Членството на Сърбия в ЕС не проработи като механизъм, с който да се подобри положението на българското малцинство в Западните покрайнини. Видяхме разнопосочните сигнали към режима в Русия и към Китай. И Сърбия, и България се намират отново на противоположните страни, в две различни геополитически пространства. Именно затова диалогът по същество не работи, въпреки куртоазните изказвания, че отношенията между двете държави са добри. Да, те са добри ако се абстрахираме от положението на българското малцинство. Всичко останало може да е добро, но ако трябва да жертваме българското малцинство в името на добрите отношение, тогава това не е добре. Положението на българското малцинство трябва да бъде фактор на двустранните отношения, а не жертва.
Да се надяваме, че позицията, която сръбският президент Александър Вучич взе по отношение на войната в Украйна ще приближи края на неговото управление.
В тази война Сърбия застана на страната на Русия, не гласно, някак си междинно. Очевидно е, че сръбските държавни мъже застанаха на страната на Путин и заедно с Путин могат да се сринат и те. Дано това да бъде онзи момент, който да промени официалната политика на Сърбия, да я ориентира към Европа и тогава вече с една по-реална европейска ориентация на Сърбия може и отношенията между двете държави да сработят в наша полза.
Интересът към изборите за Национални съвети на малцинствата в Сърбия беше относително слаб. Участвал съм в самата идея за създаването на тези съвети още през 2001 г. За съжаление, още тогава забелязахме, че беше подменен основния замисъл – да се превърнат в автономни органи на малцинствата, в които самите те да поемат отговорност за осъществяване на собствените си права с подкрепата на държавата. Фактически тези съвети ще се контролират изкъсо от партиите, които управляват Босилеград и Цариброд, което за мен е несъвместимо, защото точно националният съвет трябва да се противопоставя на решенията, които се вземат на управленско ниво и да защитава правата и интересите на малцинството, но това не се случи.