Именити творци и общественици с пожизнена държавна награда
Осем известни творци и общественици ще получат пожизнена парична награда от държавата за своите изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата, предава репортер на БГНЕС.
За цялостния им принос и прославяне името на страната не само у нас, но по целия свят държавни парични награди правителството предлага Народното събрание да гласува за няколко от големите ни имена в областта на киното и музиката. Това са музикантът и педагог проф. Анатоли Кръстев, режисьорът и сценарист Анжел Вагенщайн, композиторът и музикант Андрей Дреников, режисьорът, сценарист и преподавател Георги Дюлгеров, музикантът и поет Иван Стайков, поетът Иван Цанев Иванов, примата на българската музика Лили Иванов и режисьорът и сценарист Христо Ганев.
В предложението на кабинета до парламента, внесено от министъра на културата Боил Банов, е записано, че осмината творци имат особени заслуги към българската държава и нацията.
72-годишният проф. Анатоли Кръстев ръководи майсторски класове във Франция, Англия, Белгия, САЩ, Корея, Гърция, Португалия, Бразилия, Македония, Сърбия и др. Той е почетен президент на Академията за млади таланти в Марсилия (заедно с Я. Старкър и Морис Баке), член е на жури в международните конкурси във Ваймар и Прага ("Пражка пролет"), Бразилия и др.
Проф. Кръстев е една от големите фигури на виолончеловото изкуство в света.
97-годишният Анжел Вагенщайн е несъмнено сред най-големите български киносценаристи, писатели и общественици на нашето време, но преди всичко неподкупно свободен човек, символ на поколението-главно действащо лице в ключови събития през ХХ век.
Анжел Вагенщайн е автор на романи, издадени на повечето европейски езици, отвъд океана и до далечен Китай, а книгата му "Далеч от Толедо" e допринесла за разпространението на културата на българските сефарадски евреи, както и за сближаването между Испания и България.
Вагенщайн е носител на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски".
69-годишият Андрей Дреников е познат на голяма част от българите от многобройните му участия в детски авторски и музикални празници, на други - с прекрасните му изпълнения на пиано на френски шансони, на трети - от участията му по медиите, в които неговото име се преплита с тези на многобройните му роднини - все музиканти, част от които с европейска слава.
Андрей Дреников пише 35 г. за конкурса „Златният кос”. Има много известни песни като „Кафето на трите гълъба”, „Мъртви листа”, а на публиката в Париж подарява любима коледна песен. Негови са стотици детски песни, театрален /драматичен и куклен – бел.а./ композитор е на около 100 постановки, на детски мюзикли, дори има роли в театъра. За „Театър, любов моя” получава първа награда за театрална музика още на 31 г. Написал е дори песен за юбилей на незабравимата Невена Коканова.
76-годишният Георги Дюлгеров е един от най-популярните и обичани режисьори в България. Много от неговите филми отдавна са част от златната класика в родното кино, а "Авантаж" (1977) и до днес остава българският игрален филм с най-високо отличие от международен кинофестивал – "Сребърна мечка" за режисура в Берлин (1978).
Проф. Георги Дюлгеров е сред най-желаните преподаватели по режисура сред студентите. Със своите обаятелни лекции и проникновени разговори, той продължава да вдъхновява десетки млади хора. Преподавател по кинорежисура, ръководител на клас в НАТФИЗ, от 1995 г. е доцент, а от 1999 г. - професор. Той е почетен професор на Нов български университет.
Дюлгеров е носител и на много международни награди, сред които: Голямата награда от Международния кинофестивал в Сараево за "Лейди Зи" (2005), Приз на Младежкото жури за "Изпит" от Локарно (1972), "Гран при" в Грузия (1997), както и наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия (1999) за "Черната лястовица", печели Златен рицар за "Нешка Робева и нейните момичета" от Палермо (1986). По време на 18-я София Филм Фест получи Наградата на София.
През 2015 година Дюлгеров представи и лентата "Буферна зона".
88-годишният Иван Стайков е автор на музика за филми, на популярна музика, джаз, класическа музика и мюзикъли, текстове на песни (на български и английски). През 1971 г. пише първия си мюзикъл за сцена („Под командите на любовта“ – за Армейския естраден ансамбъл), а на следващата година създава музиката и аранжиментите на първия български филмов мюзикъл „Бягство в Ропотамо” („Get Away To Ropotamo“). Следват още три мюзикъла за сцена, както и опера и мюзикъл за куклен театър.
През 1977 г. е отличен на един от най-големите световни конкурси за популярни песни на фондация „Yamaha“, като неговата песен е избрана от конкуренция с над 1700 участници. Това е песента „Once Again“ (музика, текст & аранжимент Иван Стайков), изпълнена от Мими Николова.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен.
77-годишният Иван Цанев е бил редактор и литературен консултант в най-престижните български издателства и литературни седмичници. Той е сред най-ярките имена в българската литература на XX и XXI век.
Дебютира през пролетта на 1968 г. със стихосбирката „Седмица“. Следващите му поетически книги излизат през паузи от четири-пет и повече години: „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995) и „Дърво на хълма“ (2001). През 70-те и 80-те години се утвърждава и като един от най-добрите български поети за деца. Издава над десет книги със стихотворения и поеми за деца. Стиховете му са превеждани на почти всички европейски езици.
Носител е на десетки награди, сред които: националната награда „Петко Р. Славейков“, наградата за детска литература „Калина Малина, наградата „Иван Николов“ за цялостно литературно творчество и става лауреат на Международната академия на изкуствата, националната награда за поезия „Пеньо Пенев“, наградата „Атанас Далчев“ и др. Книгата му „5 за 4“ получава националната награда за детска литература „Христо Г. Данов“.
95-годишният кинодраматург и режисьор Христо Ганев е носител на високи отличия, сред които Награда на Министерство на културата за цялостен принос в българското кино. През 2010 г. е награден за художествените си постижения с орден „Стара планина“, а през 2014 г., по случай стогодишнината на Съюза на българските писатели, е удостоен с медал „Иван Вазов“. За изключителния му принос за духовното, гражданското и художественото изграждане на българското филмово изкуство и за неговото международно признание Ганев е и носител на държавната годишна награда "Паисий Хилендарски".
Едно от многото заглавия в биографията му е знаменитият „А бяхме млади” (1961), режисиран от покойната му съпруга Бинка Желязкова, първата ни жена режисьор. Невероятната двойка, не само в изкуството ни, но и в цялата духовност на страната ни работи заедно по няколко филма. Филмът им "Животът си тече тихо" от 1957 г. е забранен от цензурата. Сценарист е още на лентите „Басейнът”, „Голямото нощно къпане”, „Нощем по покривите”, "Цахес". Известно време е главен редактор на в. "Народна младеж", работи и в "Стършел".
Единствената жена в списъка с предложените за държавна е 80-годишната легенда Лили Иванова. Лили Иванова сама по себе си е стил в родната музика. Тя е изпяла едни от най-хубавите български песни, наричани днес “златни”.
Наградите й в областта на музиката са над 20 като първата от тях получава отново извън България – в Братислава през 1966 година – първа награда “Златният ключ” за песента “Адажио”. Следват още Първа награда от фестивала във Варшава (1967 г), Награда за най-добър изпълнител на фестивала в Барселона (1968 г.), “Златна плоча” за най-много продадени плочи в собствената си държава от MIDEM в Кан, Франция (1969 г.), “Златна плоча” от “Olimpiada de Musica Pop” в Атина (1970 г.), Трета награда на фестивала в Рио де Жанейро, Бразилия (1970 г.), Трета награда с песента “Панаири” в Токио (1973 г.). През 1996 г. Лили Иванова е удостоена с голямата награда “Златен Орфей” за цялостен принос.
Броят на концертите на Лили Иванова в България, Русия, , Барселона, Атина до Рио де Жанейро, Чили, Куба, Токио е над 10,000. До момента 39 издадени албума, над 120 сингъла и различна продукция, издадена в Румъния, Турция, Испания, Германия.
През 1997 г. международната асоциация на жените я номинира за една от най-прочутите жени на XX век.
Лили Иванова е първият и единствен български изпълнител със самостоятелен концерт и собствен репертоар в историческата зала “Олимпия” в Париж. /БГНЕС