Нека в Брюксел да анализират задълбочено тази оценка, но и цялата атмосфера не търпяща и най-малкия намек на критичност към канонизираните заблуди!
На 29 юли т.г. Собранието в Скопие прие резолюция за македонските „црвени линии“. Това беше връх на заслепението по отношение на собствената си същност и духовни корени. И каква пародия! Водещи при изработването на тези „црвени линии“ са „учените“ от МАНУ, начело с председателя й, академик Люпчо Коцарев.
В личния си фейсбук-профил преди известно време, историчката от Скопие Велика Ивковска, разказва как се добрала до експонатите на Военния музей в Анкара, които не са постоянно изложени. Като докторант в Истанбулския университет тя пожелала да види черешовото топче „симболот на Македонскиот непокор“, както пише тя.
Голямото й разочарование обаче идва, когато видяла не едно, а две черешови топчета, които били означени като БЪЛГАРСКИ, каквато е действителността. Тя бързо преодоляла стъписването си и започнала да „просвещава“ музейните служители в „истината“ за черешовото топче…
Ето от какви учители, с осакатени представи за предците си, са образовани и президентът Пендаровски, и премиерът Заев, и лидерът на опозиционната партия ДПМНЕ Мицковски… Но защо те, именно поради отговорните им държавни постове не са пожелали, поне от любопитство и с проницателен поглед да преоценят, наследените от Лазар Колишевски „познания“ за себе си и за народа си? Защо допускат позора да бъдат духовно препарирани и да стоят като мумии в музея на някогашната югопропагандата?
Да се чудим ли тогава, че във водеща медия в Скопие може да се прочете следният „бисер“ на невежеството: „…СЕПАК ИСТОРИЧАРИТЕ ИСТАКНУВАТ ФАКТИ ДЕКА ДВЕТЕ ВОСТАНИJА (Илинденското и Преображенското – б.а. ) СЕ СОСЕМА НЕЗАВИСНИ, А НИВНОТО ПОВРАЗУВАНЬЕ ВО БУГАРИJА СЕ СЛУЧУВА СО ПОЛИТИЧКИ ДЕКРЕТ, ОДНОСНО СО РЕЗОЛУЦJА НА ТОГАШНИОТ ЛИДЕР НА БУГАРСКАТА КОМУНИСТИЧКА ПАРТИJА, ТОДОР ЖИВКОВ, ВО 1968 г…“( Jасмина Павловска, „Со хегемонистичниот речник за Македониjа не им се усреки на бугарските политичари“, в.“Нова Македониjа, 29 юли 2021 г. )
Четири години след Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония, както виждаме, в Скопие продължава да се вихри това дресирано, мрачно вдъхновение на осакатяваща злоба и омраза към „источниот сосед“