Наградните практики продължават при цар Борис III /1918-1943 г./, както и при неговия наследник Симеон II, който е награждавал и продължава да награждава с ордена „Св. Александър“. Той е домашен орден на българските владетели. В техните лични правомощия е да награждават с него, за разлика от останалите, които са държавни, макар че при монархиите заслугите към престола и страната са отъждествяват.
Българската наградна система има един характерен дуализъм. От една страна царят напълно легитимно може да продължи да награждава със своя домашен орден „Св. Александър“. От друга страна след 2003 г. повечето от ордените на Царство България са възстановени, макар и в осъвременен вид с някои републикански елементи, но все пак има приемственост. Награждаването с тях е в прерогативите на президентската институция.
Най-ценният орден
Най-ценното българско отличие е орденът „За храброст“. Той е силно специфичен. Не само, че е първото и най-популярно отличие, но заради заслугите, заради които се дава. Той се връчва само за конкретна военна заслуга, извършена по време на война, т.е. военен подвиг.
Ако погледнем в по-широка перспектива, най-голямата жертва, която един гражданин може да принесе за своята страна, това е животът му. Отивайки на война, той е готов да се жертва за националния идеал. Заслугите на най-смелите от тези мъже са поощрени с ордена „За Храброст“. Ние всички, като българи, дължим едно уважение на тези герои.
Велики магистри на ордена са българските владетели. Те са кавалери на първата и четвъртата му степен. Орденът е имал кавалерски съвет, чиито функции са били да одобряват предложените за награждаване от съответните полеви командири.
Сред наградените се открояват тримата регенти /1886-1887 г./ начело със Стефан Стамболов по време на смутното време между абдикацията на княз Александър и идването на княз Фердинанд. Те и тримата са наградени с първата степен на ордена „За храброст“ с мечове. Те са единственото познато изключение за наградени в мирно време за заслугите им по укрепване на стабилността на младото Княжество.
Друг интересен пример е Самарското знаме, което е наградено с първата степен на ордена. Той е вграден в неговата пика.
Интересни образци на ордена „За храброст“ са на българските владетели Александър и Фердинанд, които са украсени с черепи и кости. Не е изключено тази символика да е свързана с масонския символ „Memento mori“ - „Помни, че си смъртен“. Може би това е податка към тяхното желание за самоусъвършенстване, да помнят, че са смъртни и в рамките на живота си да правят максималното за своя народ.
Орденът „За храброст“ се е давал и на цивилни лица, но пак по време на война. Това са били полковите лекари и свещеници. Получавали са го за техните заслуги към действащата армия. /БГНЕС
-----------
Юли Грънчаров, финансов юрист и фалерист. Той е автор на книгата „Орденът за храброст сред отличията на Царство България“, която излиза навръх 6 май. Монографията е издадена от Сдружение „Българска история“. Анализът на Юли Грънчаров е направен специално за Агенция БГНЕС.