Италия изяде българските чорбаджийски чушки

В сезона на туршиите, когато сергиите изобилстват с примамливи, цветни и вкусни зеленчуци, все по-трудно се намират така обичаните чорбаджийски чушки. Те са основа за множество туршии, но пък са вкусни и като гарнитура за скара, за различни ястия и разядки.

На Женския пазар в столицата, известен и като "морето от зеленчуци", чорбаджийки изобщо няма, видя репортер на БГНЕС.

Оказва се, че италиански гастрономи обикалят и изкупуват цялото количество български чорбаджийски чушки, за да го изнасят за своята страна. Там то се ползва за различни рецепти и се консервира, разказа продавач на щанд за зеленчуци.

А ако досега сте се чудили защо на някои места в България казват "чушка", а на други - "пипер", сега е моментът на истината.

Историята на интересния зеленчук, който иначе се среща в стотици подвидове, започва с пренос от Америка в Испания в края на 15-ти век и почти веднага се разпространява в цяла Европа. В продължение на век чушките са отглеждани като декоративни растения заради различните си по форма и цвят плодове, като се считало, че те са отровни.

Първите данни за използването на чушки в различни рецепти са от края на 16-ти век, като са влагани основно за подлютяване и като подмяна на черния пипер, от където идва и името им ПИПЕР (piperi, pepper).

Ранните сортове чушки са били доста люти и дребни. Първите култивирани сортове са пренесени от Америка в началото на 17-ти век и са били доста по-едри и значително по-малко люти. Едно от първите места в Европа, където започват да се търгуват семена за тези култивирани сортове, са пазарите на Османската империя. Това е и причината чушките да се появят по същото време в Северна България заради връзките между Търново и Константинопол.

След Чипровското въстание от 1688 г., заедно с българската вълна емигранти напуснали Османската империя и се заселили на територията на Австро-Унгария в областта Банат. Те пренесли облагородените сортове чушки и познанията за отглеждането им. Това е и причината в началото в Унгария по-едрите чушки да се наричат Турска паприка. Истински бум в отглеждането и консумацията на чушки в региона започва в края на 18 ти век и се свързва с масовото изселване на български градинари в Унгария, Румъния и Сърбия.

Унгарците първи започват да смилат сухите чушки и да произвеждат познатия ни днес червен пипер. Поради климатичните условия в Унгария, чушките отгледани там са с по-малко капсаицин и пиперът е по-малко лют и добива популярност в цялата империя.

През 19 ти век се разгаря надпревара за селектиране на сладка чушка, която не съдържа капсаицин - тоест, не е люта. Около 1850 г. братята Палфи от Сегед изобретяват машина за премахване на жилките и семената на чушките, които съдържат най-много от лютивината. По този начин те успяват да контролират степента на пикантност и правят възможно масовото производство на сладък червен пипер, който е имал по-голям пазар от лютивите видове. Чак през 1920 г Ференц Хорват и Йено Обермайер успяват да селектират напълно сладка чушка, без съдържание на капсаицин.

Това е днес познатият вид чушка. Впоследствие, чрез случайни и умишлени кръстосвания, видовете чушки вече са стотици. /БГНЕС