Сближаването между Иран и Саудитска Арабия с китайско посредничество може да преначертае изцяло картата на Близкия изток, което ще има значителни последици за стратегическия и размирен регион, пише АФП.
Смяна на модела
Споразумението между Техеран и Рияд "е илюстрация на една много по-голяма промяна на модела, която се случва от години", казва Пиер Разу от Средиземноморската фондация за стратегически изследвания (FMES).
"Съединените щати вече не се разглеждат като доминираща сила в региона. Традиционните им съюзници се съмняват в ангажимента на САЩ да ги защитават, затова търсят другаде".
Разу смята, че "Китай сега се разглежда като нова стабилизираща сила".
Целта на Пекин "не е да умиротвори региона, а да го стабилизира, като използва финансови стимули. Китай все още не е готов да се ангажира с военни действия в региона".
Политологът Фатиха Дази-Хени от Института за стратегически изследвания (IRSEM) в Париж казва, че въпреки споразумението си с Иран Саудитска Арабия "не иска да се противопоставя на Съединените щати".
"Всички официални изявления на Рияд... целят да успокоят американския му партньор, подчертавайки желанието му да намери фин баланс между двете суперсили", пише тя.
Асад реабилитиран?
Регионалните сили, главно мюсюлманската сунитска Саудитска Арабия и Иран с шиитско мнозинство, водят прокси войни от години.
Тяхното обединение "може да има последици в Йемен, Ирак, Сирия и Ливан", казва Разу.
Той смята, че макар това да не разреши кризите в тези страни, "може да ги облекчи, тъй като регионалните участници вече няма да имат интерес да наливат масло в огъня".
Сирийският президент Башар Асад, с подкрепата на Иран и Русия, оцеля в гражданската война, която опустошава страната му от 2011 г. насам, въпреки че Рияд е сред държавите, които подкрепят бунтовниците.
Страната парий на международната общност отново става приемлива за страните от региона.
"Нормализирането на отношенията на Саудитска Арабия с Башар Асад ще позволи на Рияд да се противопостави на руското и турското влияние и да инвестира във възстановяването на страната", казва Разу.
Умиротворяване в Йемен?
Техеран подкрепя йеменските бунтовници хути, които се сражават с правителството, подкрепяно от водената от Саудитска Арабия военна коалиция от 2015 г. насам.
Ясмин Фарук от Фондацията за международен мир "Карнеги" казва, че Рияд разчита на всеобхватен подход от страна на Китай, за да защити саудитските интереси.
"Саудитска Арабия разчита на регулирано съвместно съществуване в Персийския залив и на комбинация от конкуренция и сдържане в Сирия и Ирак", казва тя.
Надуа ал-Даусари от Института за Близкия изток казва: "Военните успехи на хутите им позволиха да диктуват пътя на международната дипломация в Йемен", казва тя.
"В южната част на Йемен между саудитците и емиратите възниква бавно разгарящ се прокси-конфликт", допълва тя.
Разу смята, че тези съюзници "не споделят една и съща визия за бъдещето на Йемен" и че Абу Даби "би бил доволен от разделянето му".
Това би позволило на ОАЕ да преследва собствените си геополитически цели в Червено море и край бреговете на Африканския рог.
Ирак, Ливан и Израел
В Ирак, където Техеран играе ключова роля, "Рияд също иска тази нормализация, за да успокои нещата с шиитските милиции" там, казва Дази-Хени.
"Споразумението би могло да даде възможност за намаляване на вътрешното напрежение, намалявайки рисковете от възобновяване на гражданска война, при която всяка страна трябва да даде гаранции на другите страни", смята Разу.
Хасан Насрала, който оглавява подкрепяната от Иран Хизбула в Ливан, заяви, че саудитско-иранското споразумение може да помогне за разрешаването на проблемите в тази страна.
"Иран и саудитците трябва да се споразумеят, за да предотвратят разпадането на страната", казва Разу за Ливан, защото подобен сценарий би "навредил и на двете страни".
За Израел последиците от саудитско-иранската сделка изглеждат по-малко благоприятни, като се има предвид, че той е изправен пред намаляване на влиянието на САЩ и осакатяваща вътрешнополитическа криза.
"Решението на Рияд да възобнови дипломатическите отношения" с Иран е "изключително проблематично" за Израел, пишат изследователите Джорджо Кафиеро и Шехаб Ал Макалех в списанието на института "Куинси" "Responsible Statecraft".
Крайъгълният камък на външната политика на Израел е да изолира Техеран. Той се стреми да интегрира Рияд в коалицията, която се противопоставя на Иран, тъй като той бързо се приближава до статута на ядрена сила. /БГНЕС
