Иван Хиновски: "Мъжки времена" в българската енергетика

Необходими са редица спешни промени в Закона за енергетиката в редица области, но първото по важност е да се промени частично статута на Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), който да се превърне де факто в разплащателна агенция. Тази „агенция“ трябва да събира свръх натрупаните приходи от продажби и износ на електроенергия от генериращите дружества и да я разпределя към нуждаещите се по цялата верига. Трябва да бъде създадено ново специализирано предприятие „Минни конверсии“, което с европейско съфинансиране да подготви минните региони за ново енергийно бъдеще. Закъснява се с действията по подготовка на проекта за нова ядрена мощност, с Наредбата за енергийно уязвимите домакинства, с реформите в енергетиката и редица други.

Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ), народен представител в 45 и 46 Народно събрание от „Има такъв народ“ и председател на Парламентарната комисия по енергетика и климат в 46-тото НС.

БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Иван Хиновски.

БГНЕС: Г-н Хиновски, в началото на разговора ни използвахте израза „Настават „мъжки времена“ в българската енергетика“. Какъв смисъл влагате в този израз?

Иван Хиновски: Новото правителство наследи един нереформиран, полуразрушен от кризи и дисбаланси отрасъл. От десетки години в него не се градеше, не се инвестираше, не се правеха реформи и проблемите се натрупваха. И ето днес те се проявяват. Не гледайте, че сме най-големия износител на електроенергия в региона-това е илюзорно, това е външната лъскавата страна на нещата, гледайте задлъжнялостта на отрасъла-милиарди евро дългове без планове за обслужване и при най-голямата енергийна бедност в Европа. За какво ни е да сме най-големия износител на електроенергия, като голямата част от потребителите ни не могат да си купуват от тази енергия?! Неясен инвестиционен климат, масово недоотоплени домове, запрашеност на въздуха – това са все проблеми, които искат неотложни и професионални, а не политически решения. Проблемите се коренят в липсата на професионална визия и на енергийна стратегия за решаване на тези тежки обществени язви и дълго отлагани казуси, безмилостно експлоатирани от политиците. Това имам предвид под израза за „мъжките времена в българската енергетика“ – време е за решителни действия на мъже с топки….

За мен това е голямото предизвикателство днес пред новото Правителство и аз искрено му пожелавам успех като заявявам своята и на колегите готовност за подкрепа на действията му в тази област ! За това, обаче е необходимо обединяване на усилията на цялата енергийна общност и „стерилизиране“ на предложенията й от всякакви политически мотиви.

БГНЕС: Г-н Хиновски ние сме на прага на една много тежка година. Има енергийна криза и тя ще бъде сериозно изпитание за всички ни. Как оценявате това, което държавата ще направи за бизнеса и за нас потребителите?

Иван Хиновски: Първо искам да направя едно уточнение – енергийна криза няма, а по-точно наблюдаваме ликвидна криза за индустриални и битови потребители, предизвикана от високите цени на електроенергията и природния газ. Българската енергетика никога не е произвеждала толкова електроенергия, колкото в момента но при високи пазарните цени, които водят до високи печалби на производителите, но и проблеми за потребителите. Новото правителство се изправи пред проблема спешно да бъдат разработена програма за решаването на тази криза в дългосрочен план, а в краткосрочен план на първо време да се компенсират всички засегнати потребители от този шок на цените. Планират се и компенсации за ликвидността на мрежовите оператори. Разработеният план за компенсации е широкообхватен и комплексен, защото включва източници както от бюджета и натрупани надпланови постъпления в някои енергийни дружества, така и на постъпления от продажба на въглеродни емисии, например.

БГНЕС: Какви ще бъдат дългосрочните мерки, които ще бъдат предприети? Говори се за промени в законодателството.

Иван Хиновски: Няколко неща трябва да се направят. Ние имаме идеи за промяна в Закона за енергетиката и в подзаконовите актове. На първо място трябва да се направят промени в статута на Фонда за сигурност на електроенергийната система, който да се превърне в един вид „разплащателна агенция“ в енергетиката. Тази „агенция“ трябва да акумулира свръхплановите постъпления от продажби и износ на електроенергия и да я разпределя към „потърпевшите“ от кризата по цялата верига. Само за тази година във ФСЕС има натрупани над 2 млрд. лева, за което трябва да бъде регламентиран законосъобразен начин те да отидат в нуждаещите се потребители, основно в индустрията, общинските фирми, ВиК дружества и мрежовите оператори. Другата мярка – ние предлагаме паралелно с това и едно частично преструктуриране на регулирания пазар с цел на него да влезе малко повече от евтината енергия на АЕЦ „Козлодуй“. Това обаче изисква анализи и запазване на АЕЦ-а като едно от най-печелившите предприятия в енергийната система, за да може неговите печалби от износа да влязат във ФСЕС. Пипайки структурата на регулирания пазар, не трябва да се променя и дългосрочната ликвидност на АЕЦ „Козлодуй“, защото тя е основен аргумент при взимане на решението за мястото на едни бъдещ нов ядрен проект там. Днес се сблъскваме и с един друг регулаторен абсурд - крайните снабдители доставят електроенергия на бита по регулирани цени, купувайки я от обществения доставчик НЕК, а техният партньор – мрежовият оператор, чиито разходи влизат в тази регулирана цена, купува разходите си от пазара ! Това е на практика един абсурд. Ние смятаме, че за битовите потребители на регулирания пазар цялата гама от услуги трябва да бъде от един пазарен източник- обществения доставчик. Това ще спести много от бъдещите рискове от динамика на цените на регулирания пазар. Разбира се, ще намали малко и ликвидността на борсата, но това може да се компенсира от по-високите приходи от износ на електроенергия и от това, че ние искаме всичките тези надпланови приходи да се внасят във Фонда. Това е концепцията. Стратегическата цел е да се върнат и поддържат цените на електроенергията и топлоенергията на нивата отпреди кризата като се допуска ръста им с процента на инфлацията и на въглеродните емисии, което означава не повече от 8-9% на година. За бизнеса целта трябва да бъде цените на електроенергията да не надвишават 320-350 лева/мегаватчас, в което се включва и нормативната печалба на някои от електропроизводствените дружества с най-скъпа електроенергия.

БГНЕС: Вие кога виждате края на тази ликвидна криза?

Иван Хиновски: Искам да подчертая, че за голяма жалост тази ликвидна криза се случва в основно в България и то само за клиентите на борсата, не толкова за битовите потребители. В другите европейски страни схемата и правилата за търговия са малко по-различни. В тези страни индустрията и бизнеса имат осигурени нормални устойчиви цени на база дългосрочни договори. Съвсем различни от тези цени, които ни се показват на „схемите“ във Франция и Германия, например. Тези високи цени са само на търгуемите на борсите излишъци или недостиг на енергия. Ние така трябва да преструктурираме законодателството и правилата за търговия, че ключовите дружества за икономиката ни - индустриални предприятия, болници, ВиК-дружества и други да купуват по дългосрочни устойчиви цени, и то на нива много по-ниски от сегашните.

БГНЕС: Трябва ли да бъде запазен за по-дълго време регулираният пазар за битовите потребители?

Иван Хиновски: Дълго време, тъй като в ЕС бяхме останали само две страни с регулиран пазар – България и Унгария ние търпяхме критики и до известна степен се чувствахме изостанали в пазарното си развитие. А сега се оказа, че това е едно огромно предимство за битовия потребител, защото той е защитен. До 2025 година ние имаме гаранция, че този пазар ще остане, но след 2025 г. следва да приложим пълна либерализация. Но аз съм убеден, че Европейската комисия, ако конюнктурата на енергийните пазари се развива така, ще преразгледа това изискване и този срок да бъде удължен. Защото макар и несъществуващи регулирани пазари в други страни от ЕС, там се прилагат фактически регулации, но под други форми -домакинствата получават големи отстъпки от сметките си, дават им се месечни бонове за електроенергия и други. А това е едно и също.

БГНЕС: Трябва ли да се запазят дългосрочните договори при доставката на природен газ? Или това е опит от страна на "Газпром" да ни налага своята визия за продажбата на газ?

Иван Хиновски: Концепцията на нашите експерти е да бъде приложена нова, смесена система - едно базово количество природен газ да се внася по дългосрочни договори, но при друга по-справедлива система на индексиране на цената, а свръхнуждите да пазаруваме на газовите борси на спот-търговия. Това е практиката в Германия, Унгария минава на такъв вариант. Основният плюс на един такъв подход е повишената степен на прогнозируемост на цените. Тук изрично искам да изтъкна важността и ролята на един от базовите принципи в нашата Доктрина за енергийно развитие на страната – развитие на собствен добив, с каквито ресурси страната доказано разполага, но по неясни причини този добив се неглижира.

БГНЕС: Връзката, която е между България и Гърция, може ли да се надяваме да заработи от догодина?

Иван Хиновски: Всички енергийни специалисти силно се надяваме на това, и дано се случи. Но, тук колко и да ми неприятно ще трябва да разбия мита за евтиния азерски газ по договора с компанията Сокар. Да, в годината на подписването му през 2016 г. цената беше наистина 26 евро за мегаватчас, която беше по-ниска от цените на Газпром. Но аз дълбоко съм убеден, че днес при този ръст на цените на природния газ на международните борси тази цена ще бъде същата. Това е един пореден мит, който вирее в общественото и със сигурност при преподписване на този договор цената ще бъде съвсем друга. Може би не същата като последната на Газпром, но не и тази от 2016 г. Вносът на азерски газ по договор може да се реализира само чрез българо-гръцкия интерконектор, който се забави прекалено много. Въздействие върху проекта имат външни геополитически сили. Ние не положихме достатъчно усилия, за да го построим, знаейки много добре какви са истинските причини за забавянето му.

БГНЕС: Неотдавна БЕМФ представи своята последна разработка „Доктрина за енергийно развитие на България“, може ли да ми кажете малко по-подробно за нея?

Иван Хиновски: В този базов документ ние предлагаме нов комплексен подход по темата за енергийната стратегия и дефиницията „доктрина“ влагаме съдържанието на „стратегия +“, т.е. стратегия плюс много други допълнителни неща. Този документ е качен на сайта на сдружението www.bulenergyforum.org и едно от ключовите неща е, че в него предлагаме да бъдат интегрирани много важни стратегии, информации и фактори, които никога не са били отчитани, като например Стратегията за бъдещото развитие на минните региони, Стратегията за дигитализация на мрежите, Стратегията за производство на енергия за отопление и охлаждане, Стратегията за енергийна ефективност, Стратегията за собствен добив на природни ресурси, отделните стратегия за развитие на възобновяемите енергийни източници, за развитие на ядрената енергетика, за климата и факторите оказващи влияние върху него, стратегия за развитие на електромобилите, стратегия за използване на водорода за нуждите на енергетиката и други. Друг много важен елемент е изискването за синхронизиране на енергийната стратегия с другите регламентирани в Закона за енергетиката стратегии за развитие на електрическите и газоразпределителните мрежите. Освен това трябва да се отчита прогнозите за развитие на регионалното потребление на енергия и потенциалното място на България на него. Подчертаваме, че енергетиката не е само електроенергетика, както почти всички я приемаме опростено; тя включва и топлоенергетика и енергетика за охлаждане, природен газ, подземни богатства, климат и енергийна ефективност. Напоследък се формира един напълно нов ресор със своите специфични страни, нови термини и дефиниции- общинската енергетика. Цял раздел в доктрината е посветен на системата на периодично отчитане на изпълнението на стратегията и контрола по изпълнението й. Всички тези неща ние предлагаме да залегнат в бъдещата енергийна стратегия на страната. За тази наша разработка (само финансирана от БЕМФ!) получихме много позитивни реакции от Европейската комисия и други енергийни специалисти от енергийни компании в страната и в чужбина.

БГНЕС: Ние сме си говорили с Вас за малките модулни ядрени реактори. Неотдавна стана ясно, че Румъния ще развива такъв заедно със САЩ. Ние закъсняваме ли тук, защото това е не само енергия, това е енергийна политика?

Иван Хиновски: Малките модулни реактори са елемент на бъдещето енергийно развитие, но за голямо съжаление светът е още много далече от масовото им навлизане като пазарни прототипи с доказана безопасност и комплексни лицензи, включително и разрешения за строителство. А основната причина е, че тези реактори все още не са решили всички технологични проблеми и все още не се предлагат така наречените „пазарни протопипи“. Да, Румъния и по тази тема ни изпреварва, тя успя да привлече щатски фирми и да подпише с тях договори за развиване на изследователски центрове за разработване на такива прототипи на реактори. /БГНЕС