Иван Николов: Строяване преди етническото преброяване в Сърбия

Сръбската православна църква и просръбското правителство в Черна гора почти насилствено интронизираха митрополит Йоаникий в Цетине – историческият център на черногорската идентичност. Специални части с хеликоптер, с дълги цеви и бронежилетки, сред гърмежи и камбанен звън въведоха и след интронизирането изведоха митрополит Йоаникий и сръбския патриарх Порфирий от Цетинския манастир „Св. Бородица” и пак ги качиха на хеликоптера.

Отвън протестиращите граждани пред манастира и на барикадите на магистралата, бяха гонени с облаци сълзотворен газ, гумени патрони и шок гранати. Те поне засега, с тия барикади предотвратиха гражданската война между „суверенистите” и ония, които не признават нито черногорска нация, нито Черна гора като държава. Ако местните не бяха барикадирали пътя към Цетине, от Подгорица се очакваше да пристигнат хиляди „спонтанно организирани” граждани и сблъсъкът със „суверенистите” беше неминуем по вече известните сценарии.

Вместо религиозно, интронизирането се превърна в политическо събитие, което не само символично, но и на практика, иска да въдвори Черна гора в т. нар. „сръбски свят”, тоест създаване на общодържавно сръбско пространство. Някои черногорски медии сравняват „десанта на Цетине” с начина, по който Слободан Милошевич кацна с хеликоптер на Газиместан на Косово 1989 г. и си правят изводите.

Не е ясно, как от тук нататък митрополит Йоаникий ще служи на Бога и на Сръбската православна църква в Цетине. Нека да припомним, че той няколко седмици преди интронизацията нарече черногорците „гъби, които ще изчезнат”!? Не обясни като как ще изчезнат. Такова дехуманизиране и демонизиране на един народ, не се прави случайно. С неговата насилствена интронизация и без това разделената Черна Гора е допълнително конфронтирана. Тази конфронтация пряко обслужва великосръбските планове.

Следваща стъпка е преброяване на населението в Черна Гора когато се очаква, по известния престъпен начин, съотношението на сърби и черногорци да се натъкми точно по мярката на сръбските планове. Основната идея е религиозните и национални общности поетапно да се намаляват, докато не се постигне идеала, който „бащата на сръбската нация” Добрица Чосич в книгата си „Промени” ясно постави 1991 г. – в бъдеща Сърбия да няма други, освен сърби.

В сръбските и косовските медии вече няколко месеца се пробва почвата за интронизирането и на новият сръбски патриарх Порфирий в Печката патриаршия на Косово. Ако към това прибавим посланията, които се изпращат от Република Сръбска, а понякога и от РС Македония, става ясно, че походът на „сръбския свят” към съседните държави, колкото и да е наивен, съвсем не е безопасен. Някой ще каже, че това не е възможно, защото едва ли някой външен ще подкрепи тази налудничава идея. Не бих се опрял на това. Защото само преди двайсетина години, на това пространство се водиха четири войни напук на всички политически рационални аргументи.

Новата учебна година започна със заповед на министъра, според която учебните занятия в училищата трябва да започват с изпълнение на сръбския национален химн „Боже правде”. С оглед на това, че в него се пее за само за сръбство, национално осъзнатите несръбски малцинства не го припознават за свой и отказват да го изпълняват. Една учителка в Санджак бе привикана в полицията затова, че отказала да го интонира на своите ученици. Тази демонстрация на сърбизъм явно е насочена към възпитаване на сръбско национално самосъзнание към несръбските деца и предизвикване на съответното етническо напрежение.

Като българин в Сърбия, най-много ме вълнува смисъла на антибългарската риторика, която в началото на септември се изля по повод на тържествата, организирани във Враня, Сурдулица, Власотинце и други градове по повод на т.нар. „дни на освобождението от фашизма”, естествено българския.

Във Враня това продължи цели два дена – на 6 и 7 септември. Не че е нещо ново, но просто няма как да се чувстваш комфортно, докато медиите предават как официални лица на тържествени заседания и пред затрупани с венци и цветя паметници, държат приповдигнати слова, в които се говори за „българските фашистки окупатори”, „българските лагери”, „българските зверства” и т.н. Рамо до рамо, комунистическите ветерани и поповете клеймяха „българския фашизъм”. Бяха организирани и многобройни културно-исторически манифестации, сред които и седемдневен художествен пленер, на който участници от РС Македония, България и Сърбия обикаляха „културно-историческите паметници”, църкви и манастира „Св. Прохор Пчински” и създаваха художествени творби!? Отново се намериха някои български баламурници, които срещу някоя плескавица и зайчарска бира се оставиха да ги влачат пред паметниците на „жертвите на българските окупатори”. После така „просветени” ще се върнат в България да разправят по кръчмите, какви сме ги вършили в Сърбия.

В Сурдулица, изявен център на антибългарската пропаганда, на 7 септември също бе организирано тържествено отбелязване на „освобождението от българския фашизъм”. За пръв път забелязвам, че и Новица Тончев, иначе българин от Божица, в качеството си на сръбски министър, полага венци пред паметника в градския парк. Като кмет на Сурдулица и депутат, все намираше поводи да не се появява публично на подобни чествания. Сега вече е министър и всичко си има цена.

Във Власотинци на 6 септември също е отбелязан „деня на освобождението”.

След пауза от една година, на 8 септември, пред партизанската чешма до паметника на Левски, отново са положени венци и цветя в чест на „освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация”!? Новокомпонираните „бойци” от последната югославска война срещу собствения си народ и верни членове на партията на Милошевич, макар и плахо и все по-малобройни, продължават дисциплинирано да изпълняват задачките, спуснати отгоре.

В Цариброд, под маската на културно-забавна програма, отново беше подгряна „сърбо-шопската” манджа, зад която надничат вековните великосръбски амбиции.

На фона на тия антибългарски прояви и тържества и националистически изказвания за „сръбския свят”, мисля си колко души ще съберат кураж да декларират българската си национална принадлежност на предстоящото преброяване на населението в Сърбия? Което, както и винаги в миналото, и не само в Сърбия, е преди всичко етническо преброяване. За официалните власти, то е толкова по-успешно, колкото по-малко хора се декларират като не-сърби. Всичко друго е по-маловажно, все ще го докарат някак си. Важното е само, докъде е стигнал процесът на денационализиране и унифициране на сръбските граждани. В името на това, всичко е позволено.

Как да го обясниш на европейските политици и дипломати, които от време на време надничат тука и ни раздават „добри съвети” за демокрация, човешки права и толерантност? Те просто нямат сетива, с които да разберат средата, в която ние живеем. Не разчитайте на тях. Смело декларирайте националната си принадлежност и за всеки случай, надникнете да се уверите дали точно и с каква писалка са ви записали. Нищо, че в Статистическия институт може да ви задраскат като нищо в името на „сръбския свят”.

А ние просто искахме да живеем в един по-богат, по-справедлив, по-културен, по-здрав и екологично по-чист свят. /БГНЕС

----------

Иван Николов, КИЦ „Босилеград“. Анализът е написан специално за БГНЕС.