ, водени от палеонтолога Даниел Фрейзър от Канадския музей на природата в Отава, анализират състава на зъбите и костите на древните вълци, живели преди 50-26 хиляди години, и го сравняват с данните за съвременните сиви вълци. Всички проби са събрани в Юкон.
Резултатите от проучването показват, че вълците вероятно са оцелели поради факта, че в продължение на хиляди години, когато степните пейзажи се променят в северни гори, те постепенно адаптират диетата си, преминавайки от коне през плейстоцена към съвременните елени и лосове.
"Когато климатът на Земята се променя през последната ледникова епоха, биологичното разнообразие на планетата е нарушено. Много представители на така наречената „мегафауна“ изчезват, но сивите вълци успяват да оцелеят, доказвайки чудесата на адаптацията. Гъвкавата диета на тези животни играе решаваща роля за тяхното оцеляване“, казва д-р Фрейзър.
Изследвайки микроскопичните характеристики на повърхността на зъбите, учените определят поведението на храненето на животното: драскотини и пукнатини показват, че вълкът продължава да лови голяма плячка, а наличието на вдлъбнатини показва, че също така е гризал костите на мъртви животни, т.е, периодично се е хранел с мърша.
Видовият състав на животните, които вълкът консумира за храна, се определя от съотношението на въглеродни и азотни изотопи, извлечени от костния колаген, чрез сравняване с установените показатели за съвременните видове.
„Можем да разберем промените в диетата на вълците, като разгледаме моделите на износване на зъбите им и химическите маркери във вълчи кости“, казва първият автор Зоуи Ландри. „Те могат да ни разкажат много за това как едно животно се е хранило през целия си живот и какво яде няколко седмици преди смъртта си".
Резултатите показват, че в края на последния ледников период конете, които са изчезнали в плейстоцена, представляват около половината от диетата на сивите вълци. Други 15% са от северни елени и тънкороги овце и доста малка част - от мамути.
През цялото това време древните вълци са съжителствали с други големи хищници, като саблезъби котки и късомуцунести мечки. Окончателното изчезване на тези хищници създава повече възможности за вълците да преминат към нови видове плячка.
"Това е истинска история за оцеляването и адаптацията на ледниковия период и превръщането на древен вид в съвременна форма чрез екологична адаптация", каза участникът в изследването д-р Грант Зазула, палеонтолог от правителството на Юкон и експерт по животни от ледниковия период.
Авторите смятат, че техните резултати са важни за разбирането на местообитанието на съвременните сиви вълци и зависимостта на здравето на тяхната популация от броя на северните елени и лосове. /РИА Новости