Бащата на македонския вицепремиер Никола Димитров - Димитър Димитров изрично пише: „Най-големият грях на македонците беше, че бяха българи и че Европа, чрез Гърция и Сърбия не им позволи да продължат да го бъдат“.
Абсурдно е над личността на Гоце Делчев да се безчинства с фарисейските формули, сътворени от една интелектуална върхушка, отдавна загърбила критериите на етиката, морала и научната истина.
И не само Гоце Делчев. Невъзможно е с късна дата да „свещенодействаш“ над паметта на всичките великани на Възраждането и революционните борби, за да им преливаш чужда кръв и да превръщаш в духовен дунапрен техните свети помисли, мечти и идеали.
Тази практика, тази държавническа извратеност все пак трябваше да се подложи на обоснована критичност.
Дали стреснати от категорично втвърдената позиция на България, двама бивши премиери на братската страна Любчо Георгиевски и Владо Бучковски, се появиха в нашата столица с мисията за повече търпение и тактичност от страна на София. И все пак. В интервюта за български медии Любчо Георгиевски остави впечатлението за много по-различен тип мислене, спрямо това, което властва покрай Вардара. Заявеното от него пред агенция БГНЕС отекна оглушително в Скопие. А то е напълно в духа на историческата истина, за което настоява и България. Като прикани всеки в младата държава, който иска да се запознае с неподправената история, да се порови в книгите, издадени от Македонския архив по времето, когато негов шеф беше проф. Зоран Тодоровски, той заяви: “Няма фалшификат, всичко е в оригинал. навсякъде може да се види, че македонец и българин е едно и също…“ и се попита, защо в Македония не се пише и говори нищо за периода на двете Балкански войни - 1912-1913 г., както и за Първата Световна война – 1914-1918 г., като си отговори сам: “Това е очевидно, защото и левите, и десните бяха на страната на България. Хиляди са македонците-доброволци, които се биеха в редовете на Българската армия… “И особено важното: “Проблемът с препрочитането на македонската история не е заради договора с българия,това трябва да стане заради нас самите…“, завършва Георгиевски.
Това е посланието, което и България неведнъж е отправяла към обществеността зад Осогово.
Но… големият въпрос днес е друг.