Георги Робев: Изкуственият интелект е и лекарство, и отрова

България е в доста детски стадии на развитие по отношение на развитието на изкуствения интелект (artificial intelligence – AI). Бурното развитие на темата в последните десет години ни позволява да определим възрастта на развитието му някъде около 10-годишно дете.

Това каза в интервю за БГНЕС председателят на Стратегическия център по изкуствен интелект Георги Робев.

„Темата е нова и тя постоянно търпи развитие. България има своето място в нея, най-вече с човешкия капацитет и хората, които могат да конструират дълбоки невронни мрежи, познават материята до степен, така че тя бъде дотолкова комерсиализирана в определено решение, че да върши работа на хората”, посочи Робев.

И уточни: „Нашата роля не е безкрайно значима. Ние все още нямаме Национална стратегия, нямаме групиране на компании и организации, работещи в тази област, въпреки че се правят такива опити. Но по отношение на човешкия ресурс и потенциал, ние сме на едно средноевропейско ниво. Ние имаме капацитет, но нямаме пътната карта, нямаме пътя, по който да стигнем до резултатите, които ще доведат до реални икономически ефекти за обществото и самите компании, работещи в този сектор”, коментира Робев.

Според него водещ в тази тема трябва да бъде частният сектор и припомни, че преди 20 години никой не е контролирал интернета и в момента продължава да е така.

„Пазарът ще регулира изкуствения интелект. Държавата има функция да контролира обществено-правните отношения по темата. Колкото по-малко се меси държавата, толкова по-добре. Нека пазарът определи развитието”, заяви Робев и уточни още, че ключовата роля на държавата е по отношение на упражняването на мониторинг върху темата. В тази посока различни министерства работят върху създаването на визия, стратегия и политика.

„Въпреки това сме далеч от законодателство, далеч сме от законодателни рамки и норми. И това е нормално, защото преди това трябва да минем през други стъпки, които да ни докарат до състояние да имаме законодателство по темата. Тя обаче е много важна и все още никъде не е решена. Английската стратегия по изкуствен интелект е една от най-добрите. Френската също е интересна. Държави като Англия и Франция, които инвестират милиони в този сектор, дори те не могат да решат юридическата страна на тематика. Изисква време.Ние все още нямаме такава готовност”, убеден е той и добави, че не би се изненадал в следващите 3-4 години да бъде създаден машинен интелект, който е близък до човешкия, давайки възможност за когнитивни способности на машината.

Георги Робев увери, че в новия програмен период на Европа има заделени сериозни средства за инвестиции в сферата, така че няма нужда държавата да я финансира. Но основният проблем, който спъва развитието на сектора е липсата на достатъчно подготвени математици и липсата на достатъчно качествени и чисти данни, които са необходими, за да обучим една машина.

„Когато говорим за изкуствен интелект трябва да имаме предвид 3-4 основни направления. Първото е машинният интелект, който виждаме в ежедневието си и, който набира все по-голяма скорост в последните няколко години. Машинният интелект и изкуственият интелект директно влияят на човешкия живот – започвайки от медицина, минавайки през правораздаване, национална сигурност, лека и тежка индустрия, сектор на забавление, автомобилостроене, градска среда. Няма област от човешкия живот, която да не е афектирана или да не бъде афектирана от навлизането на машинния интелект. Второто направление е опитите на математици и учени да направят симулация на човешкия мозък. Това е една доста тежка и сложна тема, която ще търпи развитие, най-вероятно след около 20 г. Най-общо симулацията има за цел да повтори едно към едно структурата на човешкия мозък със средствата на дълбоките невронни мрежи”, обясни председателят на Стратегическия център по изкуствен интелект и уточни, че третото направление е в областта на роботиката или комбинацията между човек и машина.

„Четвъртото направление е свързано с фармакологичното подобряване на когнитивните човешки възможности”, добави още Робев.

Попитан дали в даден момент изкуственият интелект може да се превърне в заплаха за човечеството, той коментира, че все още това попада в сферата на научната фантастика.

„По-точният въпрос е заплаха ли са и доколко имаме доверие на алгоритмите, които работят. Изкуственият интелект може да бъде лекарство и отрова, зависи как се прилага и по какъв регламент се прилага. Доверието, което имаме в алгоритмите е важно. Важно е как контролираме тези алгоритми, как те се създават. В тази посока трябва да има регламент и политика, а в някакъв период и законодателна инициатива”, каза той и поясни, че на това се дължи ненавлизането на автономните превозни средства, тъй като липсва законодателна рамка, която да посочи кой носи отговорност при възникване на инцидент – разработчикът, производителят или този който я поддържа.

Робев даде пример и с американската система „Компас”, която там подпомага правораздавателната им система.

„В един момент системата дотолкова изкривява предложените наказания, че за най-малките провинения програмата препоръчва тежки ефективни присъди. Започва разследване и се оказва, че алгоритмът, който е конструиран е грешен. Това показва, че е необходимо на определен период от време алгоритмът на работа да бъде променян, за да отговаря на реалната обстановка и законодателство”, разкри Робев двете страни на монетата.

На въпрос дали в определен момент изкуственият интелект ще замени човека, председателят на Стратегическия център по изкуствен интелект е категоричен, че това на този етап е невъзможно.

„Емпатията на този етап е пречка пред изкуствения интелект в мисията да замени човека. Това, което машината не може да направи е емпатията, чувствата и емоциите, които притежава човек. По отношение на пазара на труда - несъмнено AI ще доведе до промяна на пазара на труда в някои дейности. Същото се е случило и в първата част на индустриалната революция в края на 18 и началото на 19 в. Ще има промяна в знанията и уменията, които човек трябва да има, за да може да бъде ефективен за себе си и обществото. Навлизането на автономния транспорт например ще остави 100 000 шофьори без работа в ЕС, но не вярвам това да стане скоро. Днешните деца трябва да се подготвят за променени нужди и необходимост от знания и умения”, обясни той.

В заключение Георги Робев отчете увеличаване на броя на българските компании, които се занимават с разработването на изкуствен интелект.

„Членове на центъра ни са 32 български компании, по-голямата част от тях са стартиращи. Около стотина компании в България прилагат машинен интелект в няколко области – автоматизиране на процеси – чатботове в застрахователния и банков сектор. Другата област е оптимизацията на логистиката и транспортния процес. Има опити да се прилага машинен интелект в областта на хуманната медицина, фармацията. Постоянно се появяват нови структури. Само за една година техният брой е нараснал повече от двойно – миналата година броят им беше 47, а днес те вече са около 100. Те комбинират машинен интелект с други стандартни технологии”, посочи председателят и добави, че бъдещето на сферата е непредвидимо, но е неизбежно. /БГНЕС