Срещата на върха в Тирана: Разширяването се върна в политическия дневен ред на ЕС

За ускорена интеграция на Западните Балкани в ЕС призоваха днес участниците в срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Тирана.

По време на срещата на върха бе подписана декларация, в която се изразява пълната подкрепа на ЕС за перспективата за членство на шестте държави от Западните Балкани и се призовава за ускоряване на процеса на присъединяване. Декларацията беше подписана от лидерите на шестте страни от региона и държавите - членки на ЕС, както и от представителите на Съвета и на Европейската комисия.

За първи път една от страните от региона беше домакин на срещата на върха. Войната в Украйна, миграцията и енергетиката бяха сред въпросите от дневния ред. Преди срещата на лидерите на високо равнище телекомуникационните оператори от региона и ЕС подписаха декларация за първото доброволно намаляване на таксите за роуминг, което трябва да започне на 1 октомври 2023 г.

На пресконференцията, която последва подписването на Декларацията, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел подчерта историческото значение на срещата на върха и даде висока оценка на подписаната преди срещата на високо равнище Декларация за роуминга, която следва да започне да се прилага изцяло до 2027 г.

Мишел заяви, че подписаната в Тирана декларация е "наистина важно изявление, тъй като съдържа някои конкретни ангажименти, които са в допълнение към процеса на присъединяване". Въпреки че се проведе в тези трудни времена, срещата в Тирана показа, че Западните Балкани и ЕС "гледат към бъдеще на споделени ценности", подчерта той.

Председателят на Европейския съвет заяви, че бъдещето на ЕС ще бъде по-сигурно и по-добро със Западните Балкани в него, но че все още има редица ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени и от двете страни. Мишел подчерта, че е важно партньорите от Западните Балкани да засилят усилията си в областта на върховенството на закона, свободата на медиите и борбата с корупцията, докато ЕС трябва ясно да демонстрира "истински ангажимент" към разширяването.

Мишел говори и за миграцията, която определи като "чувствителна и трудна тема". Той подчерта значението на сътрудничеството със страните от Западните Балкани за овладяване на неотдавнашното увеличение на незаконната миграция.

"Конкретното и оперативно сътрудничество със страните от Западните Балкани е от основно значение за управлението на миграцията. Успяхме да постигнем напредък по отношение на уеднаквяването на визовия режим, което е стъпка в правилната посока", заяви Мишел.

Премиерът на Албания Еди Рама, който е домакин на това издание на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, използва възможността да благодари на "верните и ангажирани приятели на региона".

„Никога досега не сме имали друг председател на Съвета и председател на Комисията, които да са се застъпвали толкова решително за региона, да настояват за него и да гарантират, че процесът, който, както знаем, сам по себе си е много труден, няма да умре в агония", посочи Рама.

Той определи факта, че срещата на върха се провежда за първи път в една от държавите от региона, като знак за осъзнаването от страна на ЕС на важността на региона, но също така и като знак на признателност към Албания и нейния ангажимент за мир и стабилност на Западните Балкани.

"Имахме своите трудни моменти, но никога не сме се отказвали от ЕС. Това не е краят на пътя ни към ЕС, а е стъпка напред", заяви Рама.

Албанският премиер изтъкна и значението на пакета за енергийна подкрепа, който ще помогне на региона да се "отдалечи от руското влияние".

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани е "много ясно послание за единство" и е "среща на високо равнище за партньорство с дискусии, основани на доверие".

Тя изрази ангажимента на ЕС да се справи с проблемите, произтичащи от руската агресия срещу Украйна, заедно с партньорите си в региона, за което свидетелства пакетът от мерки за подкрепа на стойност 1 млрд. евро, който ЕС предоставя на региона за справяне с енергийната криза.

„Шест проекта, които вчера одобрихме, са за 120 млн. евро”, каза тя. Фон дер Лайен подчерта, че междувременно "35 млн. евро са пряка бюджетна подкрепа в рамките на този пакет от 500 млн.".

„Има редица различни проекти, които вече се финансират с останалите 500 млн.” Сред проектите, които са получили подкрепа, е и такъв за голяма фотоволтаична централа."Инвестираме масово във възобновяеми енергийни източници с надеждата, че в близко бъдеще ще бъдем в един съюз и ще използваме същата инфраструктура за възобновяеми енергийни източници, която изграждаме сега", заяви Фон дер Лайен.

Тя увери в "безрезервната подкрепа на Комисията за разширяването" и повтори значението на това, че Северна Македония и Албания започват преговори за присъединяване.

Председателят на Комисията похвали и последните резултати от Берлинския процес и заяви, че трите споразумения за мобилност, подписани от лидерите на Западните Балкани в Берлин, ще улеснят пътуването, работата и обучението на гражданите от региона.

По отношение на миграцията Фон дер Лайен заяви, че страните от Западните Балкани могат да разчитат на подкрепата на ЕС в управлението на миграцията, която е "общо предизвикателство". Въпреки това тя призова държавите от Западните Балкани "бързо да приведат в съответствие визовата си политика", тъй като е от решаващо значение да се запази безвизовият режим. /БГНЕС

Тирана / Албания