Иван Николов: Борисов и Заев съвместно да разкрият историческата истина в Брюксел


Notice: Trying to get property 'data' of non-object in /var/www/bgnes.bg/public_html/site/templates/fields/body_matrix.php on line 13

Notice: Trying to access array offset on value of type null in /var/www/bgnes.bg/public_html/site/templates/fields/body_matrix.php on line 13

За да избегнем по-нататъшното объркване на позициите, както и разкриване на възможности за злоупотребяване с позицията на България по отношение на РСМ в рамките на следващите шест месеци българското и македонското правителства да организират съвместна изложба в централата на ЕС в Брюксел, на която да се покажат историческата истина с документи на български, македонски и английски.

Това се казва в открито писмо на Иван Николов, един от най-големите съвременни познавачи на македонския въпрос, до премиера Бойко Борисов. Агенция БГНЕС публикува пълният текст от писмото на Иван Николов. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ, Имах възможност да проследя изявленията по време на срещата Ви с представителя на РС Македония г-н Владо Бучковски. От дългите му монолози, прекъсвани от време-навреме с Ваши реплики, останах с впечатление, че македонската страна не иска или не може да схване какъв е проблемът, който принуди България, против волята си, да заеме тази позиция и да наложи своето вето. У нас се появиха и многобройни коментари по въпроса, в които компетентните мнения се размиваха в откровено претенциозните или повърхностно-пропагандни интерпретации на словоохотливите „познавачи“. А всяко фриволно тълкуване на дадена моментна ситуация в деликатните ни отношения, води до съответни още по-фриволни анализи и коментари зад Осогово.

Една от основните причини за подобно отношение към проблема е, че България не направи нищо или съвсем малко след 15 януари 1992 г. да разясни пред международната общност основополагащите принципи на бъдещите ни взаимоотношения. А те са много ясни. Основното изискване към управляващите в РС Македония от страна на България е, не настоящия им идентитет, не настоящия им език, както наблегнахте и Вие пред представителя на Скопие, а тяхното НЕЖЕЛАНИЕ ДА СПРАТ ДА ПРИПИСВАТ СЪЩИЯ ИДЕНТИТЕТ И СЪЩИЯ ЕЗИК НА ОТДАВНА ПРЕСЕЛИЛИТЕ СЕ В ОТВЪДНОТО СВЕТИТЕ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ, ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ И РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ. От дългите монолози на г-н Бучковски, които се разминаваха с основния проблем, останах с впечатлението, че нашите партньори в борбата с миналото нямат намерение да се разделят с това минало. За да избегнем по-нататъшното объркване на позициите, както и разкриване на възможности за злоупотребяване с позицията на България, П Р Е Д Л А Г А М: ПЪРВО. Да спрем с непремереното или много деликатно говорене по проблемите, в което невинаги добрите намерения намират адекватен словесен и фактологичен еквивалент.

Житие на Свети Климент Охридски на македонски език

ВТОРО. По инициатива на правителствата в София и Скопие, в рамките на следващите шест месеци, да бъде организирана съвместна изложба в централата на ЕС в Брюксел, на която да се покажат:

Житие на Свети Климент Охридски на български език

„А/ Оригиналите на двете гръцки жития на Свети Климент Охридски – Пространното от Теофилакт Охридски и Краткото от Димитър Хоматиан, както преводите им на български, македонски и английски език.

Първата страница на биографията на Григор Пърличев

Б/ Копия на оригинали от творбите на Братя Миладинови, Григор Пърличев, Йордан Хаджиконстантинов –Джинот, Кузман Шапкарев Райко Жинзифов, както и „Автобиография“ на Марко Цепенков и преводът им на английски език.

В/ Фототипното издание на първи, втори и трети брой на сп.“Лоза“ - 1892г., и фототипно отделни броеве от в.“Македония“ на Коста Шахов, започнал да излиза на 21 октомври 1888 г. в гр.Русе.

Г/. Факсимиле на Устава и Правилника на Българския Македоно-одрински революционен комитет, факсимиле на писмото на Гоце Делчев до Никола Малашевски от 5 януари 1899г., както и спомените на Дамян Груев и Гьорче Петров, записани от Любомир Милетич и преведени на английски..

Д/ Факсимиле от оригинала на статията на „македонеца“ на ХХ в. Кръсте Мисирков „Народността на македонците“, публикувана във в.“20 юли“ на 11 май 1924 г., преведена на английски, както и издадената през 2008 г. на български и македонски език книга „К.П.Мисирков – дневник 5 VII -30 VIII1913 г.“ Е/ Извадки от автобиографичната книга на Любчо Георгиевски „Тоа сум jас“ и по-конкретно глава V „Бугарското прашанье“, преведени на английски и български език. След изложението в Брюксел експозицията да бъде показана във всички училища и университети в Скопие, както и във останалите градове на републиката. И още три предложения. Да се издадат на български, македонски и английски език, едновременно в София и Скопие: ПЪРВО. Двете творби на П .К .Яворов „Хайдушки копнения“ и „Гоце Делчев“ – биография. ВТОРО. Дванайсетте броя на хектографирания вестник „Свобода или смърт“, който Яворов по инициатива и със сътрудничеството на Гоце Делчев издава из македонските планини от 10 февруари до 21 април 1903 г.

Вестник "Свобода и смърт", който издава Яворов с личната и финансова подкрепа на Гоце Делчев

ТРЕТО. “Ранни спомени“ на Симеон Радев. Осъществи ли се този проект, това ще означава, че РС Македония не се страхува да погледне на себе си с очите на европейските ценности. Ако обаче тя откаже участие в подобна инициатива, това ще означава, че на нея й е по-удобно да се излежава върху духовния матрак на илюзорните самозаблуждения и оттам да протяга ръце към Брюксел. Това ще бъде и тестът за отмяна на българското „вето“. Господин Премиер, С реализирането на тези предложения, надявам се, да бъде направена крачка не само за преодоляване на идеологизираното минало, но и за изясняване позициите на София и Скопие, пред партньорите ни в Брюксел и Вашингтон. С уважение: Иван Николов, директор на сп.“България Македония“, София, 16 декември 2020 г. /БГНЕС --------------- Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.