„Газпром” губи позиции на експортния пазар

Намаляването на доставките на руски газ за Европа поставя под съмнение целесъобразността на „строежа на века“ на „Газпром”. „Дойче веле“ събра и обобщи становищата на експерти.

През първото тримесечие на тази година доставките на „Газпром” на европейския пазар на газ са намалели с 24,2%. Това са данните на Федералната митническа служба (FCS) на Руската федерация. В отделни направления спадът на износа на газ е особено драматичен. Така, според Управлението за регулиране на енергийния пазар (EPDK) на Турция, през март страната е внесла 70 % по-малко руски газ, отколкото година по-рано. Продажбите на „Газпром” на синьо гориво в Германия, според Федералната митническа служба на Руската федерация, са намалели с 45 % за същото време. При тези условия експертите все повече се обръщат към темата за икономическата ефективност на крупните инфраструктурни проекти на „Газпром”. Търсенето на газ бележи исторически ниски нива Падането на търсенето на газ през 2020 г. има глобален характер и ще бъде най-значимото, най-голямото в историята. Това съобщава Международната агенция по енергетика (IEA) в своя доклад за пазара на газ. Според нейната прогноза, според резултатите от текущата година, глобалното търсене на газ ще намалее с 4 %. Това е рекорден спад – за последен път такъв рязък спад в световното търсене на газ бе регистриран през 2009 г., но дори и тогава той спадна само с 2 %. Според експерти пандемията COVID-19 е основната, но далеч не единствената причина за спада на търсенето. Както заяви пред „Дойче Веле“, Вячеслав Кулагин, ръководител на Центъра за изследване на световните енергийни пазари в Института за енергийни изследвания на Руската академия на науките, не трябва да се пренебрегват климатичните промени, които биха могли да причинят 15-процентно колебание на търсенето за година. "Нека ви припомня, че зимата на 2019-2020 г. беше топла. Също така, поради несигурността в транзита през Украйна, „Газпром”" запълни още миналата година до максимум европейските подземни газохранилища. Понякога е по-изгодно да го повишите (например, за да не плащате за наем на подземни газохранилища), а не да се взима газ от тръбата“, каза експертът. Разбира се, ситуацията със световните цени на петрола и газа не беше в полза на „Газпром”. "Когато паднат цените на петрола и спадат и спот цените, договорните цени (при които „Газпром” работи. - ред.) се оказват по-високи. Съответно такива условия стават безинтересни за потребителите", казва Кулагин. Турски пазар: Русия падна на петото място Вероятно, именно последният фактор е принудил Турция да насочи погледа си към алтернативни на Русия доставчици. Страната увеличава закупуването на втечнен природен газ, тъй като е няколко пъти по-евтин от този по руския газопровод. Основните доставчици на втечнен природен газ за Турция са САЩ. Доставките им през март нараснаха с над 300 %. Делът на американците на турския пазар се доближи до руския - 9,38 % спрямо руския 9,89 % (пето място). Затвърди позициите си на пазара на Турция и Азербайджан. Той стана лидер в предлагането през март и зае почти една четвърт от пазара. На второ място е Катар, на трето е Иран, на четвърто е Алжир. „Конкуренцията на турския пазар се изостри след като на него се появи Азербайджан; през 2019 г. започна газопроводът TANAP, по който Турция трябва да купува 6 милиарда кубически метра газ годишно“, каза Александър Разуваев, ръководител на информационно-аналитичния център на компанията „Алпари“. Освен това проблемът е в намаляването на търсенето в страната като такова. "Турция ни поднася изненади от няколко години. Очакваше се търсенето на газ там да нарасне, но това не се случва", констатира Вячеслав Кулагин. При така стеклите се обстоятелства за „Газпром” е особено неприятно, че именно тази година стартира "Турски поток", едно от разклоненията на когото е ориентирано непосредствено към турския пазар. Намаление на доставките бе забелязано от компанията още през февруари, когато зам.-шефът на „Газпром” Елена Бурмистрова призна, че очевидно сега ще трябва да се търси приложение на газта от „Турски поток“ в други европейски страни.

Нужен ли беше „Турски поток“? Михаил Крутихин, партньор на консултантска компания RusEnergy, е убеден, че така наречените „строежи на века“, които „Газпром” инициира, за да намали зависимостта от украинския транзит, по принцип са ненужни. „Това беше очевидно още преди да бъдат замислени всички тези „потоци“: пропускателната способност на руските газопроводи към Европа два пъти е надвишавала обема на изнасяния там газ. А газопреносната мрежа, действаща на територията на Русия, беше напълно достатъчна, за да изпомпва този газ встрани от европейските потребители ", каза той пред „Дойче веле“. Според експерта „Турски поток“, както и „Северните“, така и новият газопреносен коридор от Ямал до Балтийско и Черно море са чисто политически проекти, които струват на Русия 140-150 милиарда долара. "В действителност те имат само две значения - фалшиво разбрана геополитика и желание за прехвърляне на пари от бюджета на държавната компания „Газпром” в частните джобове на близки до ръководството изпълнители по изграждането на ненужни и безполезни газопроводи", - каза Крутихин. „Теоретично тези тръбопроводи можеше и да не се изграждат“, съгласен е Вячеслав Кулагин. Но това би означавало за „Газпром” пълна зависимост от транзита през Украйна, което би било изпълнено с рязко увеличение на транзитните ставки по ултимативен начин“. Според експерта не е изключена ситуация, при която Украйна да увеличи тарифата за транзит пет пъти, т.е. в резултат на това той ще надвиши днешната цена на газ в Европа и „Газпром” ще трябва да плати. "Идеалната ситуация е, когато има няколко газопровода с равномерно зареждане, по всеки маршрут се осъществява не повече от 30 % от доставките и има резервен капацитет 20-30 %. Тогава, ако е необходимо, можем да увеличим и оптимизираме доставките“, смята експертът. „Газпром” ще изплати щедри дивиденти Поради по-ниския износ и цените на газа, „Газпром” няма да получи значителни средства от работа на експортния пазар през 2020 г. По този начин средната цена на изнесения газ през първото тримесечие е 146,2 долара за хиляда кубически метра (минус 36,1 % в сравнение със същия период на миналата година) - въпреки факта, че първоначално компанията е заложила в своя бюджет средната цена за износ на газ в страни извън ОНД в размер на 200 долара на хиляда кубически метра. Изглежда обаче, че в холдинга нямат намерения да спестяват заради това. "Напротив, компанията разработва нов газопровод от Ямал през Монголия към Китай, купува нови тръби за разширяване на капацитета на тръбата Сахалин - Хабаровск - Владивосток, от което никой не се нуждае", казва Крутихин. Възможно е в „Газпром” да разчитат на бърза промяна в пазарните условия, както и на факта, че конкурентите ще намалят своята активност. "Компанията прогнозира спад на доставките на втечнен природен газ от САЩ, които са нерентабилни при сегашните ниски цени. Това трябва да изиграе ключова роля за ребалансиране на пазара", казва Александър Разуваев. Според него фактът, че монополът е уверен във финансовата си стабилност, говори фактът, че съветът на директорите му препоръча събранието на акционерите да одобри предложението за изплащане на годишни дивиденти въз основа на резултатите от 2019 г. в размер на 15,24 рубли на акция. „По този начин за изплащане на дивидентите се препоръчва да се отделят 360,8 милиарда рубли, или 30 % от печалбата, приписвана на акционерите за 2019 г. съгласно МСФО“, уточнява анализаторът. Тази година годишното общо събрание на акционерите на „Газпром” ще се проведе на 26 юни. Вероятно, заради коронавируса, компанията не проведе традиционните пресконференции преди общото събрание, което в много отношения й позволи да избегне неудобните въпроси. На главната страница на официалния уебсайт на компанията е публикуван доклад за износа за Европа по резултати от 2018 г., в който се говори за безусловното лидерство на „Газпром”, по-специално на турския пазар. /БГНЕС и Дойче Веле