Иван Николов: Макрон пое щафетата на гръцкото „вето”

Докато в България политици и интелектуалци се замерваха с декларации за РС Македония, наситени с много емоции, взаимноизключващи се идеологически претенции и далеч от същността на проблема, френският президент Еманюел Макрон пое щафетата от Гърция и препречи пътя на Скопие за ЕС.

Убеждението, че Евросъюзът е естествен дом за всички държави от континента, притъпило чувствителността ни за безкомпромисния сблъсък на интересите, чрез френското „вето” получи отрезвителна плесница. Париж даде категорична заявка, че поема ролята на безкомпромисния гладиатор от Атина, който ще спира процеса на разширяване на Съюза към Балканите, визирайки съвсем конкретно Р С Македония. Досега беше Атина, отсега нататък ще бъде Париж.

Докога, това е въпросът?

За да вникнем по-задълбочено в този казус ще се върнем малко назад във времето.

В началото на юни 2006 г. в Брюксел беше разпространено предложението на френската неправителствена група „Наша Европа”, озаглавено „Прощаване и обещание за по-голямо настъпление на ЕС към Балканите”. Тази група беше създадена от Жак Делор, бивш шеф на Европейската комисия, а инициатор на проекта бе политическият анализатор на групата Бертран дьо Ларженте. Заслужава да се върнем още три години назад, през януари 2003 г. Тогава външният министър на Гърция Георгиос Папандреу обиколи всички столици на бивша Югославия и Тирана, за да лансира идеята си за Западните Балкани. Първата му спирка беше Скопие. Каква беше целта? Много ясно. Да се пакетират бившите републики на федерацията така, че да влязат едновременно в ЕС, когато Гърция реши, че това е възможно. Основната грижа, разбира се, беше да не би Македония да се изтръгне от пакета и да поеме пътя към ЕС и НАТО извън контрола на Атина и Белград. Грижата на тези две балкански столици към Македония е много ревнива. Тя съществува от 1913 г., когато след края на Втората Балканска война Гърция и Сърбия установиха стратегическата граница между тях в Македония... Всеки опит на Скопие да се изтръгне от тази хватка среща явната или скрита, но съгласувана съпротива на северния и южния й съсед. Това беше потвърдено и в едно интервю на президента Киро Глигоров през април 1994 г. в германското списание „Шпигел”. На въпроса, защо Гърция наложи спора за името на младата държава, Глигоров отговаря: „С това име ние съществуваме 50 години, без някакъв проблем от страна на Атина – и продължава - През 1992 г. по телефона ми се обади Константинос Мицотакис,(тогавашен премиер на Гърция–бел. авт.) и ми каза: „Върнете се в Югославия и няма да имате проблем с името...” Т.е. да се държи Македония в гръцко-сръбската примка, докато Белград се подготви за влизане в ЕС. Тогава и Р Македония с благословията на Атина ще получи зелена светлина по евроинтеграционния си път, но в пакет със Сърбия. Така и политическото югонаследство за Македония ще бъде съхранено, нещо изключително важно за северната й съседка.

Къде е мястото на Франция в тази двустранна схема на политически интереси? И защо точно сега, когато Гърция вече не е в играта с „ветото” за евробъдещето на Македония, на сцената се появи Макрон и продължи рефрена за „недостатъчната подготвеност” на младата република!? Въпросът има ясен отговор. За Париж Белград е стратегически партньор на Балканите и не е приемливо Скопие да се озове в прегръдката на ЕС преди Белград. Освен това Франция, след приемането на Хърватия в ЕС и НАТО, а Черна гора – в НАТО не може да преглътне равнодушно този факт. Тяхното отделяне от Сърбия, особено перспективата това да се случи и с Македония, обезсмисля окончателно схемата, по която след Версай 1919 г. се осъществяват френско-сръбско-гръцките интереси в региона. Случайно ли, когато през юли 2019 г. Макрон посети Белград, произнесе около половинчасова реч на сръбски език, прекъсвана след всяка негова дума от френетични възгласи и ръкопляскания! Съкровената стратегия на френския президент за издигане ролята на страната му в Евросъюза, не подценява и традиционните топли отношения със съюзниците на Франция от времето на Първата и Втората световна война. Остта Атина-Белград-Париж не е конспиративна теория, а реално пулсираща политическа, икономическа и военна обвързаност. Докато в Брюксел Еманюел Макрон непреклонно отбиваше атаките на колегите си да смекчи позицията си спрямо Р С Македония и Албания, военният министър на Гърция Никос Панагиотопулос подписа с френския си колега Флоранс Парли предварителна спогодба за купуване от Франция на две модерни военноморски фрегати. Остава да гадаем доколко е бил искрен премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис, когато заяви, че страната му няма да пречи на евроинтеграцията на Скопие.

***

През 1917 г. при наближаващия край на Първата световна война американският президент Удроу Уилсън в поредното си послание към Конгреса подчертава следното: „Никой мир не може да бъде траен, ако допусне да се прехвърлят народите от ръка на ръка, от властелин на властелин, като вещи. Всеки мир, който не признава и не приема този принцип неминуемо ще бъде сринат...” За съжаление, председателят на Конференцията за мир в Париж през 1919 г., премиерът на Франция Жорж Клемансо, мислеше в съвсем други категории. Той наложи отмъщението, реваншизма и мракобесието като сътвори най-несправедливите мирни договори. Клемансо сладострастно благослови параноичния проект на Венизелос и Пашич България да бъде разделена на три автономни области, подчинени на Атина, Белград и Букурещ. Категоричната намеса на американския президент охлади разпалената фантазия на тези балкански бисмарковци.

Днес наполеоновските комплекси на Еманюел Макрон го тласкат да съживява необуздания държавен егоизъм на Клемансо. „Ветото”, наложено от него на 17 октомври 2019 г. пред евроинтеграционния процес на Р С Македония поставя на изпитания не само физическата конструкция на ЕС, но и неговите морални устои.

Време е правилата, по които се вземат важните решения в Брюксел да бъдат променени!

В рамките на Балканите е наложително да съживим позабравената идея на архитект Христо Генчев за Балканското ядро – България-Северна Македония-Албания. Това е и оста на прословутия коридор №8, който точно чрез тези три държави би могъл да намери най-после своята реализация. В XXI в. три столици на Полуострова са без жп връзка помежду си. Това е картина от XIX столетие. Знаем кой работи десетилетия наред тази картина да не се променя, но динамиката на процесите вече е друга и тя сътворява съвсем нови реалности, заредени с качествено нова съзидателна енергия. /БГНЕС

-------------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.