Иван Николов: РС Македония – разграничаване и… просветляване
Република Северна Македония вече не е същата. Това не е онази заспала в скута на югокомунистическото си минало държава. Колкото и късно да е нейното пробуждане днес, то е факт.
Днес Македония е един разбунен кошер, в който работните пчели възроптават все по-яростно срещу духовните търтеи. Духовните търтеи – академиците от МАНУ, мнозинството университетски преподаватели, както и мнозина преподавателите в средните и началните училища са взети на мушката на безпрецедентни критики.
Реформите в образованието, където предметът „История“ се слива с други общообразователни предмети, бяха сигнал за непримиримото разграничение.
Все още многобройна е групата на „потърпевшите“ академици, професори и преподаватели, чийто мозъци са циментирани от формулите на онази наука, която се твореше в лабораториите на ЦК на ЮКП и се стичаше по партийните канали до ядрата, които трябваше да я ширят сред младите поколения. Да, но ето че точно тези нови поколения, поставиха на критичен анализ постулатите на идентитета и днес вече имаме условия за дискусия, която придава на РС Македония съвсем друг облик.
Жалко е, че точно медиите, които трябва да са флагманът на промените , продължават да са стожер на разпадащото се на безжизнени отломъци минало. Те все още са убежище на заслепената ненавист към всяка промяна, водеща до ревизия на идеологизираната история, на идентитета и внушавания с години манталитет. А съвсем скорошният случай с изгореното българско знаме в с.Вевчани, Стружко не е ли пример колко зловредни са последиците от десетилетното възпитание във фалшиви ценности! Заглавия като: “ Ми ти решиле „пет историски личности и три историски периоди“, небаре бавчата од татко им jа мереле и делеле!“ с автор проф. Наташа Котлар или „Пред очите ни се случува национално предавство“, с автор бившият президент Георге Иванов, или „Пишано сведоштво на Димитриjа Миладинов: “Грците ги украдоа моштите на св. Климент!“ от писателя и публициста Блаже Миневски, са доказателство, колко труден ще бъде процесът на раздяла с дресировката и възвръщане към неподправените стойности на науката и живота..
От другата страна са носителите на изстраданите позиции не само в политиката . Тук водещи са познатите Любчо Георгиевски и Денко Малевски, единият бивш премиер и основател на партия, другият дипломат от кариерата, бивш външен министър.
Нов момент, който укрепва надеждите в трайността на процеса на преоценка и творческа промяна е убийствено-критичният текст към МАНУ на бившия министър на вътрешните и външните работи, професора по международно право Любомир Фръчксовски, публикуван в сайта „Либертас мк“. Той иронизира председателя на институцията, който щял да „организира дебата за научна преоценка на Преспанскиот Договор (вероjатно и оноj со Бугариjа ) како фактор за дестабилизациjа на регионот, како лоши договори, кои jа понижиле Македониjа и македонскиот народ…“ И по-нататък Фръчковски твърди: „МАНУ е болка коjа само боли и тоа е тоа…“ „Невероjатна е неспособността на МАНУ да jа оцени и да наjде свое место во либералната демократиjа“. И още „Корсокаците на национализмот и на скаменетиот идентитет можат да бидат личен избор на некои ликови таму…“ и т.н.
В този убийствено-саркастичен дух беше и позицията на ВМРО – НП, разобличаваща десетилетното мълчание около бруталната асимилаторска политика на сръбският сатрап Велемир Прелич. Поводът: 93 години от подвига на Мара Бунева на 13 януари 1928 г., ликвидирала с цената на собствения си живот този злодей…
Да не забравяме, че това са само зачатъци на новото, на преоценките, зачатъци, но заредени с много надежди, за които до преди две-три години хората там можеха само да мечтаят.
И точно този момент е позакъсняла награда за усилията и смелостта на вече покойните писатели и журналисти Живко Сирафимовски–Аджия, Миле Неделковски, Панде Ефтимов, Владо Мокров, чиито гласове в защита на истината звучаха в онези все още изпълнени с децибелите на идеологическата пропаганда дни.
А безспорният талант на съвременната македонска литература Младен Сърбиновски не се умори, не се уплаши от самото начало на своя съзнателен творчески живот да воюва и да продължава да се бори със силата на словото за съживяване заветите на дедите ни.
В серия от статии в сайта „Тribuna.mk“ журналистът Владимир Перев не спира да предупреждава за опасностите, които биха произтекли от едно по-либерално отношение на България към югокомунистическия македонизъм. Той анализира всяка следваща стъпка в отношенията София – Скопие и бие тревога за евентуалните грешки с негативни последици, спрямо оздравителните процеси в македонското общество.
Р С Македония вече е друга, но все още много далеч от оня разтърсващ трус, който ще изтръгне до корен дебелото стебло на самозаблуждението и ще я обогати с ценностите на изстраданото себепознание. /БГНЕС
----------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.