Германия да блокира заплахите от САЩ в конфликта за „Северен поток-2”

Заплахите за санкции, отправени от трима американски сенатори, водени от Тед Круз, срещу фериботното пристанище Засниц са шамар в лицето на европейците. Реакцията на Брюксел и Берлин на тази последна провокация от страна на САЩ обаче беше изненадващо сдържана.

Не трябва ли Европейската комисия и правителството на ФРГ да вземат по-сериозно тези заплахи? Фактът, че по принцип американците не се колебаят да прилагат екстериториални санкции, без да се съобразяват с другите, се доказва от примера с Иран. Всички усилия на европейците да защитят европейските компании от последствията от тази политика се провалят. Към това се добавя и фактът, че не съществува разногласие между републиканците и демократите по отношение на „Северен поток-2”. Напротив, и двете страни действат съгласувано. Следователно не може да се надяваме, че в случай на смяна на властта след изборите в САЩ през ноември ситуацията ще се промени. Всеки, който днес вярва, че със собствените си мерки американците искат да освободят Германия и европейците от лапите на Русия, грешат. Самите американци с удоволствие купуват руски петрол. Тъй като венецуелският петрол вече не тече към Съединените щати поради санкциите срещу режима на Мадуро, те щастливо преминаха към руския нефт, който е идеален за американските рафинерии. Съставът на руския петрол, внасян в САЩ, е близък до този, внасян преди от Венецуела. Вашингтон настоява, че европейците не трябва да хвърлят пари в устата на руснаците („Не хранете звяра!”), но те самите го правят във все по-големи мащаби и така тяхното лицемерие е безпрецедентно! Съединените щати увеличават натиска си върху Европа вече няколко години. Няма и най-малкото съмнение относно тяхната решителност да предотвратят пускането в експлоатация на „Северен поток-2“. Има опасност многомилиардните инвестиции на европейски компании, които са финансирали половината от газопровода, да бъдат погребани на дъното на Балтийско море. Някои политици в Германия говорят за контра-санкции, например за мито върху доставките на газ от САЩ. Но в същото време никой не иска да разгърне спиралата от взаимни санкции. Европа е изправена пред дилема, от която няма елегантен изход. Но най-безполезното решение е да не се прави нищо в очакване на следващата провокация от страна на САЩ. -------------------------------------------------------------- Клаус Стратман, „Ханделсблат”