Иван Михайлов – кошмарът на македонизма

Иван (Ванчо) Михайлов през целия си живот е бил българин. Той е декларирал това в революционната си дейност и творчеството си. Неговото творчество е едно от най-големите оръжия в борбата срещу македонизма.

Това заяви специално за БГНЕС историкът Цочо Билярски, който е бивш директор на Централния държавен архив /1993-1997 г./.

На 26 август се навършват 125 години от рождението на водача на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов. Той е роден през 1896 г. в щипската махала Ново село. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий“. По време на Първата световна война през 1918 г. за кратко е в редовете на българската армия. След Солунското примирие става студент в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По това време създава и председателства Македонското студентско дружество „Вардар“. Същевременно изпълнява и длъжността секретар на Тодор Александров и на Задграничното представителство на ВМРО в София. След вероломното убийство на неговия учител и водач на ВМРО на 31 август 1924 г. приключва легалната дейност на Иван Михайлов...

„Първоначално ВМОРО се бори за автономия на Македония и Одринско в техните географски граници, но за автономия е можело да се говори, когато те са част от Османската империя. След Първата световна война Македония е разделена, като по-големите части от нея попадат под гръцка и сръбска власт, а по-малки части остават в България и Албания. Още по времето на Тодор Александров след Първата световна война започва да се говори и за независима Македония, но като цяло концепцията за бъдещето на Македония се променя през десетилетията според различната политическа обстановка“, обясни Билярски.

След Голямата война се променя и името на Организацията, която започва да се нарича ВМРО – Вътрешна македонска революционна организация. Но не трябва да се забравя, че успоредно с нея действа и ВТРО – Вътрешната тракийска революционна организация, като между двете съществуват тесни отношения и взаимодействие.

„Още преди Иван Михайлов Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и полк. Петър Дървингов са помагали за възстановяването ѝ, както и на всички български революционни организации по онова време, като добруджанската и западнопокрайнинската“, посочи Билярски.

Чуждите разузнавания срещу Ванчо Михайлов

„Най-много са се интересували от неговата дейност сръбските, а по-късно и югославските тайни служби“, заяви Билярски, който е автор на книга по въпроса.

Той обърна внимание на факта, че съществуват и документи за интереса на съветските служби към него. По онова време Коминтернът се опитва да използва най-влиятелното национално-освободително движение на Балканите в лицето на ВМРО в свой интерес, като се опитва да го завладее и обезличи, поставяйки го на служба против националните интереси на България.

„От тези документи се вижда, че съветските служби са изключително заинтересовани от дейността му, но претърпяват поражение заради пропадането на реализацията на Майския манифест от 1924 г. Един от виновниците, този акт да не се реализира е Иван Михайлов. Дори вестник „Правда“ публикува материали срещу водача на ВМРО“, отбеляза Цочо Билярски.

Въпреки огромните заслуги на Иван Михайлов, който не допуска ВМРО да стане слуга на Съветите и да се бори срещу българщината в Македония, се създава една вредна за народа ни организация. Тя също носи името на ВМРО, но към него се добавя обединена. В нея влизат предимно дейци на Българската комунистическа партия, както и такива с леви убеждения, предимно с произход от Македония. От архивните документи става ясно, че тя се ръководи фактически от комунистическия вожд Георги Димитров, който работи по това време като коминтерновски емисар и ръководител в Германия и Австрия.

„Атентатът на века“

Връхната точка в дейността на ВМРО под ръководството на Иван Михайлов се смята атентатът в Марсилия. На 9 октомври 1934 г. българинът Владо Черноземски изпълнява присъдата над краля на Югославия Александър I Караджорджевич /1921-1934 г./

По това време хърватите и българите от Македония и Западните покрайнини са подложени на тежък сръбски гнет. След убийството на водача на хърватите д-р Степан Радич, който е застрелян от сръбския депутат Пуниша Рачич в Скупщината, в Загреб разбират, че всички методи за легална борба за постигане на демократичните права на хърватския народ са изчерпани...

Усташите на д-р Анте Павелич и ВМРО на Ванчо Михайлов са начело на съпротивата срещу режима на крал Александър I.

„От документите трудно може да се види директна връзка между ВМРО и Иван Михайлов и атентата. Това е така, защото заговорниците рядко остават документи след себе си, но все пак има някои документи, които са запазени“, отбеляза Цочо Билярски и добави:

„Иван Михайлов никъде не споменава в своите интервюта и публични изяви, че има подписано споразумение между ВМРО и усташите, но в архива на МВР бе открит един протокол от 1930 г. Той е от една среща в Люцерн (Швейцария), на която от хърватска страна присъстват д-р Анте Павелич и Август Кошутич, а от българска – Иван Михайлов, Симеон Евтимов (издател на френскоезичния вестник „Македония“ в Женева) и дипломата Тома Карайовов. Тома Карайовов е водел протокола-бележки от тази среща. И там вече става дума, че трябва да бъде премахнат крал Александър I Караджорджевич“.

Думите на Павелич са буквално „ние трябва да побързаме да премахнем крал Александър преди още да се е нанесъл в двореца Дедине“.

Този протокол от 1930 г. е публикуван от Цочо Билярски.

Съществува и друг документ от 1929 г., за който говори самият Иван Михайлов. Той представлява декларация, подписана от хърватските представители д-р Анте Павелич и Густав Перчец по време на посещението им в София и д-р Константин Станишев, един от най-влиятелните българи в македонското движение. Той по това време е председател на Националния комитет на македонските братства и велик майстор на Масонската ложа на България. Документът, под който слагат подписите си, е за общи, но не революционни, а в рамките на закона, легални действия срещу сръбските репресивни власти.

Цочо Билярски обясни, че в архива на Дирекция на полицията в Централния държавен архив е запазена кореспонденция между ръководителите на ВМРО Иван Михайлов, Владо Куртев и Жоро Настев, от която става ясно, че по искане на Анте Павелич в помощ на хърватите е изпратен Владо Черноземски.

„Интересното е, че Владо Черноземски е изпратен като инструктор в усташките лагери в Италия (Боргеторо) и Унгария, а по-късно в лагера в Янка Пуста пристига и Кирил Дрангов... Но в крайна сметка се получава така, че именно ръководителят на операцията, инструкторът Владо Черноземски екзекутира югославския крал в Марсилия“, заяви Цочо Билярски. Той подчерта, че Черноземски няма нищо общо с убийството на френския външен министър, както се твърдеше от антибългарската пропаганда преди години. Луи Барту, който е известен с антинацистката си позиция, е прострелян по погрешка от френската конна полиция, охраняваща кортежа и е оставен да умре от кръвоизлив.

Впоследствие през Студената война се появиха документи, които искаха да свържат Германия с атентата, защото високопоставен германски офицер от онова време по-късно става един от военните ръководители на НАТО и Москва чрез ЩАЗИ искаше да го злепостави с изфабрикуваната операция „Тевтонски меч“...

„Твърдеше се дори, че е имало среща между райхсмаршал Херман Гьоринг и Иван Михайлов. Това не е истина, и винаги е отхвърляно от Иван Михайлов. Самият Гьоринг представлява Германия на погребението и поднася венец на гроба на Александър“, заяви Билярски.

По време на атентата Иван Михайлов е в емиграция в Турция. След преврата на 19 май 1934 г., организиран от офицери с тайната подкрепа на Белград, който иска унищожаване на българската държава и династия, и нейното включване в така наречената Интегрална Югославия, ВМРО е забранена, а Ванчо и принуден да потърси убежище в Турция. В град Кастамону човек от охраната му съобщава за гибелта на югославския крал.

„Безспорно, Иван Михайлов заедно с Анте Павелич са в дъното на организирането на атентата. Освен това лидерът на ВМРО дава много интервюта, в които намеква, че крал Александър е получил това, което заслужава. За пръв път водачът на ВМРО публично разказва за организирането и изпълнението на атентата пред италианския журналист Антонио Питамиц, като интервюто е отпечатано в списание „Илюстрована история“, заяви Билярски.

Убийството на краля прави дълбоко впечатление по света и международната преса го определя „като атентата на века“.

В огъня на световния конфликт

След отстраняването на югославския крал и дошлите на власт след 19 май 1934 г. военни България може да поеме глътка въздух. Опасностите пред нейния суверенитет вече не са така големи благодарение на Иван Михайлов и саможертвата на Владо Черноземски. Но лидерът на ВМРО не може да се завърне в България, тъй като над него тегне смъртна присъда.

„В Царство България е обявена обща амнистия, но Иван Михайлов настоява за персонална. Той изрично казва – „аз искам персонална амнистия“ и това се вижда в неговото обръщение към правосъдния министър Васил Митаков, това нещо е отбелязано и в дневника на Богдан Филов. Дори Иван Михайлов в изявленията си казва: Аз ако мина сега границата, всеки граничар и митничар може да ме застреля, защото нямам документ, че съм персонално амнистиран...“, заяви Цочо Билярски.

Все пак има информация, че Ванчо се връща един път в България през първите дни на септември 1944 г., макар и за кратко, с германски самолет на път от Загреб за Скопие. Нямаме сигурни документи, които да потвърждават това. Предполага се, че това преминаване е свързано със закъснялото намерение на Адолф Хитлер да се обяви независима македонска държава.

През 50-те години на миналия век в Австрия излиза книгата на Валтер Хаген (псевдоним на Вилхелм Хьотл) „Тайният фронт“, в която този бивш висш нацистки офицер от разузнаването прави оценка за личността на Иван Михайлов.

„България и Македонският въпрос са включени в самостоятелен раздел в книгата. Авторът е точен и категоричен, че македонците са българи, а Иван Михайлов е български националист и революционер и правилно е постъпил, когато е отказал да се обяви независима македонска държава през септември 1944 г. В нея също така пише, че германските служби не са се отнесли лошо към Иван Михайлов след неговия отказ. . „Ние в София не разполагаме с цялата нацистка документация по този въпрос, но част от нея беше публикувана в Скопие“, заяви Билярски.

За Ванчо Михайлов пише в спомените си - „Лабиринтът“ и бившият ръководител на външнополитическото разузнаване бригадния генерал от СС Валтер Шеленберг: „Ние, Иван Михайлов имахме идеята да го използваме да организира убийството на Тито, но не успяхме да осъществим това.“

В изгнание

След Втората световна война България става част от съветския блок. През първите години на народната власт /1944-1948 г./ се прави още един опит за унищожаването на българския суверенитет. Този път страната ни трябва да бъде погълната от нова Югославия на диктатора Й. Б. Тито, който провежда насилствена политика на помакедончване на българите във Вардарска Македония. Хиляди добри българи, не желаещи да сменят националността си след 1945 г. са избити в югославските концлагери и затвори и са погребани в масови гробове. Под натиска на Сталин и Тито в Пиринска Македония българското население също е принудено да смени националността си, а несъгласните са репресирани. Всичко това приключва с разрива между Тито и Сталин през 1948 г., което се оказва спасително за България.

След войната Иван Михайлов се установява в Рим, където заедно със своята съпруга революционерката Менча Кърничева живее под закрилата на италианските власти.

„Най-характерното за тази част от неговия живот е написването и отпечатването на неговите спомени, които обхващат времето до 1934 г. Те са събрани в четири тома, като все още не е известно дали има завършен и пети том. Все още не разполагаме с пълния негов архив от времето до смъртта му в Рим. Освен спомените си той пише и няколко много ценни книги. Първата е "Сталин и Македонският въпрос", успоредно с нея издава "Македония: Швейцария на Балканите". Там вече защитава тезата, че за да се запазят българите в Македония от посърбяване и погърчване, тя трябва да се изгради на федеративен принцип по подобие на Швейцария. Това е една стара идея, която още през 1904 г. защитава Димо Хаджидимов, но тогава цялата организация е била против нея. Има еволюция – в бъдещата федеративна Македония ще има място за всички народности – българи, гърци, албанци и власи. Така българите ще могат да запазят езика си, народността си и институциите си. Тези книги излязоха на български, английски. Най-напред са печатани в органа на Македонските политически организации (МПО) в САЩ и Канада вестник „Македонска трибуна“, заяви Билярски.

Връзките на Михайлов с МПО е много интересна и от нея е запазена голяма кореспонденция. В Турция в края на 1934 г. той е посетен от главния редактор на „Македонска трибуна“ Петър Ацев и от американския журналист македонския българин Стоян Христов. В продължение на половин век Ванчо пише непрекъснато за „Македонска трибуна“, където се печатат и някои от неговите книги.

„След Втората световна война Иван Михайлов е не само в добри отношения с МПО, но фактически е един от неговите неофициални ръководители, както и на дружеството „Тодор Александров“ в Брюксел. Запазени са и дори са отпечатани неговите приветствия до конгресите на МПО и до македонските женски конгреси. МПО подпомага и материално Иван Михайлов“, заяви Билярски.

Иван Михайлов и Македония

„Любопитното е, че у нас в България спомените на Иван Михайлов идваха през Македония. Явно, че там имаше хора, които поддържаха много тесни връзки с него“, отбеляза историкът.

В съвременна Македония от неговите книги е издадена само "Македония: Швейцария на Балканите", макар и без какъвто и да е предговор и бележки.

„Въпреки, че вече не е сред нас, Иван Михайлов и до ден-днешен е така опасен за тях. Неговото творчеството и сега е заплаха за македонистите и те нямат аргументи да му противоречат. В неговите спомени са отпечатани факсимилета на стотици оригинални документи, от които се вижда, че ВМРО е българска организация, а нейните документи са писани на български език. Интервютата на Иван Михайлов също са на български език. Той просто е опасен за тях до ден-днешен“, подчерта Цочо Билярски.

„Значението на Иван Михайлов за България е същото каквото на останалите наши революционери – Васил Левски, Христо Ботев, Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров. Ванчо Михайлов е неразривно свързан чрез дейността и творчеството с българския народ и история. За съжаление, малко се издава неговото творчество. Неговото дело трябва да се популяризира. Хубаво е, че през последните години на 2 юни името на Иван Михайлов се споменава наравно с имената на другите наши национални герои“, обобщи Цочо Билярски. /БГНЕС