Инж. Радослав Тонев: Няма хубава и лоша вода, има безопасна и опасна за здравето

Филтрацията, дезинфекцията, избистрянето – това са конвенционалните методи за пречистване. По принцип, когато говорим за питейни води, винаги се съобразяваме със самите водоизточници. Всеки водоизточник е индивидуален, той си има собствен характер, със собствени замърсители.

Това каза в интервю за БГНЕС инж. Радослав Тонев, докторант към Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“.

„Когато говорим за повърхностни водоизточници – да, задължително трябва да имаме филтрация“, заяви инж. Радослав Тонев. Той обаче обясни, че когато говорим за водоизточници, които са замърсени, например с нитрати или с уран, трябва да бъдат използвани други технологии за пречистване.

„Много хора например мислят, че обратната осмоза е панацеята, въпреки всичко тя също си има своята област на приложение, като тук държа да подчертая, че всяка една технология за пречистване, трябва да бъде съобразена и с цената на водата и с това какво могат да платят потребителите сума за крайния продукт, за крайния резултат“, уточни инж. Тонев.

Той обясни и защо на различни места в България цената на водата е различна – а именно, че тя се сформира на база разходите на самите експлоатационни дружества. „В някои ситуации има например гравитачни водоснабдителни системи. В София водата идва от високо, съответно не е необходимо да се внася допълнително енергия, но в други населени места има помпени станции, които консумират страшно много електроенергия“, сподели специалистът и добави, че в момента цената на електроенергията е също актуален въпрос.

Инж. Тонев посочи, че всеки заинтересован гражданин може да направи детайлна справка в бизнесплана на какво основание всъщност е поискана конкретната цена за дадено място. „Аз лично призовавам обществото да бъде по-активно в тази си комуникация с експлоатационните дружества“, заяви той.

Ученият демонстрира пред екипа на БГНЕС технология за пречистване на водата, която масово се използва, включително и в пречиствателните станции в Бистрица и в Панчарево.

„В най-общия случай имаме една мътна вода, като за да бъде отстранена тази мътност се добавя химикал, наречен коагулант, след кратко разбъркване всъщност колоидните частици, които са в този разтвор, биват дестабилизирани и започват да се уедряват една с друга“, обясни той. По този начин колоиднитеколоидни частици частици стават все по-големи и дори и след кратко време може да се види как във водата започват да се образуват малки „парцалчета“, които в последствие стават по-тежки и започват малко по малко да падат на дъното. „Това правим с цел да получим един слой вода, който е бистър и който впоследствие може да бъде филтриран например през пясъчен филтър и в резултат на това нещо да получим чиста вода“, каза инж. Тонев.

Той посочи още, че слоят, който ни интересува, накрая се прекарва през пясъчния филтър и когато преминават през зрънцата пясък, в порите, които самите зрънца образуват, започват да се задържат топчици кал, които остават в пясъка, съответно водата, която накрая излиза е значително по-бистра и без колоидни частици. „За нещастие, тази вода все още не е годна за консумация от човека, защото в нея може да има различни бактерии, вируси и т.н. Затова в пречиствателните станции, а и навсякъде, последната стъпка на процесите на пречистване, е всъщност дезинфекцията“, сподели инж. Тонев.

В България най-често се добавят малки количества хлор, които да ни гарантират, че във водата ни няма болестотворни микроорганизми.

На въпроса безопасен ли е за човека самият хлор, ученият отговори, че всичко е въпрос на концентрация. „Стандартно не се различава хубава и лоша вода, има безопасна за здравето и опасна за здравето“, каза той.

Международните стандарти в това отношение се налагат от Световната здравна организация, като максималната концентрация на хлор е регламентирана до 5 милиграма на литър. В българското законодателство, в Наредба 9, е регламентирано, че концентрацията на хлор трябва да е 0,4, т.е. нашата водата е 11 пъти по-малко флорирана от това, което е лимитът за опасно за здравето.

Инж. Тонев посочи, че в други държави, например в САЩ, е до 2 милиграма на литър, т.е. водата там е пет пъти по-хлорирана от българската.

На въпроса на какво се опитва да научи хората, той заключи: „За мен лично водата е нещо, с което всеки един от нас има досег в своето ежедневно, но някак си ми прави впечатление, че знаем прекалено малко за нея – за всичко това, което ѝ се случва преди да дойде до дома ни и за всичко това, което ѝ се случва, след като напусне дома ни. За мен лично това е една фундаментална информация, която най-малкото ще ни направи по-независими от гледна точка на това да си обясним ежедневието си, ако трябва така да се изразя“. /БГНЕС