Иван Лазаров: Парламентът на фалшивото самочувствие

Агресия и некомпетентност, облечена в дрипите на фалшивото самочувствие – така преминаваха ден след ден заседанията на 46-ото Народно събрание. Президентският указ за разпускане му предстои, а извън актуализацията на бюджета парламентът не свърши нищо полезно.

Нито изпълни основната си функция да сформира мнозинство и да излъчи редовно правителство, макар и задълбочаващите се кризи да налагаха това, нито прие някои от законопроектите, набелязани като важни. Остава последната възможност, дадена от президента Румен Радев заради допълнителния ден време до четвъртък, депутатите да гласуват прехвърлянето на Бюрото за защита на свидетелите от главния прокурор към Министерството на правосъдието. Закриването на Спецпрокуратурата и Спецсъда, като част от дълго обещаваната съдебна реформа, която уж бе основната и най-силна спойка между така наречените протестни формации, отново няма да се осъществи.

Още от първите заседания стана ясно, че партиите на промяната трудно ще намерят силата да я осъществят. Въпреки първоначално декларираното припокриване на идеите им за едно бъдещо управление, енергията на „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ се разпиля в скандали помежду им. Трите формации сякаш попаднаха в капана на илюзорното превъзходство една спрямо друга, без да си дават докрай ясна сметка за собствената си политическа тежест. Всяка от тях претендираше по отделно, че единствена знае формулата на промяната.

Известна диалогичност показа единствено левицата. Нещо повече – нападките помежду им прераснаха в интриги, наподобяващи милиционерски похвати, за да бъде дискредитирана отсрещната страна – практика, която не отговаря на собствените им претенции за промяна на досегашния модел.

Това пък даде възможност на ГЕРБ и ДПС, сочени от тях за партии на статуквото, частично да реабилитират своя образ.

Депутатите пилееха парламентарните заседания за многобройни изслушвания на министри, както и за безсмислени спорове помежду си. Всеки беше срещу всеки, за политики почти не се говореше, а дебатите бяха препълнени предимно с аргументи ad hominem, целящи единствено да уязвят политическия опонент.

От най-голямата трибуна на държавата се чу брутален език, на който биха завидели и кибиците по селските стадиони. Всички вярваха в правотата си, говорейки от позицията на последна инстанция, трудно постигайки съгласие дори и по важни теми като преизчисляването на пенсиите и актуализацията на средствата в държавата, нужни за посрещането на поредната COVID-вълна.

Въпреки че голяма част от изказванията бяха пълни с грешки, неточности или дори откровени лъжи, ораторите демонстрираха завидно самочувствие от парламентарната трибуна, използвана предимно за разпространяването на предизборни лозунги.

Процедурни хватки белязаха повечето от заседанията, а дори опитен юрист като председателя Ива Митева се затрудни да вади парламентът от правната каша, която депутатите сами забъркваха при няколко от гласуванията в зала. Дори последните дни на законодателния орган преминават под знака на противопоставянето, заради събраните подписи за свикване на извънредно заседание, което всъщност няма да се състои.

Статистиката също подкрепя слабата оценка за работата на депутатите – от над 70 внесени законопроекта финализирани са само 3 – бюджетите на НЗОК, ДОО и държавният бюджет. Вместо това министрите от служебното правителство са отговорили на над 500 депутатски въпроса.

Ако за 45-ия парламент бурните дебати в зала бяха оправдани, тъй като той се яви преходен между предишното управление и заявеното на протестите желание за промяна, то партиите в 46-ия бяха длъжни да проявят политическа зрялост и да разговарят помежду за важните проблеми. Думите, че парламентът е огледален образ на обществото отново издържаха проверката на времето и показаха колко сме разделени всъщност. /БГНЕС