Геополитическото земетресение, което преобърна Близкия Изток

Споразумението, което беше договорено от администрацията на Тръмп за Обединените арабски емирства, включва пълна нормализация на отношенията между тази страна и Израел. В замяна на това еврейската държава се отказва от всяка форма на анексиране на Западния бряг [на река Йордан]. Тръмп определи това споразумение като „огромен пробив“.

Нищо не може да се сравни с първия момент на открито помирение между израелци и палестинци, пише в своя анализ за „Ню Йорк Таймс” Томас Фридман.

В него той подчертава, че постигнатото споразумение засяга всяка една от силите, действащи в региона.

Най-много печелят силите, които подкрепят САЩ, умерения ислям и окончателния край на конфликта с Израел. Губещи са радикалните проирански и антиамерикански сили. Те, заедно със силите, подкрепящи вечната ислямистка борба с Израел, са все по-изолирани и остават в миналото.

Това е геополитическо земетресение.

За да стане ясно, защо нещата вървят по този начин, трябва да се разгледа вътрешната динамика на това споразумение. В основата му е мирният план на Тръмп, изготвен от Джаред Кушнер, както и на желанието на авторите да реализират този план. Именно това създаде „закваската“, материалната база за настоящия пробив. И ето как това сработи.

В основата си планът на Кушнер призова Израел и палестинците да установят мир помежду си. Съгласно условията на този мир Израел получава възможност да анексира 30 процента от Западния бряг, където живеят повечето израелски заселници. А палестинците получават своите 70 процента, върху които ще могат да създадат своя демилитаризирана държава. Освен това палестинците ще получат и частица от територията на Израел.

Палестинците веднага отхвърлиха това споразумение като небалансирано и несправедливо. Но израелският премиер Бенямин Нетаняху, който помогна за съставянето на много про-израелски план за тези територии, заяви, че възнамерява от 1 юли да започне първата част от плана на Кушнер за анексирането. В същото време той не се съгласи с онази част от плана, която беше отхвърлена от еврейските заселници, които са част от електората му. А именно предложението палестинците да получат останалите 70 процента.

Тази политика на Нетаняху не проработи. Причината е, че Кушнер, който постоянно поддържа връзка с Египет, Йордания и арабските страни от Персийския залив, научи от тях, че подобно едностранно израелско анексиране в техните очи би било пълно нарушение на всички условия на арабско-израелската сделка. Тогава Кушнер посъветва Нетаняху да не бърза. Той успя да убеди и Тръмп да не приема плана на Нетаняху за "избирателно анексиране" на палестинските територии, а да го блокира.

В резултакт на това Нетаняху загуби подкрепата на заселниците. Спадът в рейтинга му се дължеше на няколко събития едновременно. Той беше обвинен в корупция и всеки ден пред дома му се събираха протестиращи заради неуспешните му мерки срещу коронавирусната епидемия в Израел.

Какво се случи след това? Итамар Рабинович - един от водещите историци на Израел в Близкия изток и бивш посланик във Вашингтон, го описа като „да си направиш от лимоните лимонада”. Точно това направиха Тръмп, Кушнер и принц Мохамед ибн Заед, който фактически управлява на ОАЕ.

"Вместо да извършат анексията на Израел спрямо палестинската държава, те изтъргуваха израелското НЕ-анексиране срещу мир с ОАЕ", споделя Рабинович.

Според него, Кушнер „сякаш сам създаде стока от нищото”. Отказът от анексиране, което беше невъзможен, „Израел сега можеше да направи размяна срещу мир с ОАЕ“.

„Това беше размяна на мир за мир, а не на земя за мир“, твърди Рабинович.

Изглежда, процесът е започнал, когато посланикът на ОАЕ във Вашингтон Юсеф ал Отайба, публикува през юни писмо на иврит в израелския вестник „Йедиот Ахронот”. В него той изрично предупреди, че израелската анексия на Западния бряг ще подкопае малкия напредък за постигане на мир с арабските страни от Персийския залив, който Израел постепенно успя да постигне.

Обединените арабски емирства обмислят отдавна как да обявят установяването на дипломатически отношения с Израел. Но дискусията за това как да се спре анексията на Израел на Западния бряг предостави идеалната „рамка“ за установяване на дипломатически връзки с Израел. Сега Емиратите можеха да представят случая така, сякаш са постигнали нещо в полза на палестинците в замяна на нормализиране на собствените си отношения с Израел.

Интересно е и как се променяше позицията на Нетаняху. По думите на израелския писател Ари Шавит, „Нетаняху се опитва да се измъкне от своя собствен Уотъргейт”.

Нетаняху направи всичко възможно да успокои десните сили в Израел. Той се опита да ги привлече на своя страна с лъскави играчки - анексирането на палестинските територии. Целта беше да си издейства подкрепата на десните сили в опитите му да избегне процес по дело за корупция и да се срещне с Генералния прокурор на Израел.

Приемайки предложената му сделка с ОАЕ, Нетаняху напусна своите естествени идеологически съюзници – заселниците, които го подкрепяха, защото се надяваха, че ще им предостави анексираните територии.

Тази сделка може да спаси израелската демокрация, като лиши Нетаняху от цялата армия на десните сили, които по-рано му бяха необходими, за да успее в битката срещу Върховния съд, подчертава Шавит.

Тази сделка лишава от много неща палестинската автономия, ръководена от Махмуд Аббас. Тя може да го принуди да се върне на масата за преговори. Все пак тази сделка лишава Аббас от основния коз – твърдението, че арабските държави в Залива ще нормализират отношенията си с Израел, само след като евреите удовлетворят исканията на палестинската автономия и предоставят на палестинците държавата, която те искат.

Сделката, разбира се, ще насърчи други монархии в Персийския - Бахрейн, Оман, Катар, Кувейт и Саудитска Арабия, да последват примера на ОАЕ. Тези страни отдавна поддържат тайни, а понякога и явни контакти с Израел чрез специалните служби и бизнес контактите. И просто ще стоят отстрани и ще завиждат на ОАЕ, че може да обвърже финансовия си капитал с израелската супер-дупер технология, с достиженията ѝ в областта на кибернетиката, селскостопанската техника и здравеопазването. В крайна сметка това е потенциалът, от който и двете страни - Израел и ОАЕ, ще имат полза.

Има още три основни бенефициента на сделката.

Първо, кралят на Йордания Абдула II – той се притесняваше, че анексията на Западния бряг ще даде стимул на опитите Йордания да бъде превърната в палестинска държава. Споразумението премахва тази заплаха.

Вторият печеливш е еврейската общност в САЩ. Ако Израел беше анексирал Западния бряг, това би довело до разделянето на всяка синагога и община в САЩ в непримирими лагери – на привържениците и на противниците на анексията. Този риск вече е премахнат.

Третият печеливш е Джо Байдън. Ако бъде избран за президент, няма да му се налага да се занимава със сложния въпрос за анексията. И ще разполага с много по-силен проамерикански съюз в региона, с чиято помощ ще може да решава проблемите в тези отдалечени от Вашингтон територии.

Основният губещ от геополитическа гледна точка е Иран и неговите съюзници „Хизбул”, иракските въоръжени групировки, сирийският президент Башар Асад, „Хамас”, Ислямски джихад, хуситите в Йемен и Турция. И тези врагове на мира ще пострадат по различни причини. До днес именно ОАЕ като страна, поддържаща тънкия баланс между Иран и Израел, не позволяваше да се провокира Техеран и осъществяваха сделки с Израел по секретни канали.

Постигнатата сделка, обаче, е мерзост в очите на Иран. Подтекстът от нея гласи: „Израел на наша страна, така че не се опитвай да се караш с него”. През последните месеци Израел нанесе големи щети на Иран със средствата на кибервойната. А сега ОАЕ получиха възможност да изпълнят сделката с Израел.

Тази сделка отправя още едно послание на по-високо ниво: Сега в региона има две коалиции: на тези, които искат да позволят бъдещето да се справи с миналото веднъж завинаги, и на онези, които искат да позволят на миналото да унищожи бъдещето.

ОАЕ оглавяват първата коалиция, а Иран получи възможността да стане лидер на втората.

ОАЕ и Израел показаха, че миналото не може да продължава да погребва бъдещето. Сеещите омраза и разделение не винаги ще побеждават. Осъществяването на американския проект беше глътка свеж въздух, който се надяваме, че ще се превърне във вятър на промяната, който ще се разпростре върху целия регион. /БГНЕС

---------------------------------------

Томас Фридман, „Ню Йорк Таймс”