Георги Пашкулев: Група варвари помитат историческата памет от последните 30 г.

Поведението на държавата през последните три години напомня това на браунова частица. Ние се движим в кръг, без да демонстрираме предсказуемо поведение. Отсъствието на съзнание за мястото ни в координатната система на държавното управление и това на международната политика ни правят незабележими. Ние не следваме свой собствен ритъм, а се опитваме да предугадим, накъде е посоката, в която се движи Европа и света. Сред поредицата от грешки, на които държавата, като място, в което живее нацията, бе изложена, най-голямата е състоянието на самозаблуда, че ни управляват образовани и просветени хора.

Изложени сме на случайни лица, които често дори са неграмотни на базово ниво, неспособни да артикулират, поради своята лексикална небрежност и немощ. Говоренето в категориите на ценности пред съвкупност от хора, които през последните десетилетия бяха заложници на мантрата за „икономическа и финансова стабилност“, поднасяна под формата на национална стратегия доведе до провал. Провалът е съизмерим с контурите на национална катастрофа, защото неговото измерение се олицетворява от степента на образованост на нацията. Тази образованост или по-скоро нейното отсъствие, доведено до приравняването на това да си грамотен (можеш да си напишеш името) с това да си образован (причастен към култура) има своя паноптикум, който е политически представен от една партийна коалиция.

И докато едната партията в тази коалиция – „Демократична България“, която претендира да носи духа и уседналостта в политическото поведение по-скоро буди съжаление, а след размяната на неприлични реплики по отношение на Христо Иванов дори и снизходително съжаление, то „Продължаваме промяната“ е инкубатор на възмущение. Възмущение не от поведението на лидерите на тази квази партийна организация, а от претенцията да бъдат вземани на сериозно, докато дори на базово когнитивно ниво те са в състояние на лингвистичен и психологически дистрес. Обективно погледнато става дума за новопоявили се лица с претенция за политическа изява, намиращи се в агресивна фаза на растеж, когато телесната конструкция надминава интелектуалното съзряване. Нека се убедим. Средностатистическият представител на Партията на промяната е роден на границата на две исторически епохи. Да допуснем, че това се случва през Октомври 1989 г. От позицията на днешната агресивна и безпардонна заявка, ретранслирана през медиите, младият политик не само, че се държи като дете, расло в среда на сурови нрави и без възпитание, но и без усещане за принадлежност към народ, преживял трудни и важни етапи през последните тридесет години.

Връстниците на прехода, които искат да монополизират истината се държат, като самопородили се бурени в средата на голо поле. Те задушават с гръмогласието си средата на обществена и политическа култура, допринасяйки по този начин към кресчендото на своите политически опоненти. Същите онези, с които се „сглобиха“, докато се опитват да ни излъжат, че са им противници. Можеше да е вярно, ако беше дълбоко погрешно.

Във фиксацията си на единствени и низпослани ментори, обществената поява на тези Връстници на прехода оставя впечатление за хаотична и трескава психопатичност, съчетана с арогантност.

И така, роденият през октомври 1989 г., нов политик посреща падането на комунистическия режим едва пеленаче. Той не знае, че опозиция на режима, далеч по-безпощаден от този на партиите, с които ПП днес „не са в коалиция“ са по онова време стотици хора, които дни след решението за оставката на Тодор Живков са на площада пред храма „Свети Александър Невски“. Бивайки на две години, семейството на бъдещия лидер посреща зимата на Андрей Луканов. Едва на шест в дома му вече влиза Жан Виденов. Навършил единадесет години лицето за контакт на ПП посреща управлението на НДСВ и Симеон Сакскобугготски, които от своя страна поставят началото на новото течение в българската политика – на всеки 4 години нов национален спасител.

На възраст от петнайсет години, в разгара на своята хормонална революция, бъдещото красиво лице на ПП става субект в държавата на Тройната коалиция.

На шестнадесет години, България влиза в НАТО, Соломон Паси плаче от екрана на телевизиите, а трабантът му беше паркиран пред сградата на МВнР като напомняне за времена, когато алиансът беше потенциална възможност, която не беше част от концепцията за национална сигурност, а „евроантлантизмът“ не беше понятие за ежедневна употреба от кулоарите на някогашния Партиен дом.

В навечерието на абитуриентската вечер вече на осемнадесет и в прегръдките на своя кавалер, днешният политик от ПП регистрира членството на България в ЕС. То е пълноправно, и по суша, и по вода, а за искащият промяна, се откриват вратите към „специализация в Харвард“. Между другото прави ли някому впечатление, че обществото така и не видя доказателства за принадлежността на т.нар. елит на ПП към Клуба на випускниците на елитния университет Харвард? Остана съмнението обаче за неистина.

Да продължим хронологията. На деветнадесет години пред надеждата за промяна се отваря кармична врата. На власт идва първото от много правителства на Бойко Борисов и ГЕРБ. Това, но младежът все още не го знае, ще е архиврагът, утопичният мастодонт от дебрите на нереформирания политически ред на статуквото, който ПП ще побеждава. И го прави и в момента. В „сглобка“.

Едва през 2013 г. вече осъзналата се като звезда на класовата борба и бъдещ сив кардинал в ПП разбира, че освен Борисов враг е и Пеевски и излиза на протест. Танцува на жълтите павета, за да ги превърне в своя среда на политическо обитание и дори обожание.

Преминал през етапите на тридесетгодишната най-нова история на България без очевидно съзерцание и внимание към случилото се и намиращ се в състояние на отчайваща самоувереност при липса на опит и образованост правят средностатистическия висш кадър на ПП непоносим. Той не само говори трудно, с дислексивна обърканост, която всъщност разкрива съмнения за фундаментална неграмотност и лексикална нищета, но чрез настойчивата си агресивност досажда, защото бивайки глупав, той е вреслив.

Това е характерът на тези хора. Сбор от спекуланти, способни да пресмятат в своя изгода ползи, които се стремят към овладяване на общественото благо и продукт с цел неговото преразпределяне за лична облага. Било за соларни паркове или помощ в борбата за промяна от всякакво естество. Ние сме обект на институционалната деконструкция и помитане на историческата памет от последните 30 г. от група варвари.

За съжаление, за задълбочаването на тази тежка криза спомага и държавният връх в лицето на президента Румен Радев, с чиято помощ тези хора дойдоха на власт през 2021-2022 г. Впоследствие техният създател се отрече от тях, заявявайки, че те са „шарлатани“, но научил това твърде късно. Но щетата беше нанесена.

В интервю за БГНЕС през 2022 г. Мирослав Зафиров предупреди срещу опасността държавата да се управлява, като фирма. Всички опити на ПП да въведат подобен стил на управление, чиито контури са сякаш писани “на коляно” се провалиха катастрофално. Нито във вътрешнополитически, нито в света на международната политика езикът на “почтените и добрите сили на ПП” не се разбира. Може би, защото се ретранслира основно от хора, за които родния език е непреодолимото препятствие, в което необразоваността се проявява чрез безобразни словесни конструкции - обект на подигравки. /БГНЕС

----------

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.