Град Бандърма: завръщането на малоазийските българи в Родината

Красивият пристанищен град Бандърма, разположен на Мраморно море, е свидетел на края на 400-годишната изпълнена с превратности история на малоазийските българи, предаде репортер на БГНЕС.

Първите българи се прехвърлят в Мала Азия още през XVI век. Те се заселват основно в района на старата османска столица Бурса и Чанаккале, в района на който по-късно ще бъдат открити останките на древна Троя, а през Първата световна война ще се разиграе една от най-големите битки – Галиполската, изходът от която ще предопредели участието на България на страната на Централните сили.

Между XVI-XIX век общността на анатолийските българи, както са известни в историята, значително се разраства. Поради факта, че са живели, заобиколени изцяло от една чужда религиозна и културна среда, те са изключително сплотени и запазват своя език, традиции, носии.

Животът на българите в Мала Азия става труден в началото на XX век, когато Османската империя е обладана от дявола на национализма. Все по-често представители на нашата общност се завръщат в освободеното Отечество. Процесът на изселването им става необратим след двете Балкански войни.

През март 1914 г. след сравнително старателна подготвена кампания първите българи потеглят от Бандърма за Дедеагач, който по това време е най-голямото ни пристанище на Бяло море. Те отплават с кораба „Борис“ на 20 март. С него плават 932 души от селата Тьойбелен, Ташкеси и Аладжа баир. Още две групи потеглят през април. Най-много българи се завръщат с четвъртата група, те са от Коджа Бунар. Общо 10 са групите на изселилите се българи, като цялата кампания продължава 3 месеца. Така приключва историята на анатолийските българи.

Самите малоазийски българи са потомци на българи от старозагорско, чирпанско, ямболско и костурско в днешна Егейска Македония.

Сгушен сред уникална природа, запазена през вековете, турският град Бандърма днес е туристически център.

Въпреки статута си на официален морски курорт, градчето е останало недокоснато от туристическия поток, природата му е съхранена, и според изследване на всички провинциални центрове и градове в цяла Турция, Бандърма е сред 23-те най-бързо развиващите се области в Турция.

Големината му е колкото Стара Загора и е околийски център във вилает Балъкесир. Градът е има пристанище, което е второто по големина след Истанбул на Мраморно море, и е петото по големина пристанище на Турция. Бандърма е и основен пътен възел на морския и железопътния транспорт. Намира се на около два часа път от Истанбул, Измир и Бурса.

Историята на града започва с основаването му през X – IIX век преди новата ера, когато е носел имената Cyzicus, Panderma, Panormos. Най-ранните доказателства за него са намерени от саркофаг, открит при разкопки в древния град Кизик, който се намира наблизо. Градът е основан през 756 пр. н. е. от преселници от Милет. От 5 век пр.н.е. играе важна роля в тракийската морска търговия. Управляван е първо от тирани под персийско владичество, след това става член на Атинския морски съюз (478/477 пр.н.е.) и на Втория атински морски съюз (377 пр.н.е.).

По времето на Август градът губи самостоятелността си и при неговия наследник Тиберий е присъединен към римската провинция Азия. Градът претърпява няколко големи земетресения по времето на Адриан, Антонин Пий и Юстиниан I, (от 443 – последното през 1063 г.). След разделянето на Римската империята остава в пределите на Византия, а през XIV в. е включен в Османската империя. През 1874 г. огромен пожар изпепелява града, а след възстановяването му е населен с кримски изселници.

В по-новата история Бандърма остава градът, в който е изстрелян последният снаряд през Първата световна вой