Именуваха столична улица в памет на Темелко Нешков - жертва на режима на Тито

За първи път в столицата именуваха улица в памет на жертва на режима на югославския диктатор Йосип Броз Тито, предаде репортер на БГНЕС. Решението за именуването на улица на името на Нешков бе взето от Столичния общински съвет. Става въпрос за Темелко Нешков – българин от Прилеп, прекарал прекарал 12 години в затворите на Титова Югославия, само защото гордо и безстрашно е отстоявал своята национална идентичност срещу насилствената македонизация в бивша Югославия. Нешков излежал 12 години в различни лагери на бившя Югославия – в Идризово – затвор, който и до днес е известен с нечовешките си условия, в Отешево, и в Добой.

Темелко Нешков

В процеса, в който Нешков получава присъдата си, са осъдени и легендарните знакови лица на ВМРО Ангел Мишев, Живко Гелев, и др. Процесът срещу тях е от 11 до 13 май 1948 г. в Скопие. Ангел Мишев, Сарафко Гелев и Живко Илиев са осъдени на смърт; а Темелко Нешков и други трима получават от 12 до 20 години затвор. Присъдата бива произнесена от зловещата фигура Панта Марина. Дори и след смъртната си присъда, Мишев и Гелев са измъчвани от Лазар Мойсов. След като заема поста главен прокурор, едва на 27 години Мойсов организира избиването на стотици българи в Скопие, Куманово, Щип и Велес. Като заслуга за преследването на българите в Македония диктаторът Йосип Броз Тито го издига до най-висшите постове в бивша Югославия – първо е външен министър на Титовия режим, а след смъртта на диктатора – и президент на Югославия. След освобождаването му от концлагерите, Нешков получава закрилата на ООН, както и временно убежище в Западна Европа. През декември 2013 г., на 86-годишна възраст, в София умира Темелко Нешков. Две години след смъртта му в България бяха издадени автобиографичната му книга „Раздяла няма: Македония срещу македонизма“, както и неунищожената част от досието му в скопската УДБА, публикувано под заглавие „Досие - Югославия срещу душата на Македония“. “Книги, базирани на безспорни факти, като тези, написани за живота на Темелко Нешков, могат наистина да помогнат за решаването на историческите недоразумения и насърчаването на добри отношения между Македония и България. Ако хората в Република Македония искат да се срещнат с роднините си, те не трябва да пътуват до Афганистан в търсене на потомците на Александър Велики. Всичко, което трябва да направят, е да пътуват до България”. Това заяви професорът от Бостънския университет и член на Македонската патриотична организация /МПО/ Любомир Тодоров. Самият Нешков в автобиографичната си книга разказва за нощта, в която са прочели присъдите: „За първи път нощта ми се стори страшно тиха. Бях ли прекалено зает със собствените си мисли или пък беше някакво изключение и нямаше изтезания? Мисълта ме понесе надалеч, на моменти бях с приятели, с роднини, в някое село или град и бързам, бързам времето да ми стигне поне с мисълта да отида навсякъде, при всеки. Ще успея ли да стигна и до бащиния си дом? Бедният ми старец, какво ли прави сега? Разбрал ли е, че в тази серия от процеси е затворен и синът му? Колко време мина откакто се видяхме за последен път? Сигурно все някой му е казал и е разбрал какво е станало. И докато гонех съня, в тъмния карцер отварях широко очи и в тъмнината виждах всичко. Всичко минаваше пред очите ми: детството, борбата, затвора и … нямаше нищо друго. Животът ми беше от три части, а житейският ми път – сравнително къс. Бях само на 19 години и нямаше никакво съжаление в душата ми. Мислех си, че достойно съм ги изживял тези 19 г. и бях щастлив, че се срещнах и запознах със знаменити хора, големи патриоти. Нямам спомен дали все пак съм мигнал тази нощ, но дремнал или не дремнал на другия ден отново потеглихме към съда. И ето че пак сме в същата враждебна зала, черната скамейка, пред нас съдиите, от едната страна обвинителят, от другата – защитата, а времето лети. Панта Марина се изправи. Държеше лист, от който трябваше да прочете присъдите. Хартията трепереше в ръцете му. Като започна да чете, гласът му също трепереше и тревожно отекна в залата: – Ангел Ми- и- и- ше -в с-с-с-мъ-рт чрез раз-ст-рел. И съвсем неочаквано в залата закънтя друг глас, гласът на Живко., като последен поздрав, като последно сбогом: „Господине, защо треперите така гузно? Ние сме готови да приемем смъртта, вашият глас няма да трогне нито един от нас“. В ехото на неговия глас отново се чу гласът на Панта Марина, и отново треперещ: – Жи – в – ко Ил- и -е-в смъ-рт, стре-ля-не. – Сара-фко Ге-ле- ев смъ-рт, стре-ля-не. – Жи- ван- че- вич смъ-рт, стре-ля-не. – Александър – Санде – 20 г. затвор. – Слободан Соколов -18 г. затвор. – Темелко Нешков 12 г. затвор. – Ванчо Арсов – 15 г. затвор. – Фердо Илиев- 20 г. затвор. – Милан М. Хаджиатанасов – 10 г. затвор. Панта Марина пропусна да прочете присъдата на Дончо Попандов, но Лазар Мойсов му припомни: „Пропуснахте да прочетете присъдата на Дончо Попандов”. Дончо Попандов беше осъден на 15 г. затвор.” ---------------- Агенция БГНЕС всъщност носи името на Нешков - съчетание от „България” – БГ, и първите три букви от фамилното име на Нешков – НЕС. /БГНЕС