Проф. Пламен Павлов: Сред политиците все още не се е намерил новият Стефан Стамболов

„Интересна, противоречива и незаобиколима фигура в нашата история – това е Стефан Стамболов“. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът и университетски преподавател проф. Пламен Павлов.

Има много днешни политици със заявки да бъдат новият Стефан Стамболов, смята професорът, но засега такъв не се е намерил. Без да дава оценка на работата им, историкът просто им препоръчва да придобият сетива за българския национален интерес, каквито Стамболов безспорно притежава.

На 31 януари отбелязваме 167 години от рождението на големия български революционер и държавник.

„Бих припомнил какво представляваше Стефан Стамболов и как виждаше решението на въпроса с Македония. Независимо, че той беше убит от т.нар. македонстващи елементи, в което има лична разправа и персонални сблъсъци, но той не даваше и дума да се изговори против българската същност на Македония. Търсеше възможно най-адекватните методи за трайно присъствие на софийската политика в тогавашната поробена земя Македония“, припомня историкът.

За него, да се говори накратко за това каква личност е Стефан Стамболов, е практически невъзможно. „Става дума за епохална фигура. Не аз, а чужди наблюдатели, особено около нелепата му смърт, казват, че такива личности се раждат на 100 или на 1000 г., както и че България е имала невероятния шанс да притежава личност от подобни мащаби“, смята проф. Павлов и допълва: „Фигура, който в най-силна степен изразява прехода на България от възрожденската към модерната епоха. Личност, която съчетава в себе си всички добродетели, но и недостатъци на политическите водачи от времето на Възраждането. Да не забравяме, че на 20-годишна възраст е избран от българските революционни дейци за приемник на Левски, за човек, който трябва да бъде главен апостол на България. Участник и ръководител на въстания, а разбира се и един от строителите на съвременна България. Това го казват неговите съвременници“.

Според историка Стефан Стамболов символизира нашето израстване – от народ под чужда власт към млада, но амбициозна държава, с модерни институции, с перспектива и визионерски поглед в бъдещето.

„Стефан Стамболов е неформалния председател на Гюргевското събрание на апостолите. В нашата литература и традиция е прието да казваме Гюргевски централен комитет, но новооткрити документи показаха, че най-радикалните млади дейци, чиято най-ярка фигура несъмнено е Стефан Стамболов, когато се събират в Гюргево през късната есен на 1875 г. се самоопределят като общо събрание, т.е. като един демократичен орган, излъчен от вътрешните дейци и вътрешната организация, създадена от Левски. При него има една дълбоко заложена демократична същност, която често се отрича и се противопоставя на наистина авторитарните и донякъде дори диктаторски методи, когато той е министър-председател. В това противоречие няма нищо толкова стряскащо, тъй като такава е била самата епоха. Не само за България, но и за много по-модерни страни от нашата“, разказа още историкът.

„Хора като Стефан Стамболов са изключително могъщи в своето визионерство. Нещо, което липсва на по-късни поколения политици, да не говорим за съвременните. По стечения на обстоятелствата той няма завършено дори средно образование. Учи в Одеската духовна семинария, който, тогава, е нещо повече от средно училище. Знаем по какви причини не я завършва, въпреки че е бил един от най-добрите ученици“, припомня още той.

Проф. Пламен Павлов

Примерите за важната роля на Стамболов са много и в различни сфери – от приносът му за създаването на първото висше училище в България, до основаването на Пловдивския панаир. В последно има закодирана дълбока символика – изборът на място за провеждането на мостреното изложение показва пред света, че България е обединена, че няма вече Източна Румелия, а общ държавен организъм. Стамболов има още заслуга и за развитието на жп мрежата у нас, насърчаването на местната индустрия и проевропейската ориентация на страната. Той участие в учредителното събрание на възраст, на която няма право, което също показва признание към него. Като председател на Народното събрание пък по-късно се включва като доброволец в току що избухналата Сръбско-българската война.

„Няма събитие, в което да не се чувства могъщото присъствие и участие на Стамболов. Това не могат да му простят неговите противници“, разказа още проф. Пламен Павлов. /БГНЕС