Иван Лазаров: Кампанията – нищо различно, но много от същото

Вяла, скучна и безидейна – това бяха най-честите определения, които даваха политолози и социолози в анализите си за отминаващата вече предизборна кампания. До вота на 4-ти април остават броени дни, а въпреки че мнозина го определиха като най-важния за България след демократичните промени, всички станахме свидетели единствено на инертните усилия на няколко партии за спечелване на народната любов.

Това провокира и някои шеги: “Вадете ги тези компромати, че публиката заспива”.

Да, пандемията ни лиши от класическата концепция „бира и кебапче“, която от години безотказно действа за спечелването на някой и друг глас в повече. Извън шегата обаче, обстановка не може да служи за оправдание на тези, които претендират да управляват през следващите 4 години, за техните хаотични и силно фрагментирани послания към избирателите.

Истински сблъсък на идеи, изразени по време на публичен дебат между лидерите на водещите политически формации не видяхме. За сметка на това се наслушахме на вече познатите ни и изтъркани фрази, ловко заобикалящи истински важните проблеми. Аргументите пак бяха ad hominem, личните нападки доминираха в разговорите по телевизионните студиа, а кандидатите предпочетоха да припомнят неблагоприятни факти от биографиите на своите опоненти, вместо да водят градивен разговор за бъдещето на страната.

Нормално бе здравната тематика, заради COVID-19, както и държавната подкрепа за икономиката да господстват в предизборната реторика, но не и от нея да отсъстват цели важни теми като външна политика например. Колко кандидат-депутати споменаха нещо за съдебна реформа? Много малко. А колко за културна политика? А нещо за хората с увреждания?

Цялата кампания накара избирателите да се чувстват като в „Безпътния автобус“ на Джон Стайнбек, където хора с различен произход и положение, събрани от случайността, са обединени в своята неудовлетвореност от живота, който водят, както и от невъзможността да го променят.

Като стана дума за превозни средства, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, на чиято партия социолозите отново отреждат мястото на първа политическа сила, за пореден път общуваше с избирателите от прозореца на шофирания от него джип. Не даде нито едно интервю и не взе участие в нито един предизборен дебат, а с излъчванията на обиколките си из страната на живо във „Фейсбук“ за пореден път остави усещането, че може да говори каквото си поиска, без някой да го опровергае или пък да му зададе въпрос.

Опозицията от БСП пък си представи управленската програма в самия край на кампанията, без да даде финансови разчети за това колко ще струват на бюджета набелязаните от тях мерки. Така левицата изглежда лишена от достатъчно политическа енергия и потенциал да стане всеобщ притегателен център за анти-ГЕРБ настроенията. Ако за управляващите е обяснимо да предлагат „още и по много от същото“, то партия, претендираща за коренна промяна, трябва да изглежда далеч по-убедително.

Както всички останали, тази кампания се отличи и с голямо харчене от страна на партиите за медийно отразяване. Първенец по този показател за периода от 5 до 24 март се оказа коалицията между „Воля“ на Веселин Марешки и НФСБ на Валери Симеонов. По данни на Института за развитие на публичната среда, за този период обединението е подписало договори на стойност над 1,1 млн. лева, следвано от коалицията „ГЕРБ-СДС“ и ВМРО, които са изхарчили почти по равно – около половин милион лева всяка. По-надолу в класацията се нареждат „Републиканци за България“, БСП, ДПС и „Демократична България“.

На този фон най-голямата неизвестна на тези избори остава традиционно ниската в България избирателна активност – доколко страхът на хората от вируса ще им попречи да стигнат до изборните урни, ще стане ясно в неделя, където ще се крие ключът към следващия парламент. /БГНЕС

------------------------------------------------------

Иван Лазаров, парламентарен репортер на Информационна агенция БГНЕС.