Гергьовден – празникът на ордена „За храброст“

Днес, 6 май, Гергьовден е празникът на българския Военен орден „За храброст“. Тази дата години наред е била почитана с военен парад, на който са присъствали и кавалерите на ордена. Те са заемали почетни места на парада.

След Берлинския конгрес през лятото на 1878 г. младото княжество България остава васално по отношение на Османската империя. Поради тази причина и в Търновската конституция от 1879 г. и по-конкретно в нейния член 59 е упоменато, че на държавния глава се предоставя право да създаде само един знак за действително отличие по време на война и само за военни лица.

Така възниква военният орден „За храброст“, който е основан на 17 април 1879 г. Орденският празник е на 23 април/6 май – Гергьовден. Велик магистър на ордена е държавният глава, т.е. княз Александър I Батенберг /1878-1886 г./; княз, а впоследствие от 1908 г. цар Фердинанд I Сакскобургготски /1887-1918 г./; цар Борис III /1918-1943 г./; цар Симеон II /1943-1946 г./.

Знакът се състои от един малтийски кръст покрит с бял емайл, с два кръстосани меча между раменете. В средата на кръста на лицето и на гърба има два медальона. От лицевата страна медальонът съдържа надпис „За храброст“ и в средата е поставен българският лъв. Откъм гърба е поставен вензелът на княз Александър I Батенберг с околовръстен надпис „Княз на България“ и годината на учредяването 1879 г.

Кръстовете от различните периоди на ордена имат и допълнително указващи дати и години на войните, за които са давани. Например, Първата световна война носи годината 1915, а също 1915-1916 и 1915-1917.

По време на Втората световна война орденът носи годината 1941.

Лентата на ордена е небесносиня с две сребърни сърмени ивици по двата края.

Степените на ордена са Велик кръст и четири степени. Великият кръст се носи само от Великия магистър.

Първата степен е позлатен кръст, покрит с бял емайл и увенчан с корона. Носи се на шия и към него има звезда с формата на кръста, която се носи отляво на гърдите.

Втората степен е същият кръст, както първата, но с по-малки размери. Отново се носи на шия, но без звезда.

Третата степен е пак бял малтийски кръст с корона, но чувствително по-малък от първата и втората степен по своите размери. Той се носи на гърдите на триъгълна лента.

Четвъртата степен е малтийски кръст покрит с червен емайл, който се носи на триъгълна лента на гърдите. Той има размерите на третата степен, но е без корона.

По време на Първата световна война, в която България се включва на страната на Централните сили през 1915 г., третата и четвъртата степен се разделят на по два класа. Старите степени остават като втори клас, а новосъздадените са от първи клас, съответно III степен 1-ви клас и IV степен 1-ви клас. Те се носят от лявата страна на гърдите на игла.

Военният орден „За храброст“ се дава само на офицери във време на война. По изключение IV степен 1-ви и 2-ри клас се връчва и на цивилни лица. В този случай орденът е без мечове. С него са награждавани военни лекари, полкови свещеници и др.

Любопитен факт е, че с I степен за Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ са наградени само княз Александър I Батенберг и знамето на Трета радомирска дружина, което е по-известно като Самарското знаме.

Чужденците, които са получили I степен във връзка със своите подвизи по време на Руско-турската война, са едва осем души. Това са руският император Александър III през 1882 г., кралете на Сърбия и Румъния, князът на Черна гора Никола /прадядо на цар Симеон II/, двама руски велики князе Николай Николаевич и Михаил Николаевич, които по време на войната командват два от отрядите, а също така руските генерал-фелдмаршали Йосиф Гурко и Фьодор Радецки.

Други военни събития в българската история свързани с награждаване с военния орден „За Храброст“ са Сръбско-българската война /1885 г./ и последващите събития до възкачването на трона на княз Фердинанд I през 1887 г., Балканските войни /1912-1913 г./, Първата световна война /1915-1918 г./, периодът 1941-1944 и 1945 г., в която България участва в заключителната фаза на Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция.

Към военният орден „За храброст“ е учреден и Войнишки кръст в четири степени. Първата и втората са изработени от позлатен метал, а третата и четвъртата – от посребрен. Формата на кръста е като на офицерския, но без емайл.

Орденът „За храброст“ в монархическия си вид е отменен през 1950 г. и заменен с Орден за храброст на Народна Република България. Отново е възстановен във вид близък до първоначалния през 2004 г. в три степени и два варианти с или без мечове. /БГНЕС

Материалът за военния орден „За храброст“ е подготвен специално за Агенция БГНЕС от експерта по фалеристика Никола Бояджиев.