Германия сключва дългосрочна сделка с Катар за доставка на газ
Германия съобщи, че е сключила дългосрочно споразумение с Катар за доставка на втечнен природен газ, тъй като Берлин търси алтернативни на Русия доставчици на енергийни източници, пише „Файненшъл таймс“.
В Доха, като част от обиколката си в Персийския залив, германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че сделката ще бъде "отваряне на вратата" за икономиката на страната, тъй като ще намали зависимостта ѝ от вноса на руски газ, който понастоящем представлява повече от половината от годишните доставки.
Той отказа да предостави подробности за обсъжданите количества и други условия. Министерството заяви, че подписването на сделки с предприятията на арабската държава ще зависи от отделните германски енергийни компании, чиито ръководители са придружавали Хабек по време на пътуването в Катар.
"Може би все още ще имаме нужда от руски газ тази година, но не и в бъдеще", заяви Хабек, цитиран от ДПА в Доха. "Всичко започва така - така че който има уши, трябва да започне да чува", каза той в леко завоалирано послание към руския президент Владимир Путин.
В изявление Катар приветства решението на Германия да "ускори" разработването на два терминала за втечнен природен газ и заяви, че "съответните търговски структури на страните ще възстановят контактите си и ще постигнат напредък в обсъжданията за дългосрочни доставки на втечнен природен газ от Катар за Германия".
Ходът на Германия идва в момент, когато лидерите на ЕС се готвят да се срещнат този четвъртък в Брюксел, за да обсъдят как да реагират на шока от повишаването на цените на енергията, който се изостри от войната в Украйна и желанието им да се откажат от руския газ.
Коалиционното правителство на Берлин изключи възможността за удължаване на живота на останалите германски атомни електроцентрали, които трябва да бъдат изключени в края на годината, и възлага надежди на терминалите за втечнен природен газ, за да намали количеството газ, което се внася по тръбопроводи от Русия.
Освен усилията за намиране на алтернативни доставчици на енергийни източници, правителствата на ЕС се стремят да предпазят домакинствата и предприятията от нарастващите разходи за енергия.
В неделя Австрия обяви, че ще похарчи 2 млрд. евро, за да субсидира разходите за енергия на своите граждани.
В петък Италия заяви, че има за цел да събере 4,4 млрд. евро, като наложи 10% данък върху увеличените печалби, отчетени от дружествата между октомври 2021 год. и март 2022 год., в сравнение с предходната година, ако това увеличение надхвърля 5 млн. евро.
С новия данък Италия възнамерява да намали митата на бензиностанциите с 25 цента на литър до края на април и да предпази 5,2 млн. от най-бедните семейства в страната от по-нататъшно повишаване на битовите им сметки за енергия. Сред енергийните компании, които вероятно ще бъдат засегнати от данъка, са Eni и Enel.
"Ще обложим с данък част от извънредните печалби, които компаниите реализират благодарение на увеличението на разходите за суровини, и ще преразпределим тези пари към предприятията и семействата в затруднено положение", заяви министър-председателят Марио Драги.
От миналото лято насам Италия вече е похарчила 16 млрд. евро, за да предпази бедните семейства и малките предприятия от нарастващите разходи за енергия.
Италианското бизнес лоби, Confindustria, обаче нарече инициативата на Рим "разочароваща" и предупреди, че данъкът върху неочакваните печалби "потенциално противоречи на Конституцията". Конфедерацията на италианските работнически синдикати (CISL) нарече 10-процентния данък върху свръхпечалбата "твърде нисък" и призова за увеличаването му.
Италия не е единствената страна, която се обръща към извънредните печалби на енергийните компании. Лейбъристката партия в Обединеното кралство настоява за въвеждане на данък върху петролните и газови компании от Северно море, които иначе биха получили огромни финансови облаги от сегашните ценови скокове. През септември Испания въведе данък върху извънредните печалби на енергийните компании, но след натиск от страна на индустрията го преразгледа, намалявайки сумата, която трябваше да се събере.
Цените на електроенергията също ще бъдат спорен въпрос на предстоящата среща на върха на ЕС. Южните държави-членки настояват за промени в начина, по който функционират пазарите на едро, за да се намали натискът върху домакинствата, но срещат силна съпротива от страна на Северна Европа.
Испания и Италия искат ЕС да промени правилата си за ценообразуване на електроенергията, които на практика обвързват цената на електроенергията с рязкото покачване на цената на газа и позволяват на групите за възобновяема енергия да налагат цени, значително надвишаващи нейната себестойност.
Рим и Мадрид също така настояват ЕС да води съвместни преговори за закупуване на енергия, за да постигне по-добри сделки, особено за тръбопроводния газ, идващ от Русия, което би намалило плащанията на руските енергийни компании.
"Не мога да кажа, че това е оптималното морално решение, но би имало ефект", каза Роберто Чинголани, министър на екологичния преход.
Лидерите на съмишлениците от Италия, Испания, Португалия и Гърция водят интензивна дипломация и миналия петък се срещнаха, за да се опитат да дадат тласък на предложените от тях реформи на енергийния пазар.
Същата вечер испанският министър-председател Педро Санчес вечеря с германския канцлер Олаф Шолц - една от ключовите фигури, които Мадрид трябва да убеди - а в понеделник Санчес трябва да замине за Париж, за да се срещне с френския президент Еманюел Макрон.
Дипломатите обаче предупреждават, че няма консенсус по нито една от тези пазарни реформи, което според някои може да подкопае стимулите за нови инвестиции в областта на възобновяемата енергия. Някои държави като Нидерландия твърдят, че в краткосрочен план фокусът трябва да остане върху пестенето на енергия и запълването на газовите хранилища. /БГНЕС