Йордан Чорбаджийски: Грозде от България не се изнася, изкореняват се лозя
Проблемите в лозаро-винарския сектор са много. Изкореняват се лозя. Грозде от България не се изнася.
Българското правителство трябва да покаже, че България е пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) и да поиска изравняване на абсолютно всички субсидии за абсолютно всички сектори, не само за гроздопроизводителите.
Искам да заявим точно и ясно на Европа, че не искаме да сме консуматори, а искаме да сме производители.
Това каза в интервю за БГНЕС Йордан Чорбаджийски, изпълнителен директор на Black Sea Gold Pomorie и председател на Управителния съвет на „Националната лозаро-винарска камара” (НЛВК) в България.
Чорбаджийски подчерта, че проблемите не са от вчера, а още от 2000 г., когато България е започнала преговори за присъединяване към ЕС. „Тогава целият сектор „Земеделие“ е бил зачеркнат, затова сме в такова затруднено положение не само лозарите, а и зеленчукопроизводителите, и овощарите“, заяви той.
Председателят на НЛВК е категоричен, че е абсурдно да дава субсидия на декар, защото всяка култура се гледа по различен начин. „И затова призоваваме Министерството на земеделието, за изравняване на субсидиите между европейските държави, за да може българското земеделие да тръгне напред“, посочи той и добави, че не може за един декар лозе да се получава субсидия, колкото за пасище.
Чорбаджийски обясни, че се изкореняват лозя и допълни, че обработката на един декар лозе струва между 800 и 1000 лв., като в най-добрия случай може да донесе между 600 и 1000 кг грозде. Пазарната цена е 1 лв., съобщи той, хората работят, за да си покрият разходите и в повечето случаи са на загуба. „Никой не прави бизнес, когато е на загуба, а от друга страна бизнес не се гради на субсидии.“, посочи председателят на НЛВК и уточни, че производителите не искат да живеят от субсидии, а искат да бъдат конкурентоспособни, затова е важно кооперирането между гроздопроизводителите. За тази цел, обаче, първо, трябва да се изравнят субсидиите, смята Чорбаджийски, а след това да се създават малки бутикови изби, лимитирани серии вина, скъпи серии вина и пр. Той обясни, че себестойността на гроздето трябва да падне, за да може и българското вино да се продава както на вътрешния пазар, така и навън.
„Казвам коопериране, не казвам ТКЗС“, отбеляза Чорбаджийски и даде пример с Франция, където определен брой гроздопроизводители са си направили изба, в която предават своето грозде, правят продуктите си и ги продават на пазара.”
Председателят на НЛВК коментира, че регистрираните лозари в България са над 110 хиляди – както юридически, така и физически лица, но въпросът е колко от тях реално отглеждат грозде. „В България преобладаващите сортове са Каберне, Мерло, Шардоне и Мускат. Нашите наблюдения са, че все по-актуален става и типично българският сорт Мавруд, така че се надяваме той да става все по-популярен и на външните пазари“, каза още той.
Чорбаджийски заяви, че грозде от България не се изнася, както и че се наблюдава внос на грозде от Румъния, Гърция и Северна Македония. „Българското грозде си остава в България и се преработва в България“, подчерта той и добави, че в момента едровата цена на българско вино от производител варира между 6 и 15 лв., а на рафтовете в магазините е не повече от 8 – 8,50 лв.
Председателят на НЛВК е категоричен, че българските вина по нищо не отстъпват на нито едно чуждо вино, независимо дали е от ЕС (Франция, Испания, Италия) или от Южна Африка, Чили, Нова Зеландия и т.н. „Нашите български вина са изключителни и всеки един български гражданин може да провери какви награди получават от световните конкурси“, отбеляза той.
Чорбаджийски изрази мнение, че във винените листи на ресторантите и в магазините трябва да се залага на българското вино. В съседните ни държави, като Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния, той посочи, че се залага на произведените в съответната страна вина, после на високоалкохолните им напитки и евентуално на нещо вносно, като посъветва българските ресторантьори да вземат пример. „В България се прави вино от векове. В България последните 10 г. винопроизводството толкова се е модернизирало, че по нищо не отстъпваме на всички европейски производители“, категоричен е председателят на НЛВК.
Наблюденията му, обаче, са, че няма интерес от страна на българите да се занимават с отглеждането на лозя и производството на вино, защото това се оказва нерентабилен бизнес. „Ако един човек иска да прави бизнес, не бих препоръчал да се занимава с това нещо. Ако иска да инвестира парите си, за да си има някакво хоби – да, тогава няма проблем“, е неговото мнение.
Чорбаджийски е категоричен, че българското правителство трябва да покаже, че е пълноправен член на ЕС. „Трябва да поискаме изравняване на абсолютно всички субсидии за абсолютно всички сектори, не само за гроздопроизводителите. Искам да заявим точно и ясно на Европа, че не искаме да сме консуматори, а искаме да сме производители на плодове, на зеленчуци, грозде, вино и всичко останало, но за да сме производители, трябва да стъпваме на равна основа“, каза още той.
Председателят на НЛВК допълни, че не иска българският бизнес и българският земеделец да бъдат губещи, а да стъпват наравно с европейските производители.
„Другото, което искам, е властимащите да не забравят, че България има традиции в земеделието и това нещо трябва да е водещото при преговорите. Това искам да им кажа на всички бъдещи народни представители и министри“, заключи Чорбаджийски. /БГНЕС