А ако досега сте се чудили защо на някои места в България казват "чушка", а на други - "пипер", сега е моментът на истината.
Историята на интересния зеленчук, който иначе се среща в стотици подвидове, започва с пренос от Америка в Испания в края на 15-ти век и почти веднага се разпространява в цяла Европа. В продължение на век чушките са отглеждани като декоративни растения заради различните си по форма и цвят плодове, като се считало, че те са отровни.
Първите данни за използването на чушки в различни рецепти са от края на 16-ти век, като са влагани основно за подлютяване и като подмяна на черния пипер, от където идва и името им ПИПЕР (piperi, pepper).
Ранните сортове чушки са били доста люти и дребни. Първите култивирани сортове са пренесени от Америка в началото на 17-ти век и са били доста по-едри и значително по-малко люти. Едно от първите места в Европа, където започват да се търгуват семена за тези култивирани сортове, са пазарите на Османската империя. Това е и причината чушките да се появят по същото време в Северна България заради връзките между Търново и Константинопол.
След Чипровското въстание от 1688 г., заедно с българската вълна емигранти напуснали Османската империя и се заселили на територията на Австро-Унгария в областта Банат. Те пренесли облагородените сортове чушки и познанията за отглеждането им. Това е и причината в началото в Унгария по-едрите чушки да се наричат Турска паприка. Истински бум в отглеждането и консумацията на чушки в региона започва в края на 18 ти век и се свързва с масовото изселване на български градинари в Унгария, Румъния и Сърбия.