Темелко Нешков
В процеса, в който Нешков получава присъдата си, са осъдени и легендарните знакови лица на ВМРО Ангел Мишев, Живко Гелев, и др. Процесът срещу тях е от 11 до 13 май 1948 г. в Скопие. Ангел Мишев, Сарафко Гелев и Живко Илиев са осъдени на смърт; а Темелко Нешков и други трима получават от 12 до 20 години затвор. Присъдата бива произнесена от зловещата фигура Панта Марина. Дори и след смъртната си присъда, Мишев и Гелев са измъчвани от Лазар Мойсов. След като заема поста главен прокурор, едва на 27 години Мойсов организира избиването на стотици българи в Скопие, Куманово, Щип и Велес. Като заслуга за преследването на българите в Македония диктаторът Йосип Броз Тито го издига до най-висшите постове в бивша Югославия – първо е външен министър на Титовия режим, а след смъртта на диктатора – и президент на Югославия. След освобождаването му от концлагерите, Нешков получава закрилата на ООН, както и временно убежище в Западна Европа. През декември 2013 г., на 86-годишна възраст, в София умира Темелко Нешков. Две години след смъртта му в България бяха издадени автобиографичната му книга „Раздяла няма: Македония срещу македонизма“, както и неунищожената част от досието му в скопската УДБА, публикувано под заглавие „Досие - Югославия срещу душата на Македония“. “Книги, базирани на безспорни факти, като тези, написани за живота на Темелко Нешков, могат наистина да помогнат за решаването на историческите недоразумения и насърчаването на добри отношения между Македония и България. Ако хората в Република Македония искат да се срещнат с роднините си, те не трябва да пътуват до Афганистан в търсене на потомците на Александър Велики. Всичко, което трябва да направят, е да пътуват до България”. Това заяви професорът от Бостънския университет и член на Македонската патриотична организация /МПО/ Любомир Тодоров. Самият Нешков в автобиографичната си книга разказва за нощта, в която са прочели присъдите: „За първи път нощта ми се стори страшно тиха. Бях ли прекалено зает със собствените си мисли или пък беше някакво изключение и нямаше изтезания? Мисълта ме понесе надалеч, на моменти бях с приятели, с роднини, в някое село или град и бързам, бързам времето да ми стигне поне с мисълта да отида навсякъде, при всеки. Ще успея ли да стигна и до бащиния си дом? Бедният ми старец, какво ли прави сега? Разбрал ли е, че в тази серия от процеси е затворен и синът му? Колко време мина откакто се видяхме за последен път? Сигурно все някой му е казал и е разбрал какво е станало. И докато гонех съня, в тъмния карцер отварях широко очи и в тъмнината виждах всичко. Всичко минаваше пред очите ми: детството, борбата, затвора и … нямаше нищо друго. Животът ми беше от три части, а житейският ми път – сравнително къс. Бях само на 19 години и нямаше никакво съжаление в душата ми. Мислех си, че достойно съм ги изживял тези 19 г. и бях щастлив, че се срещнах и запознах със знаменити хора, големи патриоти. Нямам спомен дали все пак съм мигнал тази нощ, но дремнал или не дремнал на другия ден отново потеглихме към съда. И ето че пак сме в същата враждебна зала, черната скамейка, пред нас съдиите, от едната страна обвинителят, от другата – защитата, а времето лети. Панта Марина се изправи. Държеше лист, от който трябваше да прочете присъдите. Хартията трепереше в ръцете му. Като започна да чете, гласът му също трепереше и тревожно отекна в залата: – Ангел Ми- и- и- ше -в с-с-с-мъ-рт чрез раз-ст-рел. И съвсем неочаквано в залата закънтя друг глас, гласът на Живко., като последен поздрав, като последно сбогом: „Господине, защо треперите така гузно? Ние сме готови да приемем смъртта, вашият глас няма да трогне нито един от нас“. В ехото на неговия глас отново се чу гласът на Панта Марина, и отново треперещ: – Жи – в – ко Ил- и -е-в смъ-рт, стре-ля-не. – Сара-фко Ге-ле- ев смъ-рт, стре-ля-не. – Жи- ван- че- вич смъ-рт, стре-ля-не. – Александър – Санде – 20 г. затвор. – Слободан Соколов -18 г. затвор. – Темелко Нешков 12 г. затвор. – Ванчо Арсов – 15 г. затвор. – Фердо Илиев- 20 г. затвор. – Милан М. Хаджиатанасов – 10 г. затвор. Панта Марина пропусна да прочете присъдата на Дончо Попандов, но Лазар Мойсов му припомни: „Пропуснахте да прочетете присъдата на Дончо Попандов”. Дончо Попандов беше осъден на 15 г. затвор.” ---------------- Агенция БГНЕС всъщност носи името на Нешков - съчетание от „България” – БГ, и първите три букви от фамилното име на Нешков – НЕС. /БГНЕС