Ген. Филип Брийдлав: Черно море или как Америка може да избегне конфликт с великите държави

Много американци смятат, че цялата територия на Източна Европа, разположена близо до Русия, е много далече и трудна за разбиране. В тази част на света се намират редица големи и малки държави, които, като правило, не са сред най-обсъжданите в новините на американските медии и които американските туристи рядко посещават.

За да може да се разбере до голяма степен този отдалечен регион, би трябвало да съсредоточим вниманието си върху Черно море и да погледнем на този воден басейн като на ключов ориентир за голяма част от региона. Това не само помага да си обясним, какво планира Русия по отношение на така наречената „близка чужбина”, но и да се хвърли светлина върху действията на Китай и върху това, какви действия е необходимо да предприеме Америка в отговор.

Най-добре би било Черноморският регион да се разглежда като територия, в която влизат три големи и важни опорни пункта: Украйна на север, Турция на юг и Русия на североизток. Освен това, от двете страни на региона се намират три държави – Румъния, България и Молдова вляво или на запад, както и Грузия, Армения и Азербайджан на изток.

Турция, Румъния и България са съюзници в НАТО – Америка и останалите 26 държави-членки на НАТО (от общо 30) са задължени да ги защитават в рамките на Договора за взаимна отбрана. И въпреки че Украйна не е член на НАТО, още през 1994 г. САЩ обещаха (заедно с Русия) да ѝ помогнат при защитата и осигуряването на нейната безопасност. Именно затова агресията на Русия спрямо Украйна през 2014 г. предизвика такава загриженост.

Това не означава, че Америка не трябва да се готви за война срещу Китай или Русия в Черноморския регион.

Черно море се намира далече от бреговете на Китай, основните военни проблеми с Китай са свързани със западната част на Тихия океан.

Както заяви по време на изказването си на 2 декември в Брукингския институт председателят на Обединения комитет на началник щабовете, армейски генерал Марк Милли, Америка е в състояние на конкуренция с великите държави, а не в състояние на конфликт. И трябва да се стреми да запази съществуващото положение, при това конкурирайки се успешно с Русия и Китай по въпросите на влиянието.

Действително, както и в много други части на света, Китай не представлява пряка военна заплаха, а по-скоро отправя предизвикателство към интересите на САЩ в областта на икономиката, технологиите и шпионажа. Ако трябва да се говори конкретно, е необходимо да се отбележи следното:

• В рамките на инициативата си „Един пояс, един път” Китай предлага кредити на много държави, които се намират на обширна територия с голям периметър. Тук влиза и Черно море. Но клиентите на Китай трябва да бъдат предпазливи: той дава пари при определени условия. Америка трябва да помогне на страните от региона да разберат това и да направят така, че да приемат кредит с пълното съзнание с какво е обвързан той.

• Китайският софтуер и хардуер са оптимизирани за щателен контрол и наблюдение на населението, т.е. когато жителите на Черноморския регион получат китайски технологии, дори от частни фирми, в такива области като 5G, те ще бъдат следени. Това е прието с китайския „закон за интеграцията” на цивилни, търговски и военни отрасли с участието на специалните служби. Пекин дори не се преструва, че това не е вярно.

• Китай се опитва активно да изкупува акции на предприятия в тези отрасли, които имат огромни последици за сигурността. Показателен пример за това е производственото предприятие „Моторсич” в Украйна, което произвежда висококачествени двигатели за самолети и хеликоптери. Предвид факта, че икономиката на Украйна преживява нелеки времена, такива активи могат лесно да станат собственост на уж приятелски настроен, но коварен чуждестранен инвеститор.

• Като цяло, в бъдеще за „китайската” инфраструктура ще трябва да се плаща с контролни пакети акции.

• В общи линии, невръщането на китайските кредити води до това, че китайците стават собственици на активите, а невъзстановяването на кредита е напълно възможно, когато големи проекти се налагат на нищо неподозиращите страни със слаба икономика и липса на прозрачност в техните инвестиционни решения.

За щастие, Америка може да направи много, за да предложи различни видове помощ, които вече показват обещаващи резултати в други региони на света.

Например, Малайзия и Пакистан разбраха, че могат да се откажат от големите китайски проекти, които няма да им помогнат особено за създаването на работни места (тъй като за осъществяването на проектите в рамките на инициативата „Един пояс, един път” Китай привлича основни собствени работници), а за тях ще трябва да се плащат големи задължения. Значителна помощ в борбата с подобна практика от страна на Китай може да има централизирана база данни, която да проследява такива действия на Китай и да помага на страните да сметнат всички „за” и „против” за всяка от предлаганите инвестиции до подписването на договорите.

Накратко, Америка е длъжна да участва. Тя трябва да бъде една от водещите страни в този регион. ЕС и НАТО са важни като структура, допълваща нашата дипломация. Новата администрация на Байдън трябва да признае Черно море за важен регион, в който основен акцент трябва да се постави върху дипломацията и икономическото сътрудничество.

Положителен елемент е това, че бъдещето на Черноморския регион не трябва да се свързва с война. Военната подкрепа е важна, но вота е само един от нашите инструменти за взаимодействие в този жизненоважен регион. За да се избегне негативно развитие на събитията, Америка трябва да действа ефективно, да бъде търпелива и да не спира да действа… В случай, че реши да го направи и вземе решение, ще има успех. Дошло е време да се вземат решения. /БГНЕС

------------

Генерал Филип Брийдлав, бивш върховен командващ на Съюзното командване по операциите на НАТО. Анализът е публикуван в The National Interest.