"Нашите глобални констатации показват, че през последните десет години начинът ни на хранене не се е подобрил и сега представлява сериозна заплаха за здравето на хората и за планетата", заключава тя.
Храните са от значение
Тазгодишният ГДХ е първият, който разглежда храните по света и как изборът на храни се отразява на хората и планетата. Той установява, че хората не консумират достатъчно полезни за здравето храни като плодове и зеленчуци, особено в страните с по-ниски доходи. В страните с високи доходи се консумират най-много храни с вредно въздействие върху здравето, като червено месо, млечни продукти и сладки напитки. Докладът констатира, че консумацията на вредни храни се увеличава, като червеното и преработеното месо вече е почти пет пъти повече от максималната препоръка за една порция седмично.
В доклада се отбелязва, че настоящите световни цели в областта на храненето не споменават диети, с изключение на ограничаването на натрия, и се препоръчват нови, по-цялостни цели.
"Научните данни подкрепят подхода, основан на храните или на модела на хранене, при оценката на въздействието върху здравето и околната среда", казва Мича.
В съответствие с други оценки, ГДХ изчислява, че през 2018 г. добива на храни в световен мащаб е генерирал около 35% от емисиите на парникови газове.
"Храните от животински произход са отговорни за по-голямата част от свързаните с храненето емисии на парникови газове и използването на земята, като особено голямо е въздействието на говеждото, агнешкото и млечните продукти", се казва в доклада.
Той призовава за спешно финансиране за подобряване на храненето в целия свят, особено предвид факта, че Covid-19 е тласнал към крайна бедност още около 155 милиона души.
Според оценките на ГДХ, разходите за хранене ще трябва да се увеличат с близо 4 млрд. долара годишно до 2030 г., за да се постигнат целите по отношение на забавянето на растежа, отслабването, майчината анемия и кърменето. /БГНЕС, АФП