Икономисти: Раздаването на пари е зловреден популизъм

Предоставянето на безвъзмездна държавна помощ на всеки гражданин над 18 г. у нас, без проучване и анализ, ще навреди сериозно на икономиката ни, а положителният ефект ще е краткотраен и незадоволителен. Това обявиха на нарочна пресконференция от Съвета по икономически и публични политики, който представиха резултати от проведено проучване у нас, заимствано от модел за подкрепа на граждани в САЩ, предаде репортер на БГНЕС.

„Показваме, че с разходването на едни подобни средства, които на пръв поглед звучат страхотно, в крайна сметка тежко ще влошат фискалната стабилност, през призмата на дефицита и през призмата на дълговата позиция на България. От друга страна ефективността е много ниска. Ефектите, които се целят и по линия на инвестиции и икономически растеж, биха били доста ниски. За голямо съжаление, българските политици изобщо не си правят труда да направят подобно проучване, анализ и да направят подобна оценка. Въпреки това виждаме щедри обещания от почти всяка политическа формация, че ще се раздават страшно много средства, че ще има изключително мащабни социални политики. Лично аз мога да определя като зловреден популизъм. Особено сега в наближаващата предизборна кампания очаквам този популизъм да се увеличи“, обясни икономистът Владимир Сиркаров и подчерта, че натрупването на дефицита не се дължи основно на изплащането на помощи по линия на антиковид мерки.

Той уточни, че в анализа си са използвали модела на САЩ, които подпомагат определени групи от хора с 1400 щ.д. като за целите на анкетата и анализа у нас симулацията е направена на базата на получаването на такава помощ от всички граждани над 18 г., чиито брой е над 5 млн. души и би формирал дефицит от 10,6%.

„Ще са необходими малко над 8,5 млрд. лв. за отпускането на тези средства. Щом при сума от 1400 лв. имаме толкова ниски и незадоволителни ефекти, какво да говорим за 50 лв. за пенсионерите и други дребни плащания, които утежняват фиска и нямат никакъв ефект, но политически партии, които ги лансират печелят краткосрочни дивиденти“, коментира той.

Владимир Сиркаров

У нас проучването е реализирано от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на Съвета по икономически и публични политики в периода между 13 и 19 април 2021г. и в него на въпроса: „Ако държавата предостави на всеки български гражданин сумата от 1400 лева, Вие лично какво бихте направили с тези пари?“ са отговорили 1008 съграждани.

„Анализът показва, че голяма част от сумата би се използвала за осъществяването на ремонт, плащане на битови сметки. Не малка част ще отиде за погасяване на вече направени задължения към банки. Също така ще има спестяване на част от средствата. Анализът показва още, че българинът е спестовник и е алтруистично настроен, т.е. не малка част би дарил на свой близък човек, особено възрастните хора. 25% от хората над 70 години биха го направили“, посочи той.

Сиркаров коментира, че на този фон се наблюдава една тревожна тенденция.

„Негативна тенденция е, че като цяло инвестициите в образование не са толкова силен приоритет, а за да искаме по-високо благосъстояние, ние трябва да минем през подобряване на производителността на труда, за да може да се качат средните работни заплати, които се формират на пазарен принцип“, анализира Сиркаров и добави, че получените данни доста се разминават с тези на Националния статистически институт, който според тях трябва да прави подобни изследвания, тъй като в САЩ те са практика.

Финансистът Никола Филипов посочи, че в банковия сектор ще бъдат налети 900 млн. лв., което ще доведе до намаляването на половина на просрочените кредити до 180 дни.

„Банките са свръх ликвидни. Българинът от своя страна инвестира в недвижимо имущество. В същото време цените на имотите растат“, подчерта Филипов.

Михаил Кръстев

Журналистът Михаил Кръстев пък представи сравнение на данните от анализа с тези на САЩ. От тях става ясно, че 56% от българите ще разходват тази финансова помощ за основни стоки и услуги, то в САЩ това биха направили едва 23. По отношение на спестяването им – у нас това ще направят 23%, в САЩ 37%. По-голям е делът на запитаните в Щатите, посочили, че ще използват тези пари за погасяване на дългове – 37 % за разлика от посочилите тази опция у нас - 28%. 13% пък от българите биха ги дарили, в САЩ 3%. 28% от запитаните в България са посочили, че биха инвестирали тези средства да ремонт, за разлика от САЩ, където никой не би ги вложил в такива дейности. /БГНЕС