Историята на човешкото мляко и най-старата професия в света

Историята на кърменето е завладяваща и не толкова праволинейна, колкото може да се предположи. Разказва ни я „Хаарец“.

Още от най-ранните дни кърмата се е смятала за най-добрата храна за новороденото. За древните египтяни тя е била възприемана като нектар на боговете, който дава живот, сила и е свързан с дълголетието. В гръцката митология самата могъща царица-богиня Хера кърмила Херакъл (хранейки детето, богинята неволно му давала божествена сила), докато бебето не захапало зърното ѝ, при което тя го отблъснала, разливайки млякото си по нощното небе, което довело до образуването на Млечния път (така гласи историята).

Открити са безброй гръцко-римски мотиви с форма на гърди. Те често се тълкуват като благодарност за изцеление на гръдни заболявания или като символи на плодородието. Но в общества, в които не е съществувала реална алтернатива на майчиното мляко, е възможно те да са били посветени на благодарност за успешно кърмене. Неуспешната лактация със сигурност е била проблем в древния свят и в медицинските текстове са записани многобройни рецепти за увеличаване на количеството мляко.

"На латински марулята е lactuca, буквално "млечно растение". Сокът му е млечнобял и се е смятало, че това увеличава притока на мляко", обяснява д-р Лоурънс Тотелин, изследовател на древната фармакология и гинекология в университета в Кардиф, и добавя: "Друг пример е растение, наречено на гръцки polugalon, което буквално означава "много мляко". Това растение днес е известно като "млечка", което говори за дълготрайността на тези вярвания".

Откриваме и древни текстове за естеството на самото мляко. На "първото мляко", коластрата, често не се е вярвало; в резултат на това древногръцките и римските бебета може да не са били хранени от майките си през първите два дни от живота си. Намираме древни препоръки за даване на мед или мляко от друга жена като заместител, тъй като коластрата е била смятана за негодна за консумация. Оттогава насам проучванията разкриват, че коластрата всъщност е най-богата на антитела, които предпазват бебетата от инфекции, а също така осигурява основни хранителни вещества.

Изглежда, че древните лекари са били наясно с влиянието на здравословното хранене върху производството на здравословна кърма. Плиний подчертава влиянието на майката върху качеството на млякото, като пише, че дори и най-доброто мляко има реална стойност само ако майката се придържа към здравословно хранене.

Съществували са и редица правила, свързани с кърменето, като например избягване на сексуални контакти и избягване на определени храни и напитки, които също сочат към факта, че кърменето е трябвало да бъде научено, че то е било социално изградена практика, което е така и днес.

Майчино мляко „унисекс“

Други вярвания се оказват по-далновидни. Плиний Старши пише в своята "Естествена история", че хранителните качества на млякото се определят от пола на бебето, за което то се произвежда.

"Млякото на жена, която е родила момче, се е смятало за много мощно вещество в древността. Това е така, защото момчетата по принцип са били смятани за по-добри от момичетата: носенето на момче по време на бременността вероятно води до производството на по-добър вид мляко", разкрива Тотелин.

Млякото, произведено за момиченце, е било по-малко ценено. Вместо да се ограничава до изхранването на новороденото, "момичешкото мляко" се е използвало за козметични цели, особено за лечение на акне (оказва се, че "любовната ни афера" с петната има много дълга история).

Въпреки че са сгрешили за коластрата, древните като че ли са имали забележителна проницателност по отношение на половия аспект на млякото и поне веднъж мизогинията на древните писатели ги е довела до някои правилни предположения.

Изследователите потвърждават, че съставът на млякото варира в зависимост от пола на бебето и от физическото състояние на майката (разбирането на тези различия може да даде представа и за човешката еволюция).

Съставът на млякото не само оказва пряко въздействие върху развитието на бебето, но и влияе върху неговия темперамент, който може да се запази до края на живота му. Кърмата е персонализиран продукт, създаден от природата, за да отговаря на различните нужди на половете, поради което някои експерти смятат, че индустриалните формули трябва да се предлагат във варианти за момчета и момичета.

"Имаме основателни причини да бъдем скептично настроени към една универсална формула", казва професор Кейти Хинде, директор на Лабораторията за сравнително кърмене в Центъра за еволюция и медицина и Училището за човешка еволюция и социални промени към Държавния университет в Аризона. "Рецептите за мляко за синовете и дъщерите може да са различни, а разликата може да е по-голяма в зависимост от това къде се намира майката в репродуктивното си развитие", казва Хинде, говорейки на срещата на Американската асоциация за напредък в науката в Чикаго. Момчетата и момичетата имат различни траектории на развитие, така че ако не получават това, от което се нуждаят, развитието им няма да е оптимално, уточнява тя.

Въпреки неоспоримите доказателства мултинационалните компании за детско хранене, най-голямата от които е „Нестле“, все още предлагат само унисекс бебешки храни. Доскоро мултинационалната компания за хранителни продукти рекламираше своите млечни формули за кърмачета като имащи "идентична структура" с майчиното мляко, а също така имаше различни формули в различните страни (със и без захароза и ароматизатори), но нямаше полово ориентирана формула.

Най-старата професия

Със или без захар бебешките формули решават поне един проблем. Майките в древността не са имали много алтернативи на кърменето. Трябвало е да разчитат на други жени, когато млякото им е свършвало или когато някоя жена е умирала при раждане.

Още по времето на Вавилон са били наемани кърмачки, което вероятно прави това най-старата професия в света (въпреки предположението, че участието в сексуална активност срещу заплащане е било първата).

В гръцките времена перфектната кърмачка не е била по-млада от 20 и по-възрастна от 40 години. Тя вече е раждала поне два или три пъти, в идеалния случай е кърмила деца от същия пол и е била с пълни и средно големи гърди. Примерната кърмачка се е въздържала от сексуални контакти (опасявали са се, че половият акт потиска млякото, както и чувствата към детето) и вино.

"В нашите източници откриваме и размисли за йерархията на кърмачките и тяхното мляко: добрата кърмачка трябва да има добър нрав, да е благоразумна, чиста, нежна, да е добре нахранена и да не е чужденка", добавя Тотелин.

"Сред древните висши класи е имало много тревоги относно кърмачките и как те могат да предадат бедните си гени. Въпреки това много жени от висшата класа не са кърмили", разказва Тотелин. "Първо, наемането на кърмачка може да е било символ на статус. Второ, тъй като в древността се е смятало, че кърменето има контрацептивен ефект, семействата от висшата класа може да са решили, че жените не трябва да кърмят, за да могат да забременеят отново по-бързо", казва тя.

Причините за популярността на кърмачките несъмнено са били разнообразни - от това, че съпрузите и самите жени са се притеснявали за външния вид на гърдите си; съпрузите са се притеснявали, че жените им ще загубят интерес към тях, давайки приоритет на детето пред тях; до компрометиране на плодовитостта на съпругите им.

Историците са открили договори за кърмене от 18 г. пр. н. е. до 308 г. пр. н. е. От 34-те оцелели договора от римски Египет седем се отнасят за свободни бебета, а останалите 27 - за деца на роби. Един такъв договор датира от 13 г. пр. н. е. и гласи, че кърмачка ще кърми сираче, взето като роб от жена на име Исидора. В договора се посочва продължителността на службата ѝ (16 месеца) и се уточнява, че кърмачката ще полага подходящи грижи както за себе си, така и за детето, няма да влошава млякото му, ще се въздържа както от сексуални действия, така и от забременяване и от кърмене на друго дете.

Във всеки случай кърмачките със сигурност са спасили безброй животи, като често са плащали висока цена. Несъмнено много от тях са жертвали и благополучието на собствените си деца. /БГНЕС