Иван Николов: Преодоляване на безизходицата „София-Скопие“ и ролята на Любчо Георгиевски днес

В духа на „новия“ повей в българо-македонските отношения бившият лидер на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Македония през 1998-2002г. Любчо Георгиевски, е включен в група от доверени лица на днешните власти в Скопие. Тя регулярно ще се среща със съответно подбрани интелектуалци и граждани от България и взаимно ще търсят пътища за подобряване на добросъседските отношения между нашите две държави.

Въпросът е, има ли в България човек, който не иска отношенията между София и Скопие да бъдат не добри, а отлични, без ръбове и драскотини? Любчо Георгиевски много добре знае, защото това не е така. И аз се питам, ще се постарае ли той да обясни на новите си софийски „съмишленици“, защо отношенията между двете държави продължават да носят товара на миналото?

Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси

В интервю за македонската телевизия TV 21 на 6 май т.г. господин Георгиевски повтори убеждението си, че македонската страна трябва да бъде по-самокритична, но побърза да раздели прегрешенията по равно. Примерът му с политиката на Зоран Заев, който направил много за загърбване на недоразбиранията между двете държави не беше изцяло издържан. Вярно е, че Заев се опита да разтопи ледовете и ние също повярвахме на тези му намерения, но се оказа, че той иска да разтопи ледовете само върху повърхностните проблеми, а не върху фундаменталните. А фундаментален проблем за Скопие и за управляващите там от 1944 г. до днес, независимо да ли са леви или десни, е един – липсата на воля, смелост, доблест и желание да признаят, че налагането на югокомунистическата идентитичност е трагична страница в историята на Македония. И Любчо Георгиевски много добре знае това. И го е повтарял неведнъж. Защо тогава се нагърбва да играе непосилната роля да убеждава България, че трябва да бъде по-отстъпчива?! В какво? Да отстъпи от това, за което самият той е критикувал македонските държавници, политици, учени и общественици!

Ще се опитам да припомня, не само на него, а и на всички значими фактори в РС Македония, за какво ги е критикувал той, не само през годините на политическата си младост. Неговите несъгласия се свеждат до следното:

Първо. Изконността на македонистичната идентичност.

Второ. Идентичността на възрожденците и революционерите и техният език.

Трето. Премълчаване и фалшифициране на неудобните истини в трудовете на днешните македонски учени-хуманитаристи.

ПЪРВО. ЗА ИЗКОННОСТТА НА МАКЕДОНСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ. В гневна реакция, преди десетина години, срещу усилената антиквизация на държавата и манталитета на хората, той възкликва: „Подобно безобразие, неоснователното и глупаво извличане на националния идентитет не се е случвало на нито един друг народ в най-новата световна история! А на нас за шейсет години – даже два пъти! ДА ПОЯСНЯ . ТАКОВА ИЗДЕВАТЕЛСТВО НАД ИДЕНТИТЕТА МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ САМО С ПРОМЯНАТА НА СОБСТВЕНАТА САМОЛИЧНОСТ, КОЕТО СПОЛЕТЯ ТОЗИ, СЪЩИЯ НАРОД ПРЕЗ 1945 Г.( сп. „Фокус“ – Скопие, 8 декември 2011 г.“ Македония-апостат! Или убиване на вярата в нацията“ )

Изводът. Значи това, което твърди българската страна, че днешната македонска нация се появява след края на Втората световна война е вярно. В какво е спорът тогава? Заев, който според Любчо е разчупил много ледове на заблудите, не пожела да разчупи този, най-дебелия лед.

ВТОРО. ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА И ЕЗИКА НА ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ Любчо Георгиевски пише: „Човек треба да биде тотално несериозен, тотално неискрен и тотално лажго, кога от денешен аспект, кога jа гледа нашата македонска преродба, не сака да признае една работа. А тоа е дека македонските преродбеници, Глигор Прличев, Миладинов, Шапкарев и да не ги броиме сите, кога ке се отворат сите тие книги…да увидиме, дека и писмото е она што ние денеска го нарекуваме бугарско писмо и jазикот…го нарекували бугарски jазик... И во што е тука проблемот?(Льубчо Георгиевски, „Тоа сум jас“, Скопие, стр. 165 )

Изводът. Проблемът е, че никой от водещите личности в РС Македония не иска да признае тази истина .

ТРЕТО. ПРЕМЪЛЧАВАНЕ И ФАЛШИФИЦИРАНЕ НА НЕУДОБНИТЕ ИСТИНИ В ТРУДОВЕТЕ НА ДНЕШНИТЕ МАКЕДОНСКИ УЧЕНИ-ХУМАНИТАРИСТИ.

Преди известно време цитирах думи на Любчо от брошурата му „ Коj со кого ке се помурува“, нашумяла в Македония през деветдесетте години на ХХ в. Сега отново се връщам към тези думи, защото те са не само констатация, но и присъда:“ Толко ли им е тешко да сфатат дека тоталитарниот sид, со коj е оградена Македония, може да го държат уште десет години, мегутоа,ке доjде ден кога сето тоа ке се сруши и ШТО КЕ СТАНЕ СО НИВНИТЕ ДЕБЕЛИ КНИГИ НАПИШАНИ ВРЪЗ БАЗА НА ОЧЕВИДНИ ЛАГИ ИЛИ ДРЖАВНИ ФАЛСИФИКАТИ…зар не сфакаат дека помина времето кога историjата се пишуваше во затворените граници од Гевгелиjа до Вранье!“

Изводът. Нали и България неизменно говори за лъжите и фалшифицирането на изворовите документи в книгите на македонските учени?

Ако Любчо Георгиевски е искрен и самоотвержен борец срещу фалшивите митологеми на Скопие, сам по инициатива на собствената си съвест, трябва да отиде в Брюксел и там да разкрие тази горчива за македонската върхушка и за цяла Македония истина… . А строгата позиция на България е само стимул за необходимия, наложителен и неизбежен катарзис на македонското общество.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

1. България твърди, че македонската нация е създадена след Втората световна война. Това е мнението и на Любчо.

2.България неведнъж е повтаряла, че езикът, азбуката и самосъзнанието на възрожденците и революционерите са български. И Любчо твърди същото.

3.България не приема лъжите и фалшификациите в трудовете на македонските учени. И Любчо протестира срещу това.

Къде е проблемът тогава? Проблемът е, че от 1991 г. до днес в Р С Македония нищо не се е променило. Променил се е Любчо Георгиевски и то в посока обратна на истината и справедливостта.

***

Точно преди трийсет години интервюирах ветерана бай Ангел Митрев – Героя от Скопие, лежал години наред в затвора „Идризово“ само заради принадлежността му към ВМРО и българското му национално самосъзнание.

Тогава той ми каза:“…Сега е моментът не само в Македония, но и в България да я подхванат по-умната. ДА СЕ ПРИЗНАЕ САМОСТОЯТЕЛНОСТТА НА МАКЕДОНСКАТА ДЪРЖАВА, ТОВА ОЗНАЧАВА ДА СЕ ИЗГОНИ СЪРБИЗМЪТ, ДА СЕ ПРЕСЕЧЕ ПЪТЯ НА АСИМИЛАЦИЯТА…Да вземем Любчо Георгиевски – едно умно, хубаво, чувствително, идеалистично дете. Само за това, че в Америка се срещна, с представители на МПО , беше обявен за бугараш, тъй като тази организация била пробългарска…“(в. „СВ Дневник“, 21 януари 1992 г. ).

Както виждаме бай Ангел свързва независимостта на македонската държава с изгонването на СЪРБИЗМА, с пресичане на АСИМИЛАЦИЯТА и с надеждата си, че млади хора като Любчо Георгиевски ще тласнат Македония по пътя на себепознанието и себеосъзнаването . Защо бяха излъгани надеждите на тези истински патриоти на Македония , кой ще каже?

Бай Ангел подчертава и смисъла на прозвището „бугараш“ в югомакедонистичната политическа лексика - омразата, негативизмът и ненавистта, които в Скопие и до днес изричат с голяма наслада. Това е еничарският вирус за нагнетяване на масова психоза срещу един братски народ и съсед, психоза, недопустима в нито една цивилизована държава.

Промяна няма и това е проблемът. Любчо Георгиевски много добре знае това, и няма защо да си криви езика, разговаряйки по тези въпроси с неговите новоизлюпени съмишленици в София. Тези внезапно изгрели звезди по темата, чрез хора като него се опитват да събудят интерес към собствения си помръкнал образ в нашето общество.

И да не се заблуждаваме! Не трагиката на проблема ги интересува тях, а нейните пропагандно-карикатурни превъплъщения, чиито нахакани трубадури, днес са именно те…

Битката е за истината, а истината винаги има и врагове, и доброжелатели - наивници или фарисеи. /БГНЕС


Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.