Христофор Събев: Зад противопоставянето на СДС-БСП се създаваха милионерите

По време на комунизма имахме сигурност, но нямахме свобода, а тя е най-висшият дар, който ни е даден от Бога.

Дворцовият преврат

10 ноември 1989 г. е дата, която свързвам с дворцовия преврат, който си направиха комунистите, диктуван отвън. Те бяха принудени да го направят, притиснати от събитията и от Съветския съюз на Михаил Горбачов. Става дума за един световен процес, който засегна целия социалистически лагер.

Смяната на властта, извършена на 10 ноември, донесе едно облекчение на хората, защото на тях им беше писнало да бъдат управлявани по този начин. Хората не искаха да живеят в условията близки до тези във феодализма, когато не можеш да напуснеш родното място, да си смениш жителството и още повече да излезеш в чужбина.

Да, по време на комунизма имаше сигурност, но нямаше свобода. А за човека най-висшият дар е свободата, която му е дадена от Бога. Прасето също го хранят, но го държат в кочина, държат го затворено. Орелът понякога може да бъде гладен, но лети на високо. За това и моят девиз е „Орелът не яде мухи“.

На 10 ноември обявих по радио „Свободна Европа“, че възстановяваме свещеническия съюз. Бях предложен за негов председател, защото тогава все още имаше много страх и никой не искаше да поеме тази отговорност, но след падането на режима на Тодор Живков, когато нещата станаха по-свободни, аз се отказах да го оглавя, давайки път на други. Не исках да заемам никакви постове, дори в продължение на две години отказвах да бъда ръкоположен за епископ. Бях предложен още през 1990 г. от митрополитите Симеон и Калиник да стана епископ на младежта.

Ролята на СДС и Кръглата маса

СДС е една сложна коалиция от много партии. Влязох в нея не случайно, защото като свещеник не мога да членувам в партия, а желаех да извърша промени. СДС успя да свърши някаква работа. Управляващите комунисти искаха да направят мимикрия без съществени проблеми. Ние с борба успяхме да постигнем премахването на член 1 от Живковата конституция, която гласи, че БКП има ръководна роля.

Кръглата маса през пролетта на 1990 г. също изигра положителна роля за разграждане на тоталитарната система. На нея имаше и комисия по религиозните въпроси, която председателствах. Успях да върна Духовната семинария от Черепиш в Двореца на пионерите в София. По този повод вестник „Отечествен фронт“ написа, че съм разплакал 6000 пионерчета, защото съм върнал нещо, което законно принадлежеше на Църквата.

На Кръглата маса поисках да се гласува с палец, за да няма фалшификации. Изборите през юни 1990 г. за VII Велико народно събрание бяха фалшифицирани. Комунистите използваха паспортите на турците, които през предходната 1989 г. бяха заминали за Турция след смяната на имената. Предполагам, че най-вероятно са използвани около 100 хиляди паспорти.

Комунистите инициираха и разкъсването на договорите, които България имаше със страните, по-конкретно със СССР. По този въпрос трябваше да се постъпи много предпазливо и внимателно, защото става дума за икономически интереси на България, които бяха накърнени в резултат на тези действия. В това изиграха роля и президентът Желю Желев /1990-1997 г./, и премиерът Димитър Попов /края на 1990 г. - октомври 1991 г./ чрез вицепремиера Александър Томов.

Винаги съм искал България да бъде неутрална като Швейцария, но да бъде в Европейския съюз без да участва във военни блокове – нито НАТО, нито Варшавския договор, който прекрати своето съществование след промените. Аз съм духовник и съм за мир. Според мен пример за България може да бъде Австрия, но там корупцията не се търпи..., което в България, за съжаление, не е така.

Чрез изкуствено създавано напрежение се отвличаше вниманието на хората от грабежа, който беше извършен в началните години на прехода. Докато течеше противопоставянето СДС-БСП, по същото време се създаваха милионерите. Паразитни милионери, които не са създали нищо, но бяха назначени, за да командват страната. Те държаха капитала и информацията, както и продължава да бъде, за да държат в принуда хората.

Луканов, Дойнов и назначените капиталисти

Бившият премиер Андрей Луканов /1990 г./ многократно ме е канил на срещи, но винаги съм бягал от тях. Не исках да имам работа с Партията. Луканов беше човекът, който направи много неща. Той направи класата на капиталистите в България. Не бих искал да го съдя, историята ще го оцени. Но той създаде този капитализъм в България. Левият журналист Георги Тамбуев разобличи в „Работническо дело“ и „Дума“ цяла серия от статии за милионите на червената номенклатура. В тях бяха описани действията и на Андрей Луканов, и на Огнян Дойнов – единият командваше парите в България, а другият – в чужбина.

Бденията

Говорих по радио „Свободна Европа“, че са необходими промени. Бях арестуван за 80 дни. 40 от тях прекарах на „Развигор 1“, а останалите по 20 дни в Софийския и Врачанския затвор. Там не ме закачаха рецидивистите, явно бяха слушали радиото и казваха, че „имам мафия навън“. Така станах известен и за това не беше проблем да започна да събирам хората по площадите и да организирам бденията. Търсех си ток, микрофони, на едно събитие, където имаш 100 000 души не можеш да говориш с мегафон. Носех отговорност за бденията. Никога не съм допускал да станат ексцесии, въпреки че се опитаха да ми препишат такива.

Раздялата със СДС

Вътре в СДС имаше реакция срещу мен, Стефан Савов и Иван Костов искаха да ме махнат. Савов искаше да стане председател на СДС, но аз не призовах моите поддръжници да гласуват по съвест. Някои от тях подкрепиха Филип Димитров и това предизвика гнева на Савов. За него има документи, които показват, че докато е бил на заточение е взимал изпити по право. А по онова време, за да следваш право трябва да получиш разрешение от Окръжния комитет на БКП. Да не забравяме, че Стефан Савов като преводач е превел от испански Че Гевара и неговите размисли за революцията. Как така получаваш преференции от комунистите и ставаш преводач на книгата на Че Гевара, като си син на индустриалеца и политик преди 9 септември 1944 г. Димитър Савов? Президентът Желю Желев и Петко Симеонов са ми споделяли, че са видели неговото досие. Същото казваха и за Петър Дертлиев, който веднага след като е пуснат от лагера получава разрешение да посети дъщеря си в Канада. Имаше много хора, за които имаше съмнение, че са сътрудничили на комунистическата ДС. Много хора бяха внедрени, но не мога да кажа имена. Посочвам само тези, за които съм чувал от Желю Желев и Петко Симеонов, че имат досиета.

За това не може да бъде напълно успешна работата на СДС, защото имаше много внедрени и зависими хора, за които имаше компромати. На такива хора не може да разчиташ, те са опасни. Но има и истински дисиденти.

Комунистическото овладяване на Църквата

По радио „Свободна Европа“ говорих, че изборът на патриарх Максим не е редовен, за което по-късно, когато бяха арестуван на „Развигор 1“, бях посетен от ген. Калев от ДС. Той настояваше да се извиня за думите си. Истината е, че при избора на Максим са участвали представители на тогавашната власт. По тази причина той е нелегитимно избран, защото е без мандат от избирателите му. Последните се избират на всеки 4 години. През 1971 г., когато се състоя изборът за водач на БПЦ, избиратели за последен път са избирани преди повече от 16 години, т.е. в първата половина на 50-те години на ХХ век. Всички митрополити бяха избрани за такива без мандат от своите избиратели, с едно-единствено изключение Пимен Неврокопски. Той е избран през 1953 г. за митрополит от избиратели, избрани през 1951 г. Същото се отнася и за патриарх Кирил. По тази причина избрахме Пимен за втори патриарх или втори ръководител на Светия Синод. По-късно обаче получих информация, че той също е агент на ДС с прозвището „Пирин“. Това много ме разочарова, аз се отделих от него. В 30 правило на апостолите е казано: „Епископ, който си послужи със светските власти и от тях получи власт в църквата, се отлъчва“. В 10 правило е казано, че който се моли с отлъчен, също се отлъчва. Т.е. тези, които не са се отделили от духовниците агенти, също трябва да бъдат отлъчени. Не желая злото на никого, просто се моля един ден те да не отидат в ада.

Мен ме осъдиха като разколник, защото извадих документите за избора на патриарх и митрополити, че не са редовни. Гордея се, че съм отлъчен от Синода на ДС.

Винаги съм искал да бъда Божи слуга

Има много хули по мой адрес, че съм назначен човек. Това е един абсурд. Никога не съм работил секретни неща, винаги съм бягал от тях. В Съветския съюз съм се занимавал с космически лъчения, но това не беше засекретено. Никога не съм работил в института в Дубна и това може да се види от всички документи, с които разполагам и трудовата ми книжка.

През 1979 г. след завръщането си от СССР бяха пазач комунални услуги при ромите. Ако КГБ ме е изпратило да шпионирам, мислите ли, че щяха да ме пратят при ромите? Дори като ученик бях с намалено поведение, защото ходих на църква. Майка ми ме възпита в религиозна вяра. Винаги съм отказвал привилегиите, включително и когато бях приет в немска гимназия, не се записах там. По-късно в началото на промените отказах в полза на едно семейство апартамент, който ми бяха предоставили в близост до сградата на МВнР в квартал „Гео Милев“. Имах панелен апартамент във Велико Търново, който, за съжаление, загубих. Сега кандидатствах за апартамент, но ми отказаха, най-вероятно, защото не съм човек на някой. На ромите, които нито един ден не са живели в градове, като Габрово и Казанлък, дадоха веднага жилища, но те са важни хора, защото са гласоподаватели.

Излязох по-беден от политиката, отколкото влязох в нея. Не съм искал да правя кариера, а да бъда слуга на Господа. /БГНЕС