Южна Африка дава дипломатически имунитет на Путин преди срещата на върха на БРИКС.

Южна Африка предоставя дипломатически имунитет на лидера на БРИКС преди срещата на съюза в Кейптаун.

Това е в отговор на заповедта за арест на руския президент Владимир Путин, издадена от Международния наказателен съд (МНС). Това затвърди убеждението на експертите, че Южна Африка не възнамерява да изпълни заповедта.

Заповедта от МНС е издадена по обвинения в депортиране на украински деца.

Този дипломатически имунитет може да бъде предоставен на лидери на други държави, както е разпоредено в местния Закон за дипломатическите имунитети и специалните привилегии.

Миналия месец африканската държава заплаши да напусне МНС в отговор на заповедта, както заяви президентът на страната Сирил Рамафоса. По-късно, обаче, Южна Африка се отказа от тази стъпка след острата реакция на опозиционната партия Демократичен алианс (ДА).

В това, което мнозина определят като вратичка, законът за дипломатическия имунитет направи решението на Претория да не арестува Путин много по-лесно.

Въпреки това ДА не се отказва лесно и поиска съдът да издаде съдебно разпореждане, за да се опита да принуди правителството да го направи. Опозиционната партия се старае с всички сили да потвърди заповедта на Международния наказателен съд, заяви информационната агенция "i".

Правителството отрича, че този дипломатически имунитет е опит да бъде пощаден руският президент, като заявява, че това е просто процедура и че "законът не отменя международно издадените заповеди".

Правните експерти обаче смятат, че това не е вярно.

"Мисля, че Южна Африка изпраща две послания", казва д-р Алдо Замит Борда, професор по международно право в Сити Юнивърсити, Лондон. "Едното послание е към президента Путин, че за него е безопасно да пътува до конференцията на БРИКС."

"[Другото] е до членовете на Римския статут, като им се дава предварително уведомление, че няма да го арестуват, независимо от заповедта".

Южна Африка и преди веднъж е отказвала да се съобрази с решенията на съдилищата, когато през 2015 г. не арестува суданския президент Омар ал-Башир, за когото също имаше издадена заповед.

Макар че това постави страната в неудобно положение, случаят не е ясен.

Според д-р Замит Борда Кейптаун все още може да твърди, че има достатъчно неясноти около юрисдикцията на МНС.

"Случаят не е черно-бял и категоричен", казва той. "Но мисля, че мнозинството от международните юристи биха се съгласили, че МНС има юрисдикция да преследва Путин."

Не е ясно дали Владимир Путин ще присъства на срещата на върха, но външният министър на Русия Сергей Лавров със сигурност ще присъства на срещата, като ще пристигне в Кейптаун на 1 юни. / БГНЕС