Историята говори: Унгария събаря Берлинската стена

Когато бившият лидер на Унгария Миклош Немет за пръв път започва да пробива дупка през Желязната завеса през 1989 г., той няма представа колко бързо действията му ще допринесат за падането на Берлинската стена и края на комунизма в Централна и Източна Европа.

В ексклузивно интервю за АФП Немет разказва историята на своята роля в едно от ключовите събития на 20-ти век: как обикновен план за демонтиране на ограда по австрийската граница довежда до таен пакт със съветския лидер Михаил Горбачов, донесъл сълзи в очите на западногерманския канцлер Хелмут Кол.

Техните действия с висок риск позволяват на хиляди източногерманци да избягат на Запад, докато светът наблюдава, и предизвикват верижна реакция, която събаря Берлинската стена и подбужда вълна от революции в страните от Съветския Източен блок.

Как започва падането на Желязната завеса?

Говорейки за имотите си близо до езерото Балатон, където отглежда овощни дървета, 71-годишният икономист и бивш премиер припомни, че граничната стена между комунистическа Унгария и демократична Австрия през 1988 г. "е била остаряла, стара съветско построена система".

„Така граничните власти ни помолиха да решим съдбата й на най-високо политическо ниво, като ни представиха три варианта: да я модернизираме; напълно да я възстановим със съвременна технология, включително от Запад; или да я разглобим и да разрешим граничното наблюдение напълно по различен начин. Граничните власти подкрепиха третия вариант. Пълното събаряне и реконструкция би струвало огромна сума, а ние нямахме пари за това. Още през ноември 1988 г. премахнах разходите за частичен ремонт от бюджета за декември. Аз също вярвах в третия вариант. Най-вече, аз се ръководех от принципни съображения. Оградата беше анахронизъм. Да не забравяме, че Виена и Будапеща посетиха съвместно Световното изложение през 1992 г. Какво послание бихме изпратили по света? Представих си ефекта, който бодлива телена ограда ще има за японските или южнокорейските туристи, които трябва да преминат границата, за да отидат от Виена до Будапеща. В интерес на нашите страни, реформите, Полша и Унгария, беше също така да отслабим основата на старите, наистина ортодоксални комунистически режими.

В края на януари или началото на февруари 1989 г. уведомих австрийския канцлер Франц Враницки, че граничната ограда ще бъде съборена. През март отидох при Горбачов, за да обсъдя няколко важни точки, включително присъствието на около 100 000 съветски войници в Унгария и ракети, насочени към Франция и Италия. Информирах го и за решението на (унгарския) централен комитет да организира многопартийни избори. Така сред всичко това му споменах също и че ще съборим оградата и вече няма да има такава на австрийско-унгарската граница.

Той реагира, като каза:„ Не виждам проблем с това. Докато границата е охранявана, това е ваша отговорност. “ Сега това изречение стана ключова фраза.

Аз го попитах и:" Какво бихте направили, Михаил, ако изборите в Унгария доведат до ново правителство, което изобщо няма да ви симпатизира? Какво ще правите с тези 100 000 войници и тези ядрени ракети? "

Михаил почука по креслото си и каза: "Докато ме виждате на този стол, 1956 г. (когато Съветската армия брутално потуши революцията в Унгария) никога няма да се повтори ".

Е, за мен това означаваше смърт на „доктрината Брежнев“, дело на бившия съветски лидер Леонид Брежнев, която ограничи независимостта на държавите от Източния блок.

Тогава той ме помоли да не казвам и дума от това, дори и на (унгарския) политически комитет. Ние се договорихме по този въпрос.

Все пак му казах, че имам нужда от жест от него, за да изтегля значителен контингент войници. Това се случи около 25-26 април 1989 г., когато бяха изтеглени около 10 000 съветски войници. Той ме помоли да му се доверя.

През цялата 1989 г. наблюдавах този човек, за да видя дали той ще се провали или не. Неговото сваляне би могло да има тежък обрат.

В самолета на път за вкъщи (след като се срещна с Горбачов) един мой близък сътрудник отбеляза, че ако бях казал същото нещо за Москва преди само пет или 10 години, нашият самолет нямаше да се насочи към дома, а към Сибир.

Казах "да", това всъщност е нова ера и трябва да се възползваме“.

Граничарите започват да разглобяват желязната завеса през април в Райка в Северозападна Унгария, близо до границите с Австрия и Чехословакия.

„Избрахме Райка, защото австрийците, но и твърдите чехословаци можеха да ни видят. И защото най-големият брой съветски войски и агенти на КГБ (съветските тайни служби) бяха в тази област.

И Горбачов спази думата си: горещата линия не звънна, съветският посланик не се втурна. Така че продължихме.

На 2 май решението (да се демонтира оградата) бе оповестено публично и се разпространи по целия свят, особено по западногерманската телевизия. Но към тази дата две трети от оградата вече ги нямаше", продължава разказа си Немет.

„И все още нямаше реакция от Москва. (Източногерманският лидер Ерих) Хонекер веднага забеляза, че нещо се случва и неговият външен министър и заместник започна да се движи между Москва и Берлин, призовавайки намеса от съветските си другари. Но аз знаех, че Горбачов няма да се намеси.

Получих оплаквания и от (българския Тодор) Живков, (Милош) от Чехословакия, и дори от „гения на Карпатите “(румънския Николае) Чаушеску.

При обединението на Варшавския договор в края на юли те поискаха извънредна сесия без Унгария и Полша да говорят за нас, за да видят как могат да ни„ помогнат “, тъй като марксизмът-ленинизмът вече беше в разруха в нашите страни.

Седях срещу Горбачов и никога няма да забравя как ми намигна, което дори беше заснето на камера. В речта си той не спомена нито едно от оплакванията, сякаш никога не са били отправяни.

От този момент нататък събитията се ускориха.

Когато (австрийският външен министър Алоис) Мок предложи символична церемония за прерязване на лентата на границата с (неговия унгарски колега) Гюла Хорн в края на юни, му казах, че е добра идея.

Имаше един малък проблем: не остана ограда. Трябваше да “възстановим“ желязната завеса! Разбира се, не истинската, само от 200 до 300 метра телена мрежа."

Идването на източногерманците

В началото на август е имало 10 000 до 20 000, след това 40 000 до 45 000, след това още повече източногерманци, пътуващи към Унгария, разказва Немет.

„Навсякъде имаше лагеруващи хора. Всички те бяха решили да не се прибират вкъщи. И знаеха, че няма да ги изгоним“.

30-годишнината от събитието, наречено „Паневропейски пикник“, ще бъде отбелязано в Унгария в понеделник.

Но Немет каза, че това е „датата, предпочитана от десните, които претендират, че това събитие е принудило правителството да отвори границата“, когато всъщност решението е взето в началото на август.

"Реалната дата на (официалното) отваряне на границата, 10-11 септември, никога не е отбелязвана в Унгария", казва той.

Немет добавя, че съобщението е дошло седмици след вземането на решението, защото Будапеща и Виена се нуждаели от време, за да организират как да управляват тълпата от хора.

„Невъзможно беше да се подкрепят 60 000 до 70 000 източногерманци. Нашата икономика беше в много лошо състояние. Знаех, че трябва да се вземе трудно решение.

Обадих се на Кол в началото на август. Най-накрая се срещнахме на 25 август в замъка „Гимнич“ близо до Бон. Казах му, че ако той е готов да настани толкова много хора, ще отворим границата. Когато му казах това, в очите на този велик човек се появиха сълзи. Той почти се разплака, след което бързо се овладя. Попита ме дали Горбачов подкрепя това решение. Дадох му три или четири примера, показващи, че няма нужда да търся разрешение от Горбачов.

Беше краят на света, който познавахме с доктрината Брежнев.

(Президентът на САЩ) Джордж Буш-старши, (британската Маргарет) Тачър, френският президент (Франсоа Митеран), японецът - всички искаха да знаят какво става и какво мислим за Горбачов.

Всички се ужасиха от това, от което, признавам, се страхувах и аз: от евентуален обрат от Москва. Но казах на Кол: „Въпреки, че по-голямата част от съветските войски са все още тук, доверете се на нашата преценка, че няма да се намесят".

Беше ясно, че наближава исторически момент и светът върви към повратна точка.

Кол се обади на Горбачов на другия ден. Горбачов му каза, че унгарците са добри хора и може да се довери на премиера Миклош Немет.

От тогава нататък започна подготовката, включваща участието на австрийците. Въпросът беше за стотици агенти на Щази (източногерманската тайна полиция), проникнали в тълпите, които преминаваха границите, когато ги отворихме. Така че властите създадоха няколко контролни пункта (в Австрия) за разпит на онези, които преминаваха“.

Въздействие от извършените действия

„Който е казал, че го е знаел предварително, лъже. Не мога да повярвам, че някой е предполагал, че два или три месеца по-късно Берлинската стена ще падне. Невъзможно е. Никой не е мислил, че ще стане толкова бързо.

Една година по-късно Германия беше обединена. За това картите трябваше да бъдат пренаредени - Буш-старши и Горбачов, и способността на Кол да маневрира между тези две велики сили", казва Немет и добавя, че все още е в близък контакт с Горбачов.

„Ние, унгарците, направихме това, което ни даде съдбата. Отварянето на границата не беше решение на само един човек. Унгарската нация и нейният народ го направиха“.

„И сега бих направил същото. Горд съм, че съдбата ми позволи да бъда там по това време," заключава Немет.

Попитан какво мисли за сегашния премиер на Унгария Виктор Орбан, издигнал гранична ограда за предпазване от мигрантите през 2015 г., Немет казва: „Не вярвам в огради“.

"В краткосрочен план те могат да бъдат от полза. Но освен Голямата китайска стена, всички останали огради, включително тази, която изгражда (президентът на САЩ Доналд) Тръмп, изпадат през ситото на историята. В днешния свят проблемите могат да бъдат решени без огради." /БГНЕС