Иван Николов: На сърбите никога няма да им стигнат българските земи

Щом няма сърби в България, няма и българи в Сърбия!

Това може да бъде логика на Мечо Пух, но не и логика на министър на държава кандидатка за членство в Европейския съюз. Само че за ужас на сръбския външен министър Дачич, българи в Сърбия все още има, а сърби в България никога не е имало.

Въпреки че от 2014 година Сърбия формално води преговори за членство в ЕС, нейните най-висши държавни представители не са направили една стъпка в тази посока и не престават да бълват антиевропейски, в това число и антибългарски послания от времето на Първата световна война и юго-комунизма, нямащи нищо общо с европейската ценностна система.

Списъкът с антибългарските изказвания и провокации става все по-дълъг, езикът на омразата срещу българите и България става все по-остър, а официалните български реакция срещу подобни сръбски провокации, ако изобщо се появят, обикновено са написани деликатно и с крайна дипломатическа изтънченост.

В края на юни сръбският президент Александър Вучич пред държавната телевизия заяви: „Ако бяхме въвели санкции срещу Русия, на другия ден щяха да поискат да предадем Косово – да направим и едното и другото. А след това щяха да ни кажат да арестуваме още 500 души в Сърбия, за да минем през катарзиса и да бъдем част от Обединена Европа. Ако изпълним всичко това, тогава ще ни кажат, че не сме напечатали достатъчно учебници на български език и че ще бъде добре да въведем един по-особен диалект в югоизточна Сърбия“!?

В края на юли сръбският външен министър Ивица Дачич (и бивш говорител на Милошевич) за пореден път се възмути от България, че не признавала национални малцинства, но затова толкова много протестирала за лошото положение на българите в Сърбия. „...Но когато ние им казваме, а сърбите в България, тогава те отговарят: няма сърби в България. А това означава ние да кажем няма българи в Сърбия. Тогава няма проблеми и с българско национално малцинство. Навсякъде, където има различни етноси, има войни, конфликти и кризи“!?

Странна логика. Трябва да ли да се избият различните етноси, за да няма войни, конфликти и кризи? Ами кой създаде българското малцинство, ако не ненаситните сръбски ламтежи за български територии?

На друго място пък беше казал, че българите в Сърбия били пренебрежително малко, но България на всяка среща на Европейския съвет поставяла въпроса за правата на българското национално малцинство!?

С други думи, външният министър на Сърбия говори за правата на малцинствата сякаш води преговори за размяна на военнопленници: „дайте ни нашите сърби, да ви дадем българите“!? Жалко, че в България няма сърби. Но дори и да ги имаше, сделката пак нямаше да стане. Защото него не го интересуват нито сърби, нито българи, а само териториите – колкото повече, толкова по-добре.

Подобен тип политическо говорене е, меко казано, недопустим в комуникацията между народите и държавите, особено пък такива, които според Вучич, „нямат отворени въпроси“.

Нека да припомним, че само през последните летни месеци се случиха и други провокации. На ГКПП „Олтоманци-Рибарци“ бе спряна фотодокументална изложба за Босилеградския погром или по-точно за престъпленията на сръбския четнически войвода Коста Печанац срещу цивилното българско население в Босилеград и околните села на 15-16 май 1917 г..

Малко по-късно, бе спрян пакет с книги на известния български поет, писател и дипломат Едвин Сугарев.

След това на 12 юли, Сърбия отмени българското присъствие на тристранния междуграничен събор в местността Голеш и съборът стана двустранен – само от представители на Северна Македония и Сърбия.

Затова пък на 2 август президентите на Сърбия Александър Вучич и на Северна Македония Стево Пендаровски, на сръбска територия, в манастира „Св. Прохор Пчински“ заедно честваха Илинден, или по-точно, първото заседание на АСНОМ, когато на 2 август 1944 г. на сръбска територия, е конституирана югославската Народна Република Македония.

По този повод Вучич каза много мили думи за приятелство, братство, сестринство и обич към македонците и македонския език. Тия иронични намеци отново бяха за сметка на България, която с настояването за спазване на правата на македонските българи и нов прочит на българската история в Македония, била „блокирала“ преговорите за членството на Северна Македония в Европейския съюз!?

Югоносталгичните управници в Македония все още не искат да разберат, че с исканията за спазване на правата на българите и нов прочит на официалната юго-версия на историята на Македония, България цели европеизацията на Македония и трайно стабилизиране на българо-македонските отношения. Като членка на ЕС България няма никакъв интерес от „блокирането“ на македонското еврочленство. Напротив. Но и няма да си позволи да вкара в Европа един тлеещ балкански проблем който да я взриви отвътре.

Сърбия, която умишлено протака собственото си еврочленство и се заиграва с най-тоталитарните държави в света – Русия и Китай, няма никакъв интерес от членството на Северна Македония в ЕС. Чрез своите инсталирани структури в държавния апарат и просръбските политически партии, сдружения и медии, тя прави всичко възможно да блокира или поне сериозно да забави македонското еврочленство. Перспективата Северна Македония да изпревари Сърбия и да стане външна граница на ЕС, е направо кошмарна за съвременните сръбски управници.

Що се отнася до антибългарските филипики на Вучич и Дачич от типа „щом няма сърби в България, няма да има и българи в Сърбия“, те само показват безсилието и злобата на великосръбския шовинизъм, разбира се, за ония, които умеят да четат. Сърби в България няма, защото България не е окупирала нито един квадратен метър сръбска територия, а квази-научните теории за „сърбо-шопите“ и „торлаците“, които се били простирали до към половината България, отдавна са издишали. Сърбия е окупирала български територии и както всеки завоевател, се старае етнически да ги очисти.

Това вече е сериозен проблем който един век обременява българо-сръбските отношения, проблем, който засяга човешките и малцинствените права на българите в Западните покрайнини и проблем, който не позволява на Сърбия да стане членка на Европейския съюз. Просто защото това е недопустимо за европейската ценностна система.

И вместо да подхвърлят бомбички срещу България по утринните програми и среднощните риалити програми по сръбските телевизии или националистическите сборища по разни поводи, сръбските политици и медии трябва много внимателно да прочетат и коментират Резолюцията на Европейския парламент от 10 май 2023г. относно доклада на Комисията за Сърбия за 2022г.

Примерно, в глава „Ангажимент за присъединяване към ЕС“, точка 6, Европейският парламент: „изразява съжаление относно продължаващите тесни отношения и партньорство на Сърбия с Русия, което повдига въпроси относно стратегическата посока на Сърбия и възпрепятства икономическото и политическото развитие; изразява загриженост относно степента, в която длъжностни лица от Русия оказват влияние върху някои решения на сръбските държавни институции; осъжда кампанията от страна на държавни служители и влиятелни медии в опит за подкопаване на процеса на интеграция в ЕС;

В глава „Демокрация и правова държава“, в точка 59, Европейският парламент: „призовава Сърбия да гарантира спазването на правата на националните малцинства, включително достъп до образование, информация и религиозни услуги на малцинствени езици, както и подходящо представителство в публичната администрация в съответствие с приложимите европейски стандарти; призовава Сърбия да защитава и насърчава културното наследство и традиции на своите национални малцинства, и по-специално да създаде положителна атмосфера за образование на малцинствени езици, и изразява съжаление във връзка с нарушаването на правата на малцинствата в тази област…“

Или в глава „Помирение и добросъседски отношения“, точка 77, ЕП: „призовава за историческо помирение и за преодоляване на дискриминацията и предразсъдъците от комунистическото минало; отново призовава органите да обърнат внимание на наследството на бившите комунистически тайни служби, като направят техните досиета достъпни за обществеността, по-специално тези на бившата югославска тайна служба (УДБА) и на Службата за контраразузнаване на Югославската народна армия (КОС); призовава тези архиви да бъдат върнати на съответните правителства на държавите правоприемници, ако те са отправили такова искане“.

Ето тия и множество други препоръки на Европейския парламент, трябваше да са на дневния ред на сръбското общество. По тия теми трябваше да се водят дискусии по медиите и в Скупщината на Сърбия. Ако не за друго, то поне заради това че: „...Сърбия е най големият бенефициент на предприсъединителната помощ от ЕС в Западните Балкани, възлизаща в размер на 1,404 милиарда евро в рамките на финансирането по линия на ИПП II от 2014 г. насам“ и „ че ЕС е най-големият инвеститор, търговски партньор и главен донор за Сърбия със сумата от 1,85 милиарда евро в преки инвестиции през 2021 г.

Вместо задълбочени разговори за европейското бъдеще на Сърбия, сръбските граждани, включително и тия от български произход, са принудени да слушат бръщолевенето на дълбоко изкомплексирания сръбски политик Ивица Дачич и да живеят не като свободни европейски граждани, а със страховете, че точно заради споделянето на европейските ценности, може да ги сполети съдбата на Славко Чурувия, Дада Вуязинович, Ана Политковская, Зоран Джинджич, Алексей Навални, Борис Немцов и много, много други. Само заради това, че въпреки всичко, някои от тях все още имат куража да се противопоставят на ония на които никога няма да им стигнат войни и български територии.

Това е истинска причина за безпокойствие на българските политици. Защото предните постове на тази политика вече са в България – послушайте сръбската чалга в малките места в Западна България, вижте докъде стига сигнала на сръбските телевизии, които денонощно бълват емисии за „сърбо-шопите“ в България и руската пропаганда срещу Украйна. Вижте димящите „сръбски скари“ и се замислете какво им е сръбското. /БГНЕС

----------------

Иван Николов, КИЦ „Босилеград". Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.