Христо Пимпирев: Протестът е демокрация, хората винаги трябва да искат

Протести трябва да има, това е демокрация, хората винаги трябва да искат да живеят по-добре. Но трябва да има диалог. Изолацията заради COVID-19, като че ли отприщи допълнителна енергия. Това каза пред БГНЕС проф. Христо Пимпирев.

Директорът на Българския антарктически институт посочи, че 2020-та е много особена година – имахме една сива, дъждовна и студена пролет, затворени не по наше желание по домовете си, а пък лятото се оказа много горещо – не заради климата, а от многото политически страсти в страната.

„Но това не се случва само в България”, подчерта професорът и посочи на пример Беларус, Ливан и припомни Франция с движението на жълтите жилетки. „Аз мисля, че и коронавирусът си оказва влияние, след като отпадна социалната изолация някак си хората се видяха свободни, отприщи се много енергия, която беше дълго стаявана, просто тези принудителни месеци вкъщи я отприщиха”, коментира Пимпирев.

„Протести според мен трябва да има, тъй като това е демокрация. Нямахме протести близо 50 години по време на комунистическата диктатура, тогава не можеше и да се помисли за протести, но когато ние имаме претенциите, че живеем в демокрация просто е нормално да има протести. Така, че аз подкрепям протестите, разбира се, трябва да са ясни исканията, да има диалогичност и от двете страни – както от управляващите, така и от протестиращите, защото диалога се стига до разбирателство и истина. Но трябва да има едно движение, трябва да има… хората да искат, винаги да искат да живеят по-добре, защото това е двигателят на прогреса, това е двигателят на това обществото да върви напред. Както знаем от нашето демократично развитие и 90-та година имаше големи протести, 97-а, 2013 г., така че абсолютно нормално и не само в България. Така че аз мисля, че тук имахме един катализатор, който беше и коронавирусът“, посочи проф. Христо Пимпирев.

снимка/архив

Директорът на Българския антарктически институт и ръководител на експедициите на ледения континент посочи, че един полярник през лятото се готви за следващото полярно лято, тъй като българските полярници работят преди всичко в Южното полярно лято, т.е. когато у нас е зима.

„През пролетта бяхме затворени по къщите, беше една доста сива пролет, при това здрави хора бяхме затворени по къщите, смени се стереотипът изцяло на много от нас, занятията в университета, в училищата, всичко мина онлайн, бяха отменени цели конференция, срещи с други хора. Това общо взето обърна доста животът на повечето хора, на дейните хора искам да кажа, които работят, които имат контакти с други хора. Така, че това се отрази и на българските антарктически изследвания и въобще на изследванията на полярните региони в цялост, защото не можахме да се срещаме, срещите станаха онлайн. Но въпреки всичко полярните региони са изключително важни, особени ние като част от ЕС, България е част от Европейския полярен борд, с който координираме усилията на европейските държави за оползотворяване на тези много богати региони както Арктика, така и Антарктика. Така, че не може да спрем въпреки тези рестрикции, които се наложиха за пътувания, поради коронавируса“, посочи той.

Професорът е категоричен, че на ледения континент няма коронавирус. „Това е единственият континент на земята, на който няма коронавирус и не е имало“, посочи той.

Ситуацията с COVID-19 обаче оказва влияние върху подготовката за следващата експедиция. „Оказва влияние, защото по принцип трябва да се съобразяваме с много строги противоепидемични правила, тоест да следваме много строги епидемиологични мерки, които се налагат от цялата антарктическа общност. Ние съвсем скоро, само преди десетина дни, имахме съвещание виртуално на всички мениджъри на антарктически програми – това са над 30 държави от целия свят, на който уточнихме как би могла да протече следващата полярна кампания, тоест Летният антарктически сезон”, каза проф. Пимпирев и припомни, че за както за базата „Св. Климент Охридски”, така и за повечето бази на европейските страни, изходен пункт е Южна Америка.

Обикновено българската експедиция заминава ноември месец. Проф. Пимпирев бе категоричен, че ще има българска експедиция 2020 година.

„По всяка вероятност ще има двуседмична карантина при пристигането в крайния пункт, който е Пунта Аренас в Чили откъдето полярниците трябва да се качат на кораб да стигнат до Антарктида, и българите съответно до българската база на остров Ливингстън. Същото се отнася 2 седмици карантина и в Ушуая, ако се минава през Аржентина, или през Монтевидео, Уругвай. Но програмата, която сме набелязали ще се изпълни. Разбира се, ние смятахме да започнем и една по-сериозна подготовка за строителството на новата научна лаборатория, която ще изграждаме на научна инфраструктура на българската база, това може би няма да може да започнем сериозно, защото няма да имаме транспорт, но по принцип данните, които са събрани на българската база през целия зимен сезон ще бъдат свалени от нашите уреди, ще има български полярници, които ще отидат на българската база, вече сме говорили с нашите съседи и приятели, и колеги – испанските полярници, които въпреки пандемията ще пуснат във вода да стигнат до Антарктида два научно-изследователски кораба, които ще тръгнат от Испания. Така, че по всяка вероятност нашите полярници ще използват испанската логистика, както е било основно вече 30 години. Може би също чилийски самолети и кораби, но ще бъдат доста съкратени също транспортните връзки, поради пандемията и поради тези налагащи се епидемиологични мерки, които се налагат в цял свят”, обясни проф. Пимпирев.

„Експедиции ще има”, категоричен бе още професорът и добави, че въпреки коронавирусът несъмнено ще бъдат изпълнени националната програма за полярни изследвания и Европолар – специална програма на ЕС за полярните региони.

„Никакви дейности не трябва да спират, а трябва с още по-голямо ожесточение, с повече хъс да си изпълним всякакви дейности както сме планирали, защото не може да ни уплаши един коронавирус, една пандемия. Пандемии е имало винаги в света, но прогресът и движението напред не е спирало“, посочи той. /БГНЕС