Иван Николов: Без историческа памет и с политически реваншизъм, накъде?

Някъде към края на шейсетте години на миналия век, в „разгара“ на студената война, американският философ Даниел Бейл изрече пророческата мисъл: „ Ако искате да компрометирате и най-привлекателната политическа стратегия, направете я официална държавна политика…“ Това беше по повод на натрупаното, но потискано, недоволство от управлението и в двата лагера…

Прозрението на Бейл, събрало в себе си и философски смисъл, и политическо наблюдение, съдържа и висока доза психологизъм. Всяко управление, колкото и да е добронамерено и конструктивно е обречено в продължение на няколко години да събере недоволството на мнозинството, защото е задължено да осъществява и много непопулярни решения. Идва моментът, когато след три-четири години на властване, психологическият праг на търпимост е прескочен, а се създават и нерегламентирани връзки с бизнеса. Появяват се явните и скрити недоволства, очертават се различни опозиционни фронтове. На Запад, където прагматизмът е подчинил емоциите, изходът от подобно напрежение се решава по-безболезнено и успешно. У нас, обаче, картината е потресаваща: зачеркната историческа памет, отказ да се признае и най-малкия успех на предхождащото управление, необоримо чувство за непогрешимост у недоволните, сляпа увереност, че всичко започва отначало и на чисто чрез тях, само и само да бъдат премахнати завинаги тези, които са управлявали досега.

Едно самоцелно и стеснено до безкрай мисловно и духовно опозиционерство, което периодически връща България назад и назад…

Не стана ли така след 9.9.1944 г.? Така нареченият народен съд не унищожи ли целия ни политически и интелектуален елит в името на химерата, че се започва отначало, на чисто и без експлоатация!?

Спомнете си еуфорията след падането на всяко следващо правителство през последните 30 години! Кой режисира т.н. „Боянски ливади“ , чрез които беше обречен кабинетът на Филип Димитров? А ентусиазмът, с който Иван Костов от площада пред „Александър Невски“ разливаше шампанското в знак на победата на ОДС , след Жанвиденовите рекорди! Какво последва само четири години по-късно? Ликуващият Костов се превърна в беззащитна мишена на наново необузданата нетърпимост. Вълната на тази нетърпимост роди мощното цунами, наречено „Национално движение Симеон Втори“, което го помете завинаги от политическата сцена. А къде в днешния предизборен спектакъл на България се намира това движение? И още по-трудният въпрос: “Къде са всичките тези опозиционери и непогрешими управленци през последните паметни 30 години до днес? “Те всички са опозиция на ГЕРБ, на Бойко Борисов и на цялата управленска система“. Все едно , че никога не са управлявали. Все едно, че никога не са злоупотребявали с властта. Все едно, че са творили само правдолюбие. С изключение на новопръкналата се партия "Има такъв народ", за която скоро ще научим дали може да надскочи собствените си заявления, всички останали днешни борци срещу мутрите, олигархията и злоупотребите с власт, са си пооблизвали пръстите, потапяни дълбоко и не еднократно във властта.

Защо е тогава цялата тази врява днес ?

Отново заради властта. Това е подтикът, двигателят, стремежът. А заклинанията за смяна на модела, за борба с корупцията, за нова съдебна система, е отдавна прочетен от българите вестник.

Всички решения – нежизнеспособни и користно наложени от 45-то Народно събрания бяха продиктувани все в името на властта и на желанието за унищожаването на поредния политически „динозавър“. След Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Орешарски , наред е Бойко Борисов и ГЕРБ. Те всичките имат своите малки и големи грехове. Решението са строгите и справедливи наказания, а не показната отмъстителност. Тя не решава проблеми, тя създава нови.

И докога!?

Нека да поспрем за малко! Нека се погледаме по-продължително в себе си – независимо дали сме властодръжци в момента или опозиция, държавата ни има нужда от интелекта, опита и професионализма и на едните, и на другите. Стига да съумеем да победим тази злокачествена болест в себе си: политическият реваншизъм. Това е проблемът, а не театралните клетви във вярност към принципите, които ние самите всекидневно потъпкваме…

Дали не сме пред съдбовно просветление на изстрадалата българска душа!? /БГНЕС

-----------------------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.