Иван Гранитски: Вазов е говорител на българската душа

Иван Вазов е една епоха, вселена в българската култура и колкото и да се твърдеше през последните годни, че неговият език е овехтял и трудноразбираем, тези твърдения се оказаха смехотворни. Все повече виждаме изключителното значение на Иван Вазов и влиянието му върху духовното развитие и на съвременното българско общество.

Това заяви в интервю за БГНЕС издателят Иван Гранитски.

Днес се навършват 100 години от смъртта на патриарха на българската литература.

Ръководеното от Иван Гранитски издателство „Захарий Стоянов“ издаде през миналата година 10 тома, включващи най-важното от творчеството на Вазов – романи, пиеси, пътеписи, поезия. Поводът беше 170 години от рождението му, които отбелязахме през 2020 г.

„Виждаме, че интересът към Вазов се връща, сякаш има един ренесанс в отношението към нашите големи писатели Димитър Талев, Иван Вазов, Захарий Стоянов“, заяви Гранитски. Той посочи, че времето, в което живеем днес, поразително напомня драмите, обществените колизии, сътресенията, надеждите и разочарованията на българското общество около войните миналия век, за които Вазов така вдъхновено пише.

„Самото развитие на обществото тогава поставя въпроси, които и днес стоят“, подчерта издателят. Според него Вазов е неповторимият психолог, той е майстор на разбирането на човешката душа и в романите си, и в поезията си, затова става все по-актуален. „Тези въпроси и дилеми, които мъчат днешното общество, са видени още тогава от Вазов и са отразени“, добави Иван Гранитски.

Той определи като несериозни твърденията на някои „пишман професори литератори, лингвисти и псевдолингвисти“, че той е труден за четене от младите. „Обратно – Вазов и в това е велик, че той е един от ковачите на новия български език. Той е магьосник на словото. Правени са изследвания за лексикалния състав на творбите на Вазов – той си е служил с около 40 000 думи. Това е много внушително“, каза Гранитски. Той посочи, че Вазов е създател на отделни думи. Например думата „влак“ е измислена от него, защото другата е „трен“. „Тоест той е могъл да влезе до такава степен и е познавал до такава степен психологията на българския народ, народопсихологията, обичаите, традицията, че от древността до неговото съвремие е извлякъл истински поуки и съдържанието, смисъла на отделната дума.

Сега някои думи могат да звучат като архаизми, но те са част от богатството на българския език. Точно там е новата значимост и роля на Вазов, че може да ни помогне да спрем обедняването на българския език. Четейки и препрочитайки Вазов, Захарий Стоянов, Любен Каравелов - тези наши първопроходци от новото време в областта на литературата, ние всъщност се връщаме към богатството на нашия език и го запазваме. Богатството на езикът е важно, защото той е функция на мисълта – бедна мисъл, беден език. Уви част от медиите, особено жълтите, също допринасят за опростачването на днешното общество, защото си служат с 800, с 1000 думи. Сами разбирате, че 1000 думи изразяват много бедна мисъл, докато 40 000 при Вазов – нищо, че някои са архаизми, остарели, или има разбира се турцизми, има от персийски и арабски влияния, но те до такава степен са внедрени в българското общество и в съзнание на българина, че не са пречка, а обратното - обогатяват езика. Разбира се има и русизми по това време, както сега има англицизми и американизми, епохата се променя“, заяви Гранитски.

Издателят посочи, че Вазов е бил един от писателите, който влизал в тежки спорове и полемики със свои колеги. „Известно време кръгът „Мисъл“ – Пенчо Славейков, д-р Кръстев, остро нападат Вазов, твърдейки, че той е остарял морално като писател. Има конфликти с другите литературни кръгове – около Елин Пелин, Александър Балабанов. Времето обаче отсява тези конюнктурни тогава и несъществени спорове и нападки. Виждаме, че това никак не нащърбява величието на Иван Вазов. Той е говорител на българската народна душа. Неслучайно след поредната национална катастрофа през 1919 г., когато българското общество е покрусено – отчаяните софиянци, пък и от цяла България се стичат покрусени хора, застават под балкончето на Дядо Вазов и питат: какво да правим? Тоест той е не само най-големият български писател, той е и един духовен водач на нацията си и с творчеството си сега вече 100 години, след като си е отишъл“, заяви Иван Гранитски.

Според издателя движещата сила в живота на Вазов е отечеството. „Отечеството над всичко. Той го обича непомерно, радва се на българската природа, най-добрите пътеписи, които възхваляват изключителната красота на българската природа са дело на Иван Вазов. Те и днес не са остарели - за великата Рилска пустиня, за проходите, за реките български. Неговата драматургия също е актуална, историческите му пиеси, публицистиката, която ние поместихме в един огромен том "Дните, в които живеем" е толкова актуална и днес“, каза той.

В него са публикувани предупрежденията му към обществото, някои от които са пророчески.

„Те съдържат мрачни предвиждания, че ХХ век, който уж е век на свободата, равенството и демокрацията, може да се окаже най-кървавият и така става. За отечеството той е давал всичко и мило, и драго. Въобще трябва да говорим тук не само за Иван Вазов, за значението на рода Вазови. Те са изключителен род. Баба Съба Вазова, която е майката хранилница на цялото семейство, патриархът на литературата Иван Вазов, двамата генерали – Владимир и Георги Вазови, герои, които са признати от военни специалисти от цял свят – те са велики хора, и другите братя – Кирил Вазов, Борис Вазов. Това е един род, който е модел и пример, емблема на българското Възраждане, с такива родове се е възмогнала България след 500 години робство“, подчерта Гранитски.

Той припомни, че наскоро са издали монографията на Катя Зографова „Хроники на Вазовия род“. „Там има за първи път публикувани документи, свързани с фамилията и с Иван Вазов. Има безброй шеговити и по-драматични случки, защото след поредната политическа промяна в България, има и трагични събития в това семейство. Един от членовете на семейство след Народния съд е разстрелян, понеже е участвал в правителството на Богдан Филов. Бащата на Вазов е убит след Априлското въстание. По време на смутовете семейството бяга от Сопот, който е опожарен. Бащата е трудно подвижен и е настигнат от турците и съсечен. Изобщо и именно затова в духа на творчество на Вазов е отечеството, дори при трагически събития той не престава да обича и не се разочарова“, разказа Иван Гранитски. По думите му има и други такива трагични фамилии, които плачат за един античен драматург. „Ако имахме един Есхил или Софокъл, биха написали страхотни трагедии, например за рода Петкови. Димитър Петков - опълченец, губи си ръката, убит на Орлов мост от злодеи и то в качеството си на министър-председател. Неговият син Петко Д. Петков – убит 1925 година като ляв земеделец. А пък третият член – Никола Петков – убит 1947 г.“, разказа той.

Днес имаме нужда от писатели, които да усетят и драмата, и величието на българския дух, на българския живот.

„Вазов е именно такъв, затова творчеството му е най-високата кота на българската литература и като морални послания, и като художествено майсторство“, категоричен е Иван Гранитски. /БГНЕС