Интегрирането на Украйна в Европейския съюз може да означава, че около 186 милиарда евро фондове на ЕС ще потекат към страната за седем години, според вътрешен документ на Съвета на ЕС, с която POLITICO се запозна. По-нататъшното разширяване на ЕС, за да включи шест балкански страни, както и Грузия и Молдова, би наложило допълнителна тежест от около 74 милиарда евро върху бюджета на ЕС, се добавя в документа.
Разширяването ще бъде основна дискусионна точка на срещата на лидерите на ЕС по-късно тази седмица в испанския град Гранада. Европейският съюз се готви да започне преговори за присъединяване с Украйна, като официално съобщение се очаква най-скоро през декември. Документът на Съвета, съобщен за първи път от Financial Times, е първото официално свидетелство какво може да означава бъдещото разширяване за бюджета на ЕС. Бележката очертава възможности като по-голям вътрешен пазар и по-голямо политическо влияние на световната сцена. Но също така предупреждава за „много значителни предизвикателства“ по въпроси, вариращи от земеделския бюджет на ЕС до върховенството на закона и капацитета на ЕС за вземане на решения. Бъдещото разширяване би означавало, че всички сегашни страни от ЕС „ще трябва да плащат повече и да получават по-малко“. Много от страните, които сега получават повече пари от ЕС, отколкото са вложили, ще станат нетни вносители. Документът не стига толкова далеч, че да изчислява разходите за всяка европейска държава, но набляга на прогнозираното въздействие върху селскостопанската и кохезионната политика. Що се отнася до селскостопанските субсидии на ЕС, Украйна ще бъде основният бенефициент, получавайки 96,5 милиарда евро за седем години. При кохезионното финансиране, високите нива на относителна бедност в бъдещите страни от ЕС биха означавали, че Чехия, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта вече няма да отговарят на условията за кохезионни пари. Всички тези изчисления обаче само се правят въз основа на настоящите бюджетни правила, като същевременно се признава, че промените в бюджета на ЕС „със сигурност биха били необходими и широкообхватни“.
В сряда Европейската комисия подчерта, че бъдещият бюджет на ЕС няма просто да копира сегашния, а по-скоро ще трябва да бъде реформиран, включително относно това как се събират парите и къде се изразходват. „Както знаем от предишен опит, въздействието на разширяването ще зависи от множество параметри – като обхват, време, дизайн на политиката – следователно прогнозите на този етап не казват много според нас“, каза говорител на Комисията . Реформите ще се проведат като част от по-широко преосмисляне, предназначено да подготви ЕС да посрещне нови членове, както беше обявено от президента Урсула фон дер Лайен в нейното годишно обръщение към Европейския парламент миналия месец. /БГНЕС
