Горяните: неразказаната история на антикомунистическата българска съпротива

България се приема като най-верният сателит на СССР, който никога не е надигал главата си срещу Москва, за разлика от Унгария, Чехословакия или Полша. Тази гледна точка за периода 1944-1989 г. в действителност не отговаря на истината, точно обратното – у нас действа една от най-дълго продължилите въоръжени съпротиви в бившия източен блок. Това са горяните.

Историята на горяните няма да я намерите в учебниците по история, няма да чуете за тях по новините или да я видите в документалните филми. Имената на нейните водачи не говорят нищо на съвременното поколение и не само на него, а и на 99,9% от българите.

Причината за това е, че историята на горяните се пише от техните екзекутори, от тези, които извършиха масовите репресии след 9 септември 1944 г., узаконявайки ги с така наречения Народен съд, а след това направиха „промяната“ на 10 ноември 1989 г. и до ден-днешен контролират чрез своите наследници по-голямата част от обществения, политически и икономически живот на страната. Тези хора нямат никакъв интерес истината за истинските борци срещу тоталитарния режим да излезе наяве.

Преди 70 години, на 12 декември 1951 г., Георги Стоянов-Търпанов е разстрелян заедно с 10 негови следовници. Този разстрел е извършен в Могилските гробища в Стара Загора. На семействата на убитите не е съобщено къде се намират гробовете на техните близки. Екзекуцията се ръководи от прокурор Жеко Тилев от Старозагорската окръжна прокуратура.

Георги Стоянов-Търпанов е предводител на Втора сливенска горянска чета. Той е влизал в реални сражения с народната милиция и армията, борел се е комунистическия терор.

„За да се знае истината, трябва да има документи. Но архивите, които съществуват, са на палачите, които са писали историята на техните жертви. Сегашните наследници на палачите нямат интерес да се знае истината за българската съпротива, да се знаят къде са гробовете на загиналите и истината за репресиите, които са били много големи в малка страна като България“, заяви пред БГНЕС Радостина Георгиева, която е автор на книгата „Горяните в Източния Балкан“. Георгиева е родово свързана с горянското движение. Нейният дядо е Георги Стоянов – Търпанов.

Причините за възникването на горянското движение са свързани с масовия терор, който залива България след 9 септември 1944 г. Ситуацията става непоносима след т.нар. Народен съд, който санкционира избиването и репресирането на хиляди честни българи. Следват редица скалъпени процеси срещу видни опозиционни политици, сред които най-известният е срещу Никола Петков. Терорът се усилва от насилствената македонизация в Пиринския край и насилствената колективизация по съветски образец. Всички тези фактори довеждат до появата на горянското движение, което достига апогея си през 1951 г. и след 1953 г. е потушено с много кръв и насилие.

Борбата на горяните опровергава мита, че България е била най-верният сателит на Съветския съюз. /БГНЕС