Истината за Джеймс Камерън: Тайната на многомилиардния успех на режисьора

Критиците го наричат недосегаем, като с продължението на "Аватар" той скоро ще има три от четирите най-печеливши филма на всички времена. Фенове и експерти обясняват за „Гардиън“ как той привлича такава огромна аудитория.

Джеймс Камерън може и да е бил прав, когато след като спечели „Оскар“ за най-добър режисьор за "Титаник" през 1998 г., заяви бурно, че е "крал на света". Той заема първото място в световния боксофис вече почти 25 години благодарение на филмите "Титаник" от 1997 г. и "Аватар" от 2009 г., които са събрали повече от 5 млрд. долара. Последният му филм, "Аватар: Природата на водата", се присъедини към Топ 10 за всички времена само след три седмици и е шестият най-бърз филм, спечелил 1 млрд. долара. В момента той е на 7-мо място, като "Титаник" е на 3-то, а оригиналният "Аватар" - на 1-во. Ако изпревари "Междузвездни войни: Силата се пробужда", Камерън ще се окаже с три от четирите най-печеливши филма в историята.

И все пак преди излизането на всеки от последните му четири филма, за които се твърди, че са най-скъпите филми, правени някога, Камерън е бил малко или много отписван. Той е екстравагантен, твърде амбициозен и недосегаем, твърдят коментаторите. Речта за "Титаник" се превърна в тояга, с която го налагаха, а успехът на "Аватар" се третираше като резултат от мимолетна лудост, която е сполетяла публиката, като коментаторите изтъкваха липсата на "културен отпечатък".

Кинематографистите са склонни да изключват Камерън от списъците си с велики филми и велики режисьори. Той не фигурира в последната анкета на Sight & Sound "100-те най-велики филма", а през 2008 г. се промъкна само в списъка на Американския филмов институт "100 години... 100 филма", като "Титаник" бе поставен под номер 83. Никой, най-малко в Холивуд, изглежда не разбира какво прави филмите му толкова феноменално успешни. И така, как се случва всичко това?

"Културният отпечатък" не прилича на този от филмите на Marvel или Хари Потър. Но това не означава, че той не съществува. Разликата е, че феновете на Камерън, или по-скоро феновете на отделните му филми, не се карат онлайн за Батман или не спекулират за появата на Доктор Стрейндж. Вместо това ще намерите процъфтяваща общност в сайта learnnavi.org, която изучава конструирания език на На'ви. Създаден в Университета на Южна Калифорния от д-р Пол Фромър, езикът вече има повече от 5000 думи, включително производни; достатъчно, за да се пишат стихове и песни.

Някои фенове стигат и по-далеч. Реймънд Ноулс, дърводелец от Едмънтън, Канада, е приел професионално прякора Аватар преди около шест години, след като покрил 95% от тялото си с татуировки на тема Аватар (татуировки и на черепа, ръцете и краката). Ноулс, който има четири портрета на героинята на Зоуи Салдана, Найтири, сред татуировките си, изчислява, че е похарчил 35 000 канадски долара за направата и освежаването на рисунките по тялото си, а още 25 000 канадски долара за рисунки на Аватар за камиона си. Дългогодишен фен на Камерън, Ноулс гледа филма на премиерата заедно с дъщеря си. "Бях доста възхитен. Почти не казах и дума. Всички емоции излязоха наяве: сълзи, смях, каквото се сетите." В рамките на две седмици той се връща осем пъти и открива, че филмът е променил гледната му точка за живота.

"Имаше толкова много връзки с нашата собствена планета", казва Ноулс. "Екологичното послание. Камерън показва как обикновеният човек може да бъде герой. А Найтири ми допадна още от самото начало. Тя беше входът към Пандора. Още от първия ден тя беше почти всичко. Не бих казал, че бях влюбен. Обсебен? Да, може би."

"Титаник" също променя животи. Зрители имат татуировки с координатите на SOS повикването на "Титаник", VHS лентата на филма и бижуто "Сърцето на океана", което присъства в сюжета. Феновете строят умалени модели на кораба, посещават музеите на Титаник по целия свят (в Белфаст, където е построен корабът, цял квартал е преименуван на "Квартал Титаник") и планират събития, свързани с филма. Джес Чапман, писателка на свободна практика, се омъжва в ресторант "Олимпик" в хотел "Белият лебед" в Алнуик, Нортъмбърленд - място, оборудвано с ламперията, стъклото и тавана, които някога са украсявали сестринския кораб на "Титаник" - "Олимпик". "Гледах "Титаник", когато бях на 9 или 10 години и бързо се вманиачих. Играехме на ролеви игри: Аз бях Роуз, голямата ми сестра беше Джак, а малката ми сестра беше лошият герой на Били Зейн Кал."

Манията по филма прераства в увлечение по историята на корабокрушението и епохата на океанските лайнери. Поради това Чапман е решила мястото на сватбата си още преди да е сгодена; за щастие съпругът ѝ е бил благосклонен. "Това е идеалният филм", казва тя. Това, което най-много ми харесва, е отдадеността на точността, но обичам и повърхностните екшъни на Джеймс Камерън. Той, както и страстта, която поражда, са ми доставили повече удоволствие в живота ми от всичко друго."

Комедиантката и писателка Кейтлин Дюранте, която живее в Лос Анджелис, е гледала филма поне веднъж на ден в продължение на цели лета като дете. Тя има няколко татуировки "Титаник". "Някои филми са пълнометражна историческа романтична драма, други филми са пълнометражен филм за катастрофа", казва тя. "Титаник" каза: "Защо не и двете? Смел, подривен, емблематичен."

Разликата в поведението на феновете очевидно не е свързана със страстта. Демографията обаче играе роля. Тези фенски групи никога не са били доминирани от подрастващи мъже, за разлика от много холивудски блокбастъри. От "Челюсти" през 1975 г. насам студията се фокусират предимно върху мъже на възраст между 16 и 25 години, но последните филми на Камерън се харесват и на млади жени и на по-възрастни хора от двата пола. Може би успехът на Камерън се дължи на това, че онлайн фенството му е слабо. Комиксите, видеоигрите и фантастиката някога са били привилегия на задръстените младежи, външни белези на фенството, които показват идентичността сред една общност. Тъй като сега всички, включително техните майки, ходят да гледат "Аватар", племенната принадлежност е по-малка. Тениската на "Титаник" не показва особена проницателност и не разкрива особени пристрастия; тя просто показва, че си гледал същия филм като всички останали.

И така, как Камерън привлича вниманието на хора, които ходят на кино веднъж на десетилетие? Скот Менделсон, експерт по касовите приходи и кинорепортер в „The Wrap“, казва, че решаващ фактор е акцентът на Камерън върху точно това: киното. "Природата на водата" се продава и досега се приема като филм, който трябва да се изживее поне веднъж в киносалон, за предпочитане на 3D, най-добре на Imax или нещо подобно. Това е част от причините, поради които филмът е толкова популярен."

Поне от "Пришълци" от 1986 г. насам епичното зрелище е част от марката "Камерън", използваща визуални ефекти, които изискват да бъдат гледани на възможно най-голям екран. Той е пионер в областта на CGI във филми като "Бездната" от 1989 г. и "Терминатор 2: Денят на страшния съд" от 1991 г., както и в по-изтънчените, реални природнобедствени ефекти в "Титаник".

Режисьорът и носител на "Оскар" за визуални ефекти Пол Франклин си спомня как скоро след премиерата на "Титаник" заедно с колегите си преглеждат кадър по кадър 35-милиметрово копие на филма. Те изучават компютърните визуални ефекти (VFX), които тогава са все още в начален стадий на развитие. "През 1998 г. никой не е очаквал зрителите да разглеждат всеки отделен кадър по начина, по който можем да го правим днес в HD, така че при нужда е можело да си позволим да отрежем някои части", казва Франклин. "Не открихме нищо, което да се изреже. Разумната комбинация от миниатюри, авангардни (за онова време) компютърни графики и зашеметяващи физични ефекти в цял ръст са дали невероятен резултат, който все още има осезаема физика, която те кара да повярваш в кораба."

Перфекционизмът на Камерън, който стига дотам, че изобретява необходимата му технология, ако тя не съществува, е забележителен, макар и не уникален сред елитните режисьори. В младежките си години той е бил крайно необичан сред екипите си – говори се, че е забивал мобилни телефони в стената, ако са звънели по време на снимки. Но натрапчивият му фокус върху по-големия реализъм и способността му да контролира всеки аспект на продукцията, са част от неговата привлекателност.

"От приятели, които са работили в тясно сътрудничество с него, чувам, че той е много харизматичен лидер", казва Франклин. "Те могат да се окажат накрая напълно изтерзани от преживяването, но докато са вътре в машината, той определено изглежда излъчва онова "поле на изкривяване на реалността", което насърчава хората да преминават всички разумни граници. Интимното разбиране на VFX на Камерън винаги му е помагало да разказва истории, които биха надхвърлили възможностите на други режисьори. Неговите филми имат изключителна дълготрайност, въпреки че разчитат много на VFX: "Пришълци" и дори оригиналният "Терминатор" се запазват във времето изключително добре“.

Техническото му майсторство е причината, поради която заклетите фенове на "Титаник" и "Аватар" говорят за потапянето във филмите и способността им да пренасят зрителя в 1912 или 2154 г. Имаше многобройни съобщения за почитатели на "Аватар", депресирани от невъзможността да посетят Пандора.

Важно е също така, че филмите на Камерън говорят на жените по начин, по който малко от неговите съвременници от А-листата дори се опитват. "Той постоянно създава плътни роли за жени", казва Анна Смит от подкаста Girls on Film. "Имаме нужда да видим себе си отразени на екрана, особено в типично мъжкия екшън жанр." Сега филмите са обвинявани, че са феминистки, само защото имат централен женски персонаж, но Камерън създава или развива триизмерни женски роли в продължение на четири десетилетия - от Сара Конър от "Терминатор" и Рипли от "Пришълци" до Роуз от "Титаник" и Найтири от "Аватар".

Но Камерън не само изглежда активно харесва жените; той също така харесва типа семейна драма или широкообхватна романтика, която се асоциира повече с женската аудитория, отколкото големите режисьори на фантастични филми. "Гледаш го и си мислиш, че е голям мачо", казва Менделсон. "Но отвътре той е хипарско наивен, искайки просто иска всички да се обичат." Камерън казва, че е възродил "Титаник" в 3D не за да се възползва от манията по този формат след "Аватар", а защото това позволява на мъжете да плачат безопасно зад 3D очилата.

"Понеже се опитвам да разбера как да създам истински емоционални герои, моите истории някак си винаги се превръщат в любовни истории", казва Камерън пред списание „Empire“ през декември. Но това не са просто любовни истории, а неподправени любовни приказки, които можете да поглъщате отново и отново. Потъването на "Титаник" и разрушаването на дървото на живота на "Аватар" са само фон на една история за доброто, което побеждава злото, и любовта, която триумфира над цинизма.

"Той притежава непогрешима способност да дава на кинозрителите това, което те дори не знаят, че искат, и, което е изключително важно, да ги кара да се връщат за още - защото, за да постигнеш такъв голям успех, трябва публиката да се връща отново и отново", казва Фил де Семлиен, международен филмов редактор на „Time Out“. "Никой не твърди, че разказът му е новаторски. Но тайната съставка е, че под зрелището винаги бие сърце."

В крайна сметка комбинацията от епичен екшън и сърдечна искреност може да се окаже същината. Може би именно искреността е това, което е най-трудно да се възпроизведе или поддържа в Холивуд. Под лустрото на всички тези пиксели, има нещо изцяло старомодно в историите на Камерън. Очевидно това е нещото, което хората все още жадуват. Те могат да получат епични битки или новаторски ефекти другаде, във внимателно проектираните усилия на други франчайзи. Това обаче, което Камерън, почти единствен, ни предлага, е комбинацията от нови светове и епични приключения с големи, затрогващи любовни истории. /БГНЕС