„Годините не ще заличат спомена за прекрасния централен нападател Георги Аспарухов“

„Годините не ще заличат спомена за прекрасния централен нападател Георги Аспарухов, спечелил си обичта и симпатиите на стотиците хиляди любители на футбола, уважението и реномето на най-популярния български футболист в Европа и света, чиято съвършена интерпретация на терена бе образец на най-високо спортно-техническо майсторство“. Това публикува Българската федерация по футбол във вестник „Футбол“ след трагичната смърт на легендарните български футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков на 30 юни 1971 година.

В деня, в който се навършват 80 години от рождението на Аспарухов, БГНЕС прави обзор на част от най-интересни публикации в пресата от времето на Гунди, както и откъси от интервюта с големия футболист. Впечатление прави, че по това време спортните журналисти са били далеч по-пестеливи на суперлативи към играчите, но въпреки това комплиментите към Аспарухов не са рядкост.

Ето какво пише вестник „Футбол“ на 21 юли 1965 година, след като Левски печели шампионската титла за първи път от 12 години: „Георги Аспарухов се очерта като най-ярката фигура през тази пролет, не само в Левски, но и в нашия футбол. Природата щедро го е надарила с прекрасна физика. Но природата не дарява наготово с майсторство и възпитание, каквито Аспарухов притежава. Тях той е култивирал у себе си чрез похвално трудолюбие и спартански спортен режим, в нашето социалистическо общество. Аспарухов е много неща за Левски, но той не е само на Левски. Него обичат и уважават и спортните му привърженици, и привържениците на всички наши футболни отбори. Защото е образец на нашия истински спортист“.

В същата година Гунди се превръща в първия футболист, който печели отличието за спортист на годината в България, а освен това се нарежда на рекордното за страната ни осмо място в анкетата на „Франс Футбол“ за Златната топка. „Сърцата на любителите на футбола у нас са изпълнени с особена гордост. За първи път в традиционната анкета на в. „Народен спорт“, организирана между спортните журналисти, за български спортист номер 1 е обявен футболист. Това е централният нападател на националния отбор и на Левски (Сф) мс Георги Аспарухов“, пише вестник „Футбол“ на 29 декември 1965 година.

В своите интервюта от времето Гунди проявява пословичната си скромност, но често призовава в клубовете и националния отбор да се играе по-атакуващ футбол. „Надявам се, че нашите треньори ще разберат голямото значение на нападателния стил и ще съдействуват за повишаване класата на родния футбол. Не случайно се възхищаваме от атаките на съветски, английски, унгарски, шотландски клубове. Ние разполагаме с редица футболисти, които също могат да играят нападателен футбол. Трябва да подчертая, че на нас, състезателите, по начало не допадат отбранителните варианти. В не малко мачове някои действуват по един грозно отбранителен начин, оставили напред само един или двама нападатели. Тук вината трябва да се търси преди всичко у треньорите, поставили подобни задачи. „Бетонъ“ най-често означава понижено самочувствие, примирение със загубата. Така ние отнемаме красотата на играта, отблъскваме публиката. Създадената психоза у всички ни за „точка навън“ и „две точки у дома“ е вредна и срещу нея трябва да поведем безкомпромисна борба. Практиката показа, че само нападателният футбол е най-прогресивната форма, за която обаче се изисква преди всичко отлична физическа подготовка, такава каквато виждаме у съветските, английските, унгарските отбори“, казва той пред вестник „Футбол“ на 7 август 1968.

Ето какво споделя нападателят на Левски в кратка новогодишна анкета пред същото издание от 27 декември 1967 година:

- Какво още е нужно?

- Да се играе с крила!

- Личните ви планове?

- Амбициран съм както никога до сега да усъвършенствувам майсторството си. Желанието ми е да видя българския футбол на европейските финали в Италия, а любимия ми Левски – шампион!“.

Стандартите за българския футбол по онова време са били много по-високи и дори на изключителен футболист като Гунди не са спестявани критики. На 29 септември 1963 година България бие Франция с 1:0 на Националния стадион с гол на Тодор Диев в квалификация (на практика осминафинал) за Европейското първенство по футбол през 1964. В анализа си за представянето на играчите на „лъвовете“ във вестник „Футбол“ заслужилият треньор Стоян Орманджиев е критичен към Аспарухов. „Муден, без настойчивост и упоритост в играта. Не можа да направи нищо съществено. Вярно, че Аспарухов бе добре охраняван от двама противника, но той не направи усилия чрез целесъобразни придвижвания да преодолее тази трудна обстановка. Съвсем погрешно се опитваше да пробие френската защита само през центъра“.

За сметка на това Аспарухов и съотборниците му получават комплименти от чужбина след силните си игри през 60-те години, когато се класират за участие на три поредни световни първенства – в Чили (1962), Англия (1966) и Мексико (1970). Селекционерът на Италия Феручо Валкареджи дава своя идеален отбор в края на 1968 година пред „Ил Джорно“. „Бих повикал някои италиански нападатели и защитници, за някои срещи Еузебио и Колуба (Португалия). И още англичаните Боби Чарлтън и Моор, ирландците Бест и Ингланд, германеца Бекенбауер, българите Аспарухов, Якимов и Попов, испанеца Амансио, белгиеца Ван Химст, унгарците Алберт и Бене, шотландеца Лоу и югославянина Джаич“, пише вестник „Футбол“ на 25 декември 1968.

На 11 октомври 1967 година Левски прави равенство 1:1 с италианския гранд Милан на Националния стадион, а голът за „сините“ отбелязва Гунди след изпълнение на свободен удар. „В разговор с Аспарухов узнахме, че той усвоява това изпълнение от двайсетина дни. Оставал е след всяка тренировка за около половина час и е упражнявал удара. Нанасял е по топката по стотина удара дневно. Сподели, че дълго време е наблюдавал изпълнението на Петър Жеков и е „копирал“ елементи от него“, предава вестник „Футбол“ след двубоя, а Гунди демонстрира чувството си за хумор при коментара си за попадението. „За сега обучението ми е успешно и даде нужния ефект. Но трябва още и още да се усъвършенствува. Продължавам да се упражнявам, като тези дни се „съоръжих“ и със специално приспособление – малка вратичка пред голямата врата на височината и разстоянието на обикновената човешка „стена“, към която се прибягва при тези статични положения. Би било по-близо до обстановката, ако имаше истинска жива „стена“, но кой би се съгласил да бъде спаринг-партньор?“.

Освен творец на терена, Аспарухов е бил и джентълмен, въпреки че е бил жертва на много груба игра от съперниците си, която води до постоянни контузии и няколко операции. „В десетгодишната си състезателна дейност той никога не е реагирал другояче към грубостта, освен като наивен към това порочно явление, като човек, комуто то е неизвестно“, се казва в бюлетин „Левски“ от май 1965 г.

Гунди подчертава, че причината за успешната му игра не е толкова талантът или физическите му дадености, а положеният труд. „Чисти таланти в съвременния спорт въобще няма. Има изтренирани таланти. А изискванията на футболната игра по света и у нас днес са толкова високи, че при всяка степен на натренираност винаги ще има още какво да се желае. И предел не може да се установи, защото нито моментите, нито постиженията са постоянни. Следователно сега повече от всеки друг път може да се каже, че решава само трудът“, споделя Аспарухов пред бюлетин „Левски“, май 1965.

Пред същото издание Гунди споделя на кои световни футболисти се възхищава. „Макар, че бях на световното първенство в Чили, за нещастие не можах да видя Пеле, за чиято игра има легенди. Но неведнаж наблюдавах чернокожия Еусебио. За мен той е образец на модерния футбол“, казва нападателят пред същото издание.

Не е тайна, че португалската легенда Еузебио също се е възхищавал на Гунди и неговата игра и след като научава за неговата смърт изпраща до семейството му съболезнователен адрес и дървен венец с надпис „Героите не умират“.

За катастрофата, отнела живота на Гунди и Котков, съобщава вестник „Народен спорт“ на 1 юли, ден след инцидента. „Цялата наша общественост е потресена от тежка загуба. Така силно са се врязали в паметта ни тези съвършен изпълнители на футболното поле… Майсторството му (б.р. на Гунди) получи всеобщо признание и на международната сцена, извоюва си реномето на най-популярния български футболист в Европа“.

Ето как вестник „Футбол“ предава траурната церемония при погребението на двамата футболисти, за която се твърди, че е събрала в София стотици хиляди души. „Хиляди бяха в петък, 2 юли, приятелите на спорта, почитателите на двамата изтъкнати и незабравими майстори на футбола Георги Аспарухов и Никола Котков, които, потресени от тяхната трагична гибел, се стекоха на ст. „Левски“ в кв. Подуяне, за да се простят със своите любимци. Край саркофазите с тленни останки на двамата големи спортисти, изложени във фоайето на стадиона, преминаха в колони трудещи се от столицата, от много градове и селища в страната, за да се поклонят и изразят своята скръб и покруса от тежката загуба“.

Най-въздействащите думи за трагедията с Гунди и Котков са от Българската федерация по футбол, публикувани във вестник „Футбол“. „И сега, когато не са вече между нас, когато знаем, че няма да ги видим повече на терена и в живота, че никога не ще можем отново да се радваме и възхищаваме на тяхното изключително майсторство, не техните ярки спортни и граждански добродетели, да виждаме техните усмихнати лица, сърцата ни се свиват от болка. Споменът за тия левенти на българския футбол, ще ни връща винаги към незабравимите славни техни дела на спортното поле, с които те увенчаха своя жизнен път, с които допринесоха много за извеждане България до голямото признание на международната футболна сцена“. /БГНЕС

--------------------------------------------------------

Радослав Петкашев, Спортен отдел на БГНЕС

Снимките са предоставени от Националната библиотека.

Запазен е оригиналният правопис на материалите.