Иван Николов: РС Македония – птицата, която иска, но не може да излети…

Днес РС Македония прилича на човек, разсечен вертикално на две. Така изглежда, като духовност, обществото там. Вече седем десетилетия едната половина се стреми неистово да заличи, да унищожи другата. Все едно тя не съществува. И никога не е съществувала.

Но паметта народна, тази свидетелка на вековете, е запазила спомена за цялото. И не само това. Тя е съхранила и образа на „победителите“. Тези, които в късната есен на 1944 г. си спечелиха мрачната слава на „герои“, сътворили масовата вендета в Прилеп, Велес, Куманово… И ето ги сега. Не те, а техните деца и внуци, развяват знамето на демокрацията, на европеизма, на атлантизма. И внушават на Европа, на Америка, на света, че говорят от името на народа, от името на миналото…За кое минало става дума? В днешната самостоятелна македонска държава миналото продължава да се разделя и противопоставя. Едната половина се величае като борба срещу фашисткия окупатор и в нейна чест се сътворява небивала митология… В този дух е и изказването на премиера Зоран Заев, част от което е цитирано като заглавие на в.“Денешен“ на 25 септември 2021 г. :“ Сите ние си го знаеме нашето минато и предавствата за време на фашизмот…“ и т.н.

Аз, господин премиер, питам Вас, защо не си знаете и другата половина на миналото. И защо не искате да знаете нищо за борбата на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО ), за Студентския съдебен процес в Скопие през 1927 г., за „Апел до европейското обществено мнение и световната съвест“, който през 1930 г. Гена Велева изпраща до държавите в Европа и Америка!? Тя е активистка на Тайната културно-просветна организация на македонските българки , току-що изплъзнала се от погледа на сръбската полиция. Чрез Апела тя изважда на показ дейността на безмилостната денационализаторска сръбска машина в Македония. Защо г-н Заев не прочетете реакциите на този зов за справедливост, които се появяват във всички вестници на Германия, Франция, Испания, Швейцария, Италия, Канада, САЩ и др. Например немският в.“Берлинер Тагеблат“ на 21 декември 1930 г. пише: „…Откакто град Скопие е станал югославски, десет първоначални български училища, две гимназии, една семинария, едно девическо училище, много черкви, библиотеки и печатници са били затворени. Един систематичен терор е упражняван срещу университетската македонска младеж…Принуждават се македонските жени да подписват молби за развод. Сръбският владика после произнася развода и тези жени са насилвани да се омъжат за сръбски жандари. Апелът дава броя на едно голямо число жени, които са претърпели това насилие…Забранено е на близките на убитите от сръбските жандарми лица да носят траур…“ и т.н.

Защо г-н Заев, няма значение дали сте премиер в оставка или не, не искате да знаете и да говорите за тази половина от историята на Македония?

Американското списание „Ню рипъблик“ , излизащо в Ню Йорк на 11 февруари 1931 г. продължава в същия дух:

“Силните обвинения, които често се отправят срещу югославския режим в Македония, се съдържат също във вълнуващото изложение на една македонска бежанка, г-ца Гена Велева. Тя излага отново всички обвинения, които се повтарят непрекъснато и които не са били никога опровергани с успех срещу проявите на югославското правителство в новите територии: официални убийства, оскверняване на българските гробища, затваряне на българските училища, църкви, библиотеки, читалища и една обща политика на терор…Докато югославската диктатура забранява свободната преса и свободата на словото, нейната окупация е открита за най-големи съмнения…“ ( По Коста Църнушанов, „Принос към историята на ММТРО“, София, 1996 г. стр.191,193 )

Господин Заев, Вие на коя половина от историята на Македония бяхте или сте още премиер? Вашите многобройни изказвания показват, че вие сте премиер само на тази половина, която беше сътворена от югославската митология след 1944 г. Нарамили тази половинка, Вие, заедно с президента Стево Пендаровски, Владо Бучковски, Никола Димитров, Кристиян Мицковски, Антонио Милошовски чертаете някакви измислени „червени линии“ в преговорите с България и крещите пред институциите в Брюксел, че това са вашите европейски ценности. Ако наистина сте носители на европеизъм, защо и до днес не сте въвели поредица от уроци в училищата за сръбската окупация на Македония – 1913- 1914,1918-1941 г. ? Защо продължава да се мълчи за подвига на зверски убитите борци срещу тази окупация: Благой Монев от Щип, заклан в подземието на полицията в родния му град, Трайко Попов от Гевгели, Тодор Попйорданов от Кочани, който за да не попадне в лапите на жандармите, се хвърля под влака за Земун; Кирил Ципушев от Радовиш, издънка на известния Ципушев род, прободен на 28 октомври 1928 г. от таен агент край Любляна, а след това застрелян; Тома Куюмджеув от Струмица, Кольо Чакъров от Дойран, убит подло от сръбския граничар Милия Смолович, привечер когато на ръце с дъщеричката си гледа през прозореца на своя дом… Те всички бяха активисти на ММТРО и заедно с подсъдимите студенти, действителни ръководители на едно перманентно въстание срещу сръбската окупация. Апелът на Гена Велева беше венец на решимостта на младите поколения в Македония да се борят за свободата на родината си.

Защо, питам аз, подвигът на тези герои не се изучава в училищата и университетите, защо за тях историците от МАНУ не са написали и ред, защо в техните родни места няма паметник, напомнящ за героичния им подвиг!? Защо осакатявате поколение след поколение като ги лишавате от възможността да се запознаят с истинските герои на своя народ!?

Въпросът, ще се опитате ли да осмислите съпротивата и срещу югокомунистическия режим в Македония след 1944 г. също продължава да е без отговор.

Уважаеми господа, защо не разказвате на младите и за героизма на тримата доктори – д-р Васил Иванов, д-р Коста Тренчев и д-р Коста Трезиев, изпратили Меморандум до победителите във Втората световна война, с който алармират, че в Македония се върши подмяна на историята и геноцид на хора, култура и духовност? За тази им дързост д-р Терзиев беше осъден на смърт и застрелян, а докторите Иванов и Тренчев дълги години влачеха веригите по лагери и затвори. Защо не разказвате и за съдебните процеси, които се провеждаха от фанатизирани убийци срещу всички, които не се съгласяваха с новата югославизация на Македония, като достойните Димитър Гюзелев, братята Чкатрови и Светиеви, учителката от Щип Роза Койзеклиева и колко още?...

Признайте си, че вие разказвате само за едната половина от новата история на Македония и че след като тя стана самостоятелна държава, вие не пожелахте да съедините двете половини.

За вас все едно, че не е съществувал и Димитър Галев, който в новите условия на самостоятелност през 1995 г. изрече истината: „… jугословенската партиска пирамида по 1947 година, успеала да вмакне во училиштата во Рупублика Македониjа учебници по историjа, според српско видуванье, во чие средиште место вистинскиот Македонец, поставен е Македонецот на Стоjан Новаковик, исклесан исклучиво на антибугарски и анти ВМРО-вски позиции…“ , ( Д. Галев, „Тодор Александров - от автономиja до самостоjна држава“, Скопjе, 1995г. , стр.9 )

Разбирате ли, че вие не сте истински македонци. Вие олицетворявате „македонецот на Стоjан Новаковик“…

Кажете господа, има ли място за спор тук, когато най-честните синове на тази държава изричат истини, от които вие се срамувате и страхувате?…

Днес РС Македония е като ранена птица, която упорито се мъчи да се издигне и да полети, но Вие, Господа, я дърпате надолу, като използвате въжетата, изплетени от идеологията, унищожила душата на Македония, за да я превърне в робот на добре познатия бездуховен фанатизъм .

С други думи, вие говорите за европейски ценности, а с всички сили дърпате Македония назад към 1944 г.

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ТЕМАТА

На вниманието на управленските гарнитури в РС Македония и на ръководителите на ЕС предлагам:

Откъс от интервю, което направих за сп.“България Македония“, кн.3, 2013 г., с ветерана от Скопие Панде Ефтимов, напуснал този свят през август 2017 г.

На въпроса „А днес може ли да се говори за антибългарска пропаганда в Р Македония?“ , той отговаря:

„Може, разбира се, трябва да гледаме фактите такива, каквито са. Цялата система на образование, култура, пропаганда, политически и обществен живот след 1944 г. е насочена към пресичане на всяка връзка между македонците и българите. Разтворете учебниците даже и за основните училища и ще откриете текстове, в които за неприятели на македонците се сочат не сърбите, гърците, турците или някои други, а българите. И друго. Ние не сме пришили прозвището „окупатор“ нито на германците, нито на сърбите, нито на италианците, а само на българите. Навсякъде по всички поводи и на всички равнища пропагандата внушава, че българите са окупатори. Нашата история от 1918 г. до 1941 г. е празна. Не е отбелязано нищо. Историята на Македония започва от 1941 г. и малко след това, когато титовите бандити бяха инсценирали един жалък фарс, влязъл в учебниците по история като въстание срещу „българския окупатор“. А дотогава сърбите не бяха ли окупатори? Но за това се мълчи. И защо тези български окупатори бяха посрещнати с цветя и музика, с хляб и сол като освободители!? Този факт няма как да се заобиколи. И още нещо. Методи Шаторов – Шарло , който оглавяваше тогава Комунистическата партия на Македония, въпреки поста си, прие идването на българите като национално освобождение. И затова Тито го осъди на смърт. Подобна е позицията и съдбата на Кузман Йосифовски – Питу. Именно за това Темпо направи шеф на комунистите в Македония освободения от плевенския затвор сърбоман Лазар Колишевски.

…

Това е политика, наложена още от първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г. от сръбските комунисти в Македония. И всеки, който не беше съгласен с тази политика , биваше отстраняван и изпращан в затвора Идризово. Така първият ръководител на Р Македония Методи Андонов – Ченто беше осъден и изпратен в затвора. Същата беше участта и на ветераните Павел Шатев, Панко Брашнаров, на поета Венко Марковски .

След като по времето на Лазар Колишевски Македонската комунистическа партия беше прочистена от всички несъгласни с просръбския диктат, останаха тези, чиито наследници днес са Груевски и Бранко Цървенковски. Тези, двамата, въпреки привидните им политически различия са приели идеологията за неотклоняване от просръбския политически курс на Македония. И това се осъществява от Груевски, който успя да оскверни ВМРО, като я превърна от идол в една конюнктурна партия, обслужваща идейното и политическото югонаследство в Македония…“

Уважаеми държавници на РС Македония,

За разлика от бизнесмена и учения, държавникът се нуждае не само от много по-широки познания, но и от един по-всеобхватно аналитичен ум.. Той е длъжен да изпитва респект от ИСТИНАТА и да бъде носител на висок МОРАЛ.

Докажете, че притежавате тези качества ! /БГНЕС

---------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС