Йордан Божилов: В Брюксел НАТО подчерта своето единство

Завръщането на САЩ в НАТО и възстановяване на единството в алианса. Това са сред резултатите от Срещата на върха, която се проведе в Брюксел, които очерта пред БГНЕС Йордан Божилов – председател на Софийски форум за сигурност.

Много интересна среща, която очертава значителни задачи пред алианса в близките поне 10 години - така я обобщи експертът. Той обясни, че една такава среща дава първо политическа оценка на ситуацията за сигурност, на ролята на НАТО и очертава насоките накъде да се развива. "От тази гледна точка мисля, че имаме ползотворна, богата на идеи и на съдържание среща“, каза той.

Експертът изтъкна няколко важни неща от нея. Първото нарече: Завръщането на САЩ в НАТО. „Знаете, че Доналд Тръмп започна една политика на отдръпване, на критика към НАТО, която беше възприета доста нееднозначно от европейските съюзници. Байдън заяви, че САЩ са твърдо ангажирани с НАТО, със сигурността на Европа“, каза той. Второто, което изведе като резултат е възстановяване на единството в НАТО. „Имаше доста сериозни противоречия предишните година-две между Гърция и Турция, Франция също се намеси в този спор, имаше доста голямо изостряне на напрежението, но на тази среща НАТО подчерта своето единство“, заяви Йордан Божилов.

Той посочи и че са начертани няколко задачи, по които НАТО ще работи в следващите години, включително приемането на нова стратегически концепция. „Китай и Русия влязоха отново, особено що се отнася до Китай, който за пръв път е оценен от НАТО като съперник – дългосрочен, системен и са начертани някои от насоките за развитие на отношенията между НАТО и Китай“, обясни той. Друго, което очерта - новите технологии. „Те се развиват, имат отношение естествено към сигурността и НАТО трябва да адресира тези въпроси. Създаване на Иновационен фонд, въпросът за климатичните промени, всичко това беше отчетено в документите на НАТО“, посочи той.

Климатичните промени, той обясни, че са се появили относително скоро в дневния ред на НАТО. Още 2014 г. за първи път се формулирали идеи, че алианса не трябва да допринася за замърсяването, особено в операции. “Сега вече климатичните промени са изведени като една от задачите на НАТО, а именно алиансът да допринася за намаляване на т.н климатичен отпечатък или по-малко емисии, използване на такива технологии, които са природощадящи. Отново беше поставен въпросът за климатичните промени и влиянието върху сигурността, защото ние виждаме в много региони, заради климатичните промени имаме размествания на хора, т.е. това е миграция. Имаме борба и битки за източници на ресурси, това поражда тероризъм и граждански войни. Всичко това естествено има импликации за сигурността на Европа, а от там и за НАТО“, посочи той.

Според него основаната цел на срещата в Брюксел бе да консолидира НАТО. „Да върне НАТО към основната задача за колективната отбрана и най-вече отбраната на Европа, за управление на кризи и разрешаване на кризи в различни точки на света, и третата основна задача на НАТО – това е работа с партньорствата“, каза Божилов. Той подчерта, че алиансът отчете, че рисковете за сигурността са многобройни – те произтичат както от държави, така от недържавни актьори, от терористични организации, климатичните промени. „Поради това НАТО възприема т. н. Подход на 360 градуса. Това означава, че страните-членки на НАТО трябва да бъдат готови да посрещнат всяка една заплаха, независимо откъде произтича и независимо в какъв аспект е – било то конвенционален, било то хибриден, било то кибератаки и т.н. И много важно – беше потвърдено значението на чл. 5 на Договора за създаване на НАТО. Той е този член, който казва, че ако една държава бъде атакувана, всичките държави трябва да се притекат на помощ. Тук е важно да се отбележи, че НАТО възприе, че този чл. 5 може да бъде задействан не само поради конвенционална атака или конвенционален риск, но също така рискове, свързани с киберпространството, т.е. кибератаки, или пък рискове, свързани с космоса“, обясни той.

Председателят на Софийски форум за сигурност посочи и че се взе решение на Срещата на върха да се разработи нова стратегическа концепция. Той посочи, че предишната е приета 2010 г. „Тоест много преди, да кажем, Крим, кибератаки, хибридни атаки срещу различни държави от НАТО. Тоест всичко това трябва да бъде поставено в една нова обща концепция“, посочи той. Новото, според него, ще бъде и отношението към Китай. „Китай е определен от НАТО като един дългосрочен съперник. Виждаме, че Китай се приближава със свои проекти към Европа. Китай използва киберпространството, то не познава граници. Китай разработва нови оръжия. Тоест НАТО трябва да отговори по един адекватен начин на това какво прави Китай и на това, че държавата става може би първата икономическа сила в света“, заяви Божилов. От тази гледна точка, той обясни, че е взето решение да има развитие на комуникации, на дискусии. „Много е важно Китай да бъде включен във всички договори за намаляване на стратегическите въоръжения, ракетните въоръжения“, подчерта експертът.

Русия, по думите му е била съществен елементи от дискусиите. „Трябва да отбележим, че агресивните действия на Русия са определени като сериозен риск за сигурността на Европа и на НАТО. Тук алиансът отбелязва, че Русия изгражда военни способности, създава дисбаланс в региони, какъвто е този на Черно море. Русия е ангажирана с хибридни атаки към страни-членки на НАТО и на ЕС. Видяхме, че и кибератаки срещу инфраструктура, кибератаки, които са инициирани по всяка вероятност от руска територия. Всичко това кара НАТО да постави Русия под, нека го наречем така: едно особено внимание. В никакъв случай да не се конфронтира излишно, да се гарантира сигурността, отбраната на НАТО, но да има отвореност и готовност за диалог. НАТО и Русия имат много общи интереси и борбата с тероризма, и решаване на въпросите с ядрените арсенали, превенция на търговията и пролиферацията на оръжията за масово поразяване. Това са теми, които ще стоят на дневен ред между НАТО и Русия. Така че готовност за диалог, но в никакъв случай недопускане за намеса във вътрешните дела на отделните страни, или пък застрашаване на сигурността“, обясни той.

По отношение на измеренията от срещата за България, той припомни, че заключителният документ се приема с пълно единодушие. „Тоест това, което е записано, тези оценки, които са записани – за Русия, за Китай, за развитието на НАТО, са одобрени от нас. Тоест ние сме се съгласили, ние сме участвали в изготвянето им, те важат за нас. Насоките, които бяха дадени за работа вече трябва да бъдат отчетени както от органите на НАТО – командни, планиращи и т. н. така и от съответните страни-членки“, каза той. Божилов подчерта и че развитието на въоръжените сили е отговорност на всяка една държава. „Минавайки към едно по-високо технологично ниво на развитие на въоръжените сили, всяка една държава трябва да предприеме тези действия, включително и България“, заяви той. Божилов добави, че България също да предприеме съответните действия, като се има предвид рисковете, които са свързани със сигурността на Европа, произтичащи от черноморския регион, Балканите, близките региони като Близък изток, Северна Африка. „Климатичните промени, за които говорихме също е един въпрос, за който ние трябва да помислим как да направим така, че всички тези държави-членки до 2050 г. да намалят значителните военните вредни емисии за климата. Как ще направим? Това е свързано с българската военна модернизация, с въвеждане на нови технологии“, обясни той. /БГНЕС