Иван Николов: ЕС и САЩ да помогнат на РСМ да се отскубне от "дълбоката държава"

Не знам дали си заслужава да обръщаме внимание на текстове, като отвореното писмо, което редакцията на в. “Нова Македония“ е изпратила на 26 август 2023 г. до заместник- държавния секретар на САЩ Габриел Ескобар? Не си заслужава, но ентусиазмът, с който в него се повтарят 80-годишните пропагандни клишета за изконността на македонците като нация, борила се векове наред за своята самостоятелност и държавност, ни заставят да не го отминаваме с мълчание.

Авторите на този текст, се опитват да докажат истинността на твърденията си, като заобикалят, по познатата рецепта, всеки неудобен факт от миналото на този същия народ . Ако се спрем върху тезите им , подкрепени с „исторически“ доказателства, попадаме на отдавна разработената и брутално налагана доктрина на Стоян Новакович-Коминтерна-Тито-Колишевски за отчуждаване на македонския народ от собствените му корени.

Предлагам на авторите на отвореното писмо, да си направят труд и да потърсят издадения през 1960 г. в Скопие труд на д-р Климент Джавбазовски “Културно- општествените врски на Македонците со Србите во текот на XIX век“. Авторът е попаднал на пазените в дълбока тайна от Белград документи и цитира дипломатическия доклад на Стоян Новакович от 4 декември 1888 г., като посланик в Цариград. В него е структурирана доктрината как българите в Македония да се превърнат в македонци, а след това в сърби.

Ето генезисът на днешните македонци, придобили новия си национален облик чрез желязната ръка на Тито след 1944 г. Въпреки това, никой не им пречи да наричат себе си, както им е внушено така, да говорят езика ,такъв, какъвто им беше конструиран от Милован Джилас, през април 1945 г., тогава шеф на пропагандата на ЦК на ЮКП. Никой не им пречи държавата РС Македония да бъде част от европейското семейство…Но все пак приличието изисква те да спрат да приписват същата идентичност, култура и душевност и на своите дядовци и прадядовци.

И тук е голямото несъгласие на България!

Как държавата и народът ни да приемат, например, че Илинденското въстание не е Илинденско-Преображенско въстание, щом като самите въстаници го определят така. Във възванието на Главния щаб в Битолски революционен окръг се казва: “Определеният ден, в който народът из цяла Македония и Одринско ще трябва да излезе явно с оръжие в ръка срещу душманите, е 20-й юлий…“ Написано е на литературен български език. Защо?

Нека авторите на писмото до Ескобар да ни обяснят, защо в цялата македонистична историография и пропаганда, въстанието се свежда само до географската област Македония. А то е подготвено и вдигнато не от Македонската революционна организация (МРО), както фалшифицират фактологията в Скопие, а от ВМОРО – Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация.

Не си заслужава да се спираме на всички произволно сервирани твърдения в това претенциозно писмо, затова ще се опитам да ги конспектирам в две точки:

ПЪРВО. Твърдението, че днешните Македонци имат невероятна чувствителност за правдолюбие и демокрация.

ВТОРО . Адресът, където трябва да се упражни натиск, според вас, се „наога источно, во Софиja. Таму ке ги видите лугето што тврдат дека нема Македонци ,македонски jазик и македонска историjа.

ПО ПЪРВА ТОЧКА. Щом македонците са толкова правдолюбиви, защо не почитат историята си от 1912 г. до 1941 г.? Наистина там няма фашисти и партизани, с които се изчерпват всичките ви твърдения за исторически познания. Няма Тито, Темпо, Колишевски. Там има едно шестгодишно момиченце – Васка Зойчева, получила шамар, през октомври 1912 г., от сръбския престолонаследник Александър Карагеоргевич затова, че на въпроса му каква е, отговорила, че е БЪЛГАРКА. Т.е. тя несъзнателно е изразила истината за националната принадлежност на хората там. И аз питам, щом сегашните македонци са толкова “правдолюбиви и демократи“, защо в училище, в науката, в обществото се мълчи за постъпката на това дете? И още, защо се страхувате да говорите за подвига на двамата поети- войводи на ВМРО Любомир Весов и Илия Кушев от Велес, загинали през ноември 1922 г. в бой със сръбските окупационни части? И ще докажете ли своето правдолюбие и демократичност като издигнете паметник в Щип на зверски заклания на 13 август 1929 г. в подземието на общината Благой Монев, активен член на ММТРО? Да не говорим за другите убити при различни странни обстоятелства активисти на ММТРО :Тома Куюмджиев от Струмица, Кирил Ципушев от Радовиш, Кольо Чакъров от Дойран, Трайко Попов от Гевгели…

Вашето мълчание за тези смърти ,в името на свободата на Македония, излъчва страхлива гузност, национална амнезия и идеологически фанатизъм, поддържан вещо от т.н. “дълбока държава“

ПО ВТОРАТА ТОЧКА. Вие подтиквате Габриел Ескобар да накара американската дипломация да упражни натиск върху София затова, че българите не признават, че има македонци, македонски език и македонска история. За да не изпадам в излишни полемики, ще дам думата на някои европейски и американски учени и дипломати, опознали същността на това население далеч преди то да попадне в лабораторията за производството на нови нации.

В обширен доклан от 7 май 1903 г. по повод скорошните Солунските атентати, френският генерален консул в Солун, Стег, пише: „Без съмнение би могло да се говори много върху отчаяната смелост, която БЪЛГАРСКИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ проявиха…“

А докладът на австрийския консул в Битоля Август Крал от 4 август 1903 г. започва така: “ Настана това, което от няколко дни ставаше по- вероятно :БЪЛГАРСКОТО ВЪСТАНИЕ ЗАПОЧНА…“

В писмо от 30 ноември 1903 г. до в.“Таймс“ известният английски археолог и етнограф Артър Ж. Ивънс изтъква убийствените за авторите на писмото на в. “Нова Македония“, факти: “…Нека да започна с поправката на една заблуда…Там няма македонци. Там са българи…Аз мога само да кажа,…че практически цялата маса от населението е славянска, говореща характерно български диалекти .Българските изговори като, например поставянето на члена след думата, се простират дори…“

А ето ви и една американска статистика (L. Dominian “ The frontiers of Language and Nationality in Europe. Publisched for the Amerikan Geographikal Society of New York 1919)

Българи…………………………………………………………………………………………1,172,136

Гърци……………………………………………………………………………………………… 190 047

Арумъни……………………………………………………………………………………… 63895

Македонци няма.

Това е истината за Македония до 1944 г.

Ако от историята на тази млада държава отнемем пропагандната мантра за „подвизите в антифашистката борба“ – 1941-1944 г. остава реалната и неподправена действителност, неглижирана умишлено и целенасочено. Истината по принцип е непонятна за „творците“ на в. “Нова Македония.“ Още от първите му броеве през 1944-1945 г. е поставена национално формиращата задача да се клеветят България и българите като татари, фашисти, окупатори. И на никого не идва на ум, че обременената с толкова пропагандна несъразмерност митология за антифашистката борба , в даден момент може да рухне поради собствената си растяща тежест…

***

Отвореното писмото на в. “Нова Македония“ до заместник-държавния секретар на САЩ Габриел Ескобар, подсказва, че мозъчният тръст на „ дълбоката държава“.( мимикриращите с пренастройването си на демократични начала бивши югокомунистически тайни служби) е разработил два сценария за запазване на идентитетското, идеологическото и моралното статукво в Скопие.

В ПЪРВИЯ СЦЕНАРИЙ се залага на управляващата СДСМ, на лидера й и премиер Димитър Ковачевски, насърчавайки ги да осъществят предложените от ЕС конституционни реформи. В този ход е дълбоко законспирирана идеята при успех, югокомунистическото наследство на Скопие да се настани удобно и в Брюксел. Това е повече параноична мечта, отколкото реално постижима цел.

ВТОРИЯТ сценарий предвижда повече подкрепа на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и на лидера й Кристиян Мицковски. Те са истинските двигатели на процесите на съпротива срещу евентуалните конституционни промени, в които виждат и опасната благоприятна форма за разклащане, ерозия и разпад на етноидеологическото статукво, а и разклащане на собствения им комфорт.

Тайната стратегия на този сценарий е при забавяне на евроинтеграционните процеси, да се ускори възстановяването на поразхлабените идейни, политически, икономически и религиозни връзки между Скопие и Белград. Идеята за пакетирането на двете държави по пътя им към ЕС сега получава нова порция реална енергия.

***

Съдбата и бъдещето на Р С Македония зависят изцяло от „дълбоката държава“. Нека ЕС и САЩ да й помогнат да се отскубне от тази желязна хватка. Досегашните насърчителни и нереалистични оценки на Запада за направени промени в духа на демокрацията в повечето случаи, косвено обслужват миналото. А в Р С Македония не само върховете на елитите смучат живителни сокове от това минало.

-------------------

Анализът е на Иван Николов. Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата./БГНЕС