Иван Лазаров: Искаме промяна, но не искаме да се променим

Искаме промяна, но отказваме да проумеем, че тя трябва да започне от самите нас.

Примерът от последните дни: само от седмица в София работи иновативна услуга за споделено използване на електрически тротинетки, с което столицата ни се приближи с малка крачка до големите модерни градове в Европа и пак си проявихме българщината. Първо излезе информация, че около 15 от тротинетките са откраднати, която от фирмата по-късно опровергаха. Защо някои от големите медии я препечатаха без да я проверят си остава отделен въпрос. Впоследствие от фирмата потвърдиха само за опит за кражба, но успешно пресечен от полицията. Определени политици побързаха да заявят, че споделеното ползване на тротинетки е частна инициатива и фирмата оператор сама си носи стопанския риск от нея. Е хубаво, ама кражбата си остава престъпление. Поне така казва законът. Някои хора пък проплакаха, че новоизградените места за паркиране на велосипеди и тротинетки в центъра на града отнемат от паркоместата за автомобили. Те действително са кът, но нали уж си говорим за алтернативни методи за придвижване в градска среда, имащи за цел да подобрят качеството на въздуха в София. За това има написана и цяла стратегия, но като че ли това, което дишаме, не ни интересува особено.

За велоалеи в София няма смисъл да говорим. Двумилионната ни столица разполага с трасета за колоездене с обща дължина около 50-60 километра, но те са силно фрагментирани и недостатъчни. Паркираните върху тях автомобили пък са честа гледка в града, а за колоездачите често остава варианта да карат по тротоарите срещу подскачащите в страни пешеходци. За сравнение една Будапеща, чието население е съпоставимо с това на София, разполага с велоалеи с дължина над 200 километра. Това е и причината делът на хората в София, използващи двуколесно средство за придвижване, което освен екологично е и полезно за здравето, да остава нисък. По последни данни е под 2%. В Копенхаген, столицата на Дания, цели 35% от работещите пътуват ежедневно до работните си места с велосипед. В Амстердам пък, който е нещо като велостолицата на Европа, има около 800 000 колела. Съпоставена тази бройка с жителите на града излиза, че горе-долу на един човек се пада по един велосипед. Защо винаги оставаме на опашката на Европа по подобни показатели, остава неясно. Нали уж столицата ни обича иновациите. Все пак беше първият град, в който бе регистриран случай на кражба на ток от светофарна уредба на кръстовище. Едно е сигурно – положителната промяна не идва от вън, а започва от всички нас. /БГНЕС